Определение № 429 от 02.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура Бургас, ТО Айтос, срещу определение № 9 от 17.01.2023 г., постановено по ЧНД № 20/2023 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО Айтос от 29.12.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 237-ЗМ-118/2022 г. по описа на РУ на МВР гр.

Айтос, вх. № 6604/2022 г. по описа на РП - Бургас, ТО Айтос, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В протеста се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че от събрания доказателствен материал не може по категоричен начин да се направи единствено възможен и обоснован извод за осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от страна на лицата В. Б. и/или А. К.. Акцентира се също, че липсват и конкретни задължителни указания на съда относно прилагането на закона. По тези съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебно производство № 237-ЗМ-118/2022 г. по описа на РУ - гр. Айтос при ОДМВР – Бургас е образувано на 28.05.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването - разпит на свидетел, за това, че на 28.05.2022 г., 1 около 01:30 часа, в хижа, находяща се в близост до с. Тополица, общ. Айтос, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето е причинена средна телесна повреда на Д. М. Д. от гр. ***, обл. Бургас, изразяваща се в счупване на носа - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Д. Д., А. К., В. Б., Л. Г., И. Г., И. М., Ж. Д., Ф. Р., А. О., К. А., Д. А., проведени са очни ставки.

Назначени и изготвени са заключения на две съдебномедицински експертизи и допълнителна такава. Приобщени са писмени доказателства – медицинска документация. По делото не е привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването, с постановление от 29.12.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО Айтос наказателното производство по посоченото по-горе ДП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че от събраните доказателства не може да се изясни точният механизъм на настъпване на увреждането на пострадалия Д.. Наред с това прокурорът е направил извод, че в случая не може да се установи причинно-следствена връзка между действията на свидетелите В. Б. и А. К. и получената от пострадалия средна телесна повреда.

По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 от НПК, Районен съд - Айтос е извършил проверка на прокурорския акт, и като е достигнал до извод за неговата необоснованост, е постановил определение от 17.01.2023 г. по ЧНД № 20/2023 г., с което е отменил прекратителното постановление на РП - Бургас, ТО Айтос и е върнал делото на прокурора. В мотивите си съдът е изложил установените фактически положения и въз основа на тях е приел, че са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Първостепенният съд е изразил несъгласие с извода на прокурора, че механизмът на деянието не е изяснен, позовавайки се на заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза, която потвърждава версията на пострадалия. В този смисъл е приел за необосновани изводите на наблюдаващия делото прокурор, че деянието не е извършено или не представлява престъпление (чл.24, ал. 1, т. 1 НПК).

Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност.

Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване дали правилно е приложен материалния закон.

С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е правилно, тъй като отмененото с него постановление на прокурор от РП – Бургас, ТО Айтос е необосновано и незаконосъобразно.

След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за правилното решаване на делото факти:

На 27.05.2022 г. пострадалият Д. М. Д., заедно със свидетелите А. К., В. Б., Л. Г., И. Г., И. М., Ж. Д., Ф. Р., А. О., К. А., Д. А. и други техни колеги били на банкет, организиран в хижа в покрайнините на с.Тополица, общ. Айтос.

2

След 01:00 часа на 28.05.2022 г. в помещението, където всички били събрани и празнували, възникнал спор между св. Д. Д. и св. В. Б. (негов братовчед). Поводът бил отправени от св. Б. думи към пострадалия, че преди известно време, управлявайки автомобила си с висока скорост, е щял да предизвика инцидент с него и детето му.

Свидетелят Д. се опитал да опровергае тези думи и за да не задълбочи конфликта, излязъл навън и седнал на масата до чевермето при св. А. К. (също негов братовчед) да си говорят.

Не след дълго към тях се присъединил и св. Б., който отново повдигнал темата за рисковото шофиране на пострадалия. Последният се подразнил и двамата със св. Б. продължили да спорят на висок тон, сдърпали се, след което се сборичкали. Последвал физически контакт между пострадалия и свидетелите Б. и К., при който пострадалият получил няколко удара с ръка в лицето, вкл. в областта на челюстта. След като паднал на земята, продължил да понася удари с крака по лицето и по тялото.

В този момент св. Л. Г. излязла на терасата да пуши и видяла в тъмното трима мъже да се боричкат на земята. Влязла обратно в помещението и споделила това на съпруга си - св. И. Г., който тръгнал да излиза. Разговорът бил дочут и от други присъстващи в залата, след което голяма част от гостите също излезли навън, но инцидентът вече бил приключил.

Пострадалият Д. влязъл вътре в хижата, за да се измие. След това си тръгнал с автомобила на свидетелите К. А. и Д. А., които го откарали до с. ***, където го чакала майка му.

На 28.05.2022 г. около 10:00 часа пострадалият Д. Д. посетил ЦСМП към УМБАЛ - Бургас, където след преглед било установено счупване на носа, фрактура на 12-ти зъб и травматичен перидонтит на 11-ти зъб.

Видът на получените телесни увреждания на пострадалия Д. и на св. Б. се установяват от заключенията на извършените съдебномедицински експертизи, изготвени от д-р Г. Милева – началник Отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ – Бургас“ АД.

Съгласно заключенията на съдебномедицинска експертиза № 270/2022 г. и допълнителна съдебномедицинска експертиза № 370/2022 г., пострадалият Д. Д. е получил кръвонасядания по лицето, клепачите на двете очи с оток на меките тъкани, кръвоизлив по конюктивата на дясно око, охлузвания по тялото, счупена пломба на трети горен зъб в дясно, болки в долната челюст, гърба и кръста, които увреждания са довели до болка и страдание. Установено е също и счупване на носни костици с изместване на носната преграда, което е наложило оперативно лечение. Това увреждане е квалифицирано като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените фрактура на 12ти зъб и травматичен перидонтит на 11-ти зъб са довели до трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни. Описаните увреждания отговарят да са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са части от човешкото тяло (юмруци, ритници). Охлузванията и кръвонасяданията, според заключението на експерта, няма пречка да са получени при падане на неравен терен.

Видно от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза № 271/2022 г., св. В. Б. е получил охлузване на дясна ръка, кръвонасядане, белег от рана по лява ръка, както и драскотини по тялото, които са довели до болка. Възприет е същият механизъм на настъпване на телесните увреждания - от действието на твърди тъпи предмети, каквито са части от човешкото тяло (юмруци, ритници), непосредствено падане на неравен терен.

При така изяснените по делото факти, наблюдаващият делото прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което основание за прекратяване на наказателното производство не кореспондира с установената фактическа обстановка. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК са уредени две хипотези за прекратяване. Първата от тях е „деянието не е извършено“ и тя ще бъде налице, когато се докаже, че настъпилите общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние. Втората хипотеза, визирана в чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е 3

„деянието не съставлява престъпление“. В този случай трябва да бъде доказано, че е извършено деяние, но то не може да попадне под състав на престъпление от НК, без оглед характера и начина на неговото преследване.

В процесния случай наблюдаващият делото прокурор е приел, че не се установява по безспорен начин осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК от св.

В. Б. и/или св. А. К.. Въззивният съд намира за необходимо да акцентира, че невъзможността да се докажат един или друг елемент от обективната или субективната страна на деянието по конкретен престъпен състав води до недоказаност на обвинението, а оттам и до приложение на основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, а не до това по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Безспорно е в настоящия казус, че между пострадалия и свидетелите Б.и К. е възникнал физически контакт, при който на св. Д. Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни костици с изместване на носната преграда, както и други травматични увреждания, установени от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи. Съпоставката между характера на телесните увреждания, констатирани у св. Д. и действията на свидетелите Б. и К., участвали в конфликта, позволява извод, че получените наранявания от пострадалия са в резултат именно от физическото съприкосновение между тримата. Следователно в конкретния случай е доказано извършено деяние, в резултат на което на пострадалия е причинена средна телесна повреда, което деяние е възможно да осъществи състав на престъпление по НК – такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК или по чл.

133 от НК, в зависимост от това дали ще се приеме, че средната телесна повреда е нанесена умишлено или по непредпазливост.

Предвид горното прекратяването на наказателното производство на посоченото от прокурора основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е в нарушение на закона. В случай, че прокурорът счита, че не е установено, че именно св. Б. и/или св. К. е автор на извършеното престъпно деяние е следвало да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Посоченото основание за прекратяване намира приложение и в случаите, когато все още обвинение не е повдигнато. Следователно, въз основа на неустановени авторство и механизъм, деянието остава недоказано. Отделен е въпросът дали в случая може да се направи единствен и категоричен извод за недоказаност на обвинението.