Решение № 155 от 01.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря В. П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501508 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК204915054, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България , със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4 бизнес парк София сгр 14 представлявано от Д.Д. - *** чрез юриск.К. З. против решение №1394/29.03.2023 г. по гр.д.№9431/2021г на РСПловдив, 15 гр.с., с коет о са отхвърлени предявените от него против Н. Д. М. с ЕГН:**********, с посочен адрес за призоваване *** искове да се признае за установено по отношение на ответницата вземането му по Заповед за изпълнение на парично задължение № 262301/3.12.2020 г. по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15834/2020г по описа на ПРС,12 гр.с. в размер на 1138,12лв. главница по договор за кредитна карта, 551,82 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2016г. до 12.10.2017г, сумаат 344,39лв.- мораторна лихва за периода 12.10.2017г до 17.11.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда-30.11.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за постановяване на друго решение, с което искът да се уважи.

Въззиваемата страна - Н. Д. М. чрез особения си представител адв. В. К.-оспорва жалбата.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото, 1 намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.

Предявен е иск с пр. осн.422 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният установителен иск срещу Н. Д. М., в условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че договорът е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита в размер на 1138.12 лв. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретно в жалбата са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че не е доказано по делото, че процесният договор за револвиращ кредит CАRD-*** е надлежно сключен между страните поради това, че ответникът не е подписал представеното по делото приложение и неправилно съдът е приел, че М. не е дала съгласието си и не се е запознала с условията за сключване на договора. Въззивникът счита, че кредитополучателката е получила приложението, дала е съгласието си и се е запознала с условията за сключването на договора, поради което е налице надлежно сключен договор, тъй като в т.21 от Договорза отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползане на кредитна карта, е договорено, че с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение – неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Неправилно съдът е приел, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не била разписана методиката за формиране на ГПР. Излагат се съображения и се цитира съдебна практика. Счита, че изводите на съда относно ГПР и ГЛП са неправилни, счита, че договорът съдържа необходимите реквизити, че действията по сключването му са законосъобразни.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че след като върху приложението липсват подпис на кредитополучателя, не може да се счита, че той е изявил воля за приемане на условията по него и че дори приложението да е съставено на 9.1.2015 г. не се установява ответницата да се е запознала с него. Счита, че е правилен изводът на съда за неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Правилно съдът е приел, че по отношение на размера на ГПР и ГЛП уговорената лихва е в противоречие с добрите нрави.

Оспорва се и евентуалния иск за връщане на чистата стойност на кредита. Счита, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК, тъй като би било в противоречие с принципа за диспозитивното начало, тъй като заявителят в заповедното производство не е поискал връщане на чистата стойност на кредита, основана не недействителеност на договора. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла 5-годишна давност за претендираната сума.

Иска се уважаване на иска по чл. 422 ГПК и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

РС е отхвърлил установителният иск по 422 ГПК по мотиви, че в подписания между страните договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, в клаузите от т.12 до т.21 вкл. липсва конкретно посочване на съществени елементи от съдържанието на този тип договори – общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска - изискване на чл.10,ал.1,т.9,10,11 ЗПК, тъй като тези клаузи се съдържат в т.21 от приложение от договора, което не е подписано от кредитополучателя, т.е. липсва насрещна воля за приемането на условията по него, а е едностранно изготвена, поради което е нищожна; от приетата разписка, връчена на *** г. не е ясно дали ответникът е получил приложението към т.21 от договора или само кредитната карта; че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР от 40,72% и кои компоненти са включват в него – не е ясно включена ли е застраховката, дължима от ответника; че клаузатата за възнаградителната лихва е нищожна, т.к. надвишава 3-кратния размер на законната лихва; че не може да се върне чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК, тъй като предявеният иск е на договорно основание, а връщането на главницата се дължи на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, какъвто иск не е предявен.

По направените оплаквания, ПОС намира следното:

От приложеното ч.гр.д. №5834/2020г. на Районен съд – Пловдив е видно, че е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора сумите по исковата молба, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен иск да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми.

От представените по делото доказателства се установява, че на 09.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответницата е сключен договор за револвиращ потребителски паричен кредит с издаване на кредитна карта PLUS№***, по силата на който на Н. М. е предоставен стоков кредит - сумата 1200 лева. Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно със застрахователна премия от 78 лева или общо 1278 лева и такса ангажимест в размер на 42 лв., на 12 месечни вноски по 126,29 лева,при ГЛП е 32,69%, а ГПР по кредита – 40,77%. В т.5 от договора е записано, че при просрочие на 2 или повече месечни вноски, вземането а кредитора става предсрочно изискуемо; че законнта лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ плюс 10%. В т.21 от договора е записано, че с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедуратаа за активиране на картата.

От договора не става ясно дали застрахователната премия и таксата ангажимент са включени в ГПР. ПОС намира, че е нарушен чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума в ГПР, т.к. е необходимо в ГПР да бъдат посочени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не той да тълкува клаузите на договора. От съдържанието на договора не може да се направи извод кои точно разходи са включени в ГПР, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК – неспазането на 3 тази разпоредба води до недействителност на договора на осн.чл.26 ,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22,ал.1 ЗПК.

На л.5-6 от д.РС е прието приложение към договор за револвиращ потр.кредит, издаване и ползване на кредитна карта от *** г., неподписано от длъжницата, за което въззивникът твърди, че е получено от кредитополучателката ведно с кредитната карта с разписка от *** г./л.18 от д.РС/ и съгл.т.21 от договора. От приетата на л.18 разписка е записан номерът на кредитната карта, но не е записано, че е доставено и приложението към договора – напротив, отбелязано е, че пратката съсържа само 1 документ, а не 2 документа, поради което съдът намира, че не се установи М. да е получила процесното приложение.

Освен това в т.1 от приложението е записано, че на Н.М. кредиторът отпуска револвиращ кредит в размер на 1000 лв., а в договора е записано, че размерът на кредита е 1200 лв. При тази данни, съдът намира, че длъжницата не е запозната с процесното приложение към момента на подписване на договора за кредит, не го е подписала, следователно липсва съгласие на кредитополучателя по договора, тъй като приложението е неразделна част от договора и съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит – само на това основание договора е нищожен съгл.чл.22 ЗПК. ПОС намира, че е нищожна и клаузата за дължимата лихва за забава върху погасителнита вноски, която е уговорена 10 пункта над законната лихва, тъй като при забава на плащанията се дължи само законната лихва върху вземанията.

Ищецът, върху който лежи доказателствената тежест да докаже исковата си претенция, не е ангажирал никави доказателства в исковото производство, от които да е видно каква сума е ползвал длъжникът по кредита, какви погасителни вноски е правил, както и че чистата сума на дължимата главница е в размерна претендираната – 1138,12 лв., поради което искът е останал недоказан. В тази връзка въззивникът не е представил нито извлечение от счетоводните книги, нито е направено доказателствено искане за назначаване на ССЕ за установяване на тези обстоятелства, поради което не може да се приложи чл.23 ЗПК за връщане на чистата сума на кредита.

С оглед на горното, ПОС намира, че установителният иск по чл.422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли –като е достигнал до същите крайни изводи, съдът е постановил правилно решение, поради което следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1394/29.03.2023 г. по гр.д.№9431/2021г на РС-Пловдив, 15 гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5