Определение № 2606 от 03.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2606 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503952 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Ц. У. срещу определение от 20.09.2024 г., постановено по гр. д. № 39553/2021 г. на СРС, 150 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на определения от съда размер на дължимата държавна такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК за изготвяне на преписи от документи за насрещната страна, както и за възстановяването му на сумата от общо 46,90 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като срещу първоинстанционното решение били подадени въззивна жалба и молба по чл. 248 ГПК, като съдът му определил такса за изготвяне на преписи от тях за ответната страна в общ размер от 52 лв., изчислена съгласно чл. 23, т. 2 ТДТССГПК. Поддържа, че размерът на тази такса бил определен неправилно, тъй като в случая следвало да се приложи правилото на чл. 23, т. 3 ТДТССГПК, по силата на което таксата за изготвяне на посочените преписи би възлизала на сумата от общо 5,10 лв., каквато такса била определяна от други съдебни състави. Излишното натоварване на едната страна с разноски противоречало на принципа за равен достъп до правосъдие, а само определената такса за преписи на въззивната жалба била равна с тази за образуване на въззивното производство. Моли съда да отмени обжалваното определение, както и да му възстанови надвзетата такса.

От страна на ответната страна по частната жалба не е подаден отговор на същата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр. д. гр. д. № 39553/2021 г. на СРС, 150 състав, е образувано по предявен от С. Ц. У. срещу Етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ********, конститутивен иск по чл.

40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост, приети на 06.06.2021 г.

1

С решение от 05.07.2024 г. исковете са били отхвърлени, като на 22.07.2024 г. ищецът е подал въззивна жалба срещу решението, към която са представени доказателства за заплатена в полза на СГС държавна такса от 40 лв., както и молба до съда по чл. 248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските.

С разпореждане от 21.08.2024 г. съдът е указал на ищеца на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК да представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса за изготвяне на преписи от въззивната жалба и от молбата по чл. 248 ГПК в размер от 39 лв., съответно от 13 лв., като е посочена санкционната последица при неизпълнението им.

С молба от 17.09.2024 г. ищецът е представил доказателства за заплащане на сумата от 52 лв., като е посочил, че правилният размер на таксата, изчислен съгласно броя страници на документите за връчване, възлизал на общо 5,10 лв., въз основа на което е поискал от съда да отмени дадените указания в тази част и да му възстанови надвнесената сума от общо 46,90 лв.

С обжалвания акт районният съд е приел, че таксата за преписи е изчислена правилно, тъй като разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК изрично посочвала, че на участниците в производството били изпращани на хартиен носител възпроизведените изявления и приложения към тях в необходимия брой преписи след заверката им от служител на съда. Така подателят на документите дължал именно такса за заверени преписи от документи по чл.

23, т. 2 от тарифата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК, при подаване на електронни изявления към тях не се представят преписи, а съдът ги възпроизвежда на хартиен носител ведно с приложенията в необходимия брой и след заверка от служител на съда ги изпраща на останА.те участници в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.

Съгласно чл. 23, т. 2 и т. 3 ТДТССГПК по молба за издаване на препис от документ се събира такса от 2 лв., а ако преписът е повече от една страница за всяка следваща по 1 лв., като по молба за издаване на фотокопие на документ се събира такса за всяка страница по 0,10 лв., а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0,07 лв.

Въззивният съд намира, че в случая за подадените по електронен път въззивна жалба и молба по чл. 248 ГПК жалбоподателят дължи такса за изготвяне на преписи от тях за насрещната страна, която следва да бъде определена по чл. 23, т. 2, а не по чл. 23, т. 3 от Тарифата, тъй като законът изисква служител на съда да удостовери възпроизведените на хартиен носител 2 електронни документи, а не само да фотокопира същите. Тази такса се дължи авансово, а внасянето й е част от изискването за редовност на отправени до съда процесуални изявления, когато са подадени в електронна форма и са подписани с електронен подпис и подлежат на връчване на насрещната страна, когато насрещната страна не е регистрирана в ССЕВ, както е в настоящия случай /Вж. изрично в този смисъл Определение № 4449 от 02.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2884 / 2025 г. на ВКС – „когато искът е предявен с електронно изявление и е подписан с квА.фициран електронен подпис, а в електронна форма са приложените към исковата молба доказателства, законът не изисква ищецът да представи преписи от електронните документи. Ако ответникът не е регистриран в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26 от Закона за електронното управление и няма задължението да получава електронни изявления чрез ССВ, законът изисква ищецът да внесе такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител, освен ако е освободен от държавна такса. Съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК подадените в електронна форма искова молба и доказателства трябва да се възпроизведат на хартиен носител и да се заверят от служител на съда за връчването им на ответника. Следователно дължимата такса е по чл. 23, т.

2, а не по чл. 23, т. 3 от Тарифата – законът изисква служител на съда да удостовери възпроизведените на хартиен носител електронни документи, а не само да ги фотокопира. Тя се дължи авансово. Внасянето й е част от изискванията за редовност на исковата молба, когато тя се подава в електронна форма и е подписана с квА.фициран електронен подпис, освен ако ответникът е регистриран в системата за сигурно връчване (чл. 102з, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК)“/

По тази причина, дадените от съда с разпореждането от 21.08.2024 г. указания са били дължими, а жалбоподателят ги е изпълнил надлежно, поради което искането му за връщане на част от внесените такси като недължими е неоснователно и правилно е било отхвърлено с обжалвания акт.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.09.2024 г., постановено по гр. д. № 39553/2021 г. на СРС, 150 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3