Решение № 4746 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110112240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на В. И. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В., ул.К. Б. ***“ № ** срещу сина й К. Я. К., ЕГН ********** с искане съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие, на осн.чл.16 ЗЗДН, вр.чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Молителката излага в обстоятелствената част на молбата, че ответникът е неин син и двамата живеят в жилищна сграда с адрес гр.В., ул. Ц. Б. III“ № ** като тя обитава втория етаж, а ответникът обитава третия тавански етаж. На 29-ти срещу 30ти август 2024 г. около 01.30 ч. молителката била събудена от крясъци и силно ходене по стълбището на къщата и разбрала, че синът й К. за пореден път се кара с дъщеря си Вероника, която й е внучка. Излязла на стълбището и видяла внучка си да бяга надолу с чувал с дрехи. Искала да я успокои, то тя избягала. Синът й скочил срещу нея с викове, псувни и обиди. Видимо бил много ядосан и посегнал с юмрук, но не я ударил.

Тръгнал да се качва към таванския етаж, където живее, обърнал се и ритнал молителката в брадата. В последствие тя получила синина. След като посетила клиника по „съдебна медицина“ й е издадено мед.удостоверение. И. заявява, че това не е първия случай на осъществен акт на психическо и физическо насилие от страна на сина й. През м.август я замервал с камъни и по чудо не я ударил в главата, а на 26.09.2024 г. за пореден път я нарекъл „изрод“ и „боклук“. Ругатните и псувните от негова страна към нея са ежедневие. Не може да понася повече нервните изблици и тежкия характер на сина си. В подадената молба до РС Варна се твърди, че страните са 1 в родствена връзка майка и син и живеят на различни етажи в една жилищна сграда.

Молителката В. И. заявява, че живее сама и се страхува за живота и здравето си.

Изпитва страх от собствения й син К. К., който е извършител на домашно насилие.

Подавала е сигнали до полицията, но ситуацията се неглижира.

На основание чл.18, ал.1 ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита № 200/30.9.2024 г., която подлежи на незабавно изпълнение.

По твърдения в молбата и след извършена служебна справка, съдът приема, че страните по делото имат връзка по чл.3, т.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По твърдения в молбата, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.10, ал.2, вр.ал.1 ЗЗДН. От изложеното, съдът приема, че молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок срещу пасивно легитимирано лице в производството по ЗЗДН.

Ответникът е подал отговор с който оспорва молбата и всички твърдения н нея.

Заявява, че с влязло в сила решение той упражнява родителските права по отношение на двете му дъщери с които живее в жилище на неговия баща, на третия /тавански/ етаж, а майка му живее на втория етаж в същата къща. Тя е в добри отношения със сестра му и целта на майка му и сестра му е да го изгонят от жилището след като той е направил основен ремонт. Двете предизвиквали постоянни скандали и разправии с него, викали полиция. Голямата му дъщеря В. сама е поискала да отиде да живее при приятеля си. Естествено той като баща не е приел добре това нейно решение. Майка му може да е чула разговора между него и дъщеря му вечерта на 29-ти срещу 30-ти август и започнала да блъска по стената и тавана, да крещи и да го обижда.

Ответникът повикал полиция, но майка му не отворила вратата. След като си тръгнали полицаите, дъщеря му Вероника решително си взела багажа и тръгнала да излиза от къщи. Тогава майка му извикала полиция и казала на служителите, че била ударена от сина си К..

В съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли за уважаването й. Ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне на молбата.

Съдът като взе предвид твърденията в молбата и становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното:

Лицата имат връзка по чл.3, т.5 ЗЗДН като ответникът е син на молителката.

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От изложеното следва, че молбата е допустима, като подадена в едномесечния законоустановен срок срещу пасивно легитимирано лице в производството по ЗЗДН.

Съдът, след като се запозна с молбата, становищата на страните и доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Молбата на В. И. е подадена от активно легитимирано по чл.3 ЗЗДН лице и в срока по чл.10 от ЗЗДН, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество от местно компетентния районен съд по местоживеене на пострадалото лице, който е РС Варна.

В хода на производството са представени писмени доказателства, а именно декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, медицинско удостоверение № 1128/2024 г., издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, решение №1946/25.04.2013 г., поправено с решение № 260031/13.08.2020 г., двете на РС Варна, 16 с-в, постановени по гр.д.№3207/2012 г.

От същите съдът приема за установено, че родителските права за децата В.

/към момента пълнолетна/ и М. /непълнолетна/ са предоставени на бащата К. К. и местоживеенето им е определено при него в жилището в гр.В., кв.В., ул. Ц. Б. III“ № **.

Молителката В. И. е посетила отделение по съдебна медицина в УМБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на 30.8.2024 г. и е прегледана от д-р Виктор Стефанов. По нейни данни на същата дата, към 01.30 ч. синът й нанесъл удари с крака, блъснал я, при което тя се ударила във вратата. Обективно по долната повърхност на брадичката, в дясно от средната линия е установено синкаво-мораво кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър около 3 см. По предната повърхност на лявото коляно се установява синкаво кръвонасядане с диаметър около 5 см. Заключението е, че се касае за кръвонасядания по лицето и лявото коляно. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.

От показанията на свидетелката Б. се установява, че е приятелка на молителката. Същата й е споделяла за много скандали между нея и ответника. За скандала в края на месец август В. й се обадила в 8.40 ч. след което двете се срещнали на спирката и първото нещо, което видяла свидетелката било синина в долната дясна част на брадата на В., която се разплакала и й обяснила, че синът й я е ритнал. Разказала, че за да се предпази се хванала за вратата и си ударила крака.

Заедно отишли до болницата. Свидетелката разказва за други случаи когато е била на гости на В. сама или с други приятелки и е чувала сина й да я нарича с обидни думи.

За последната случка В. й споделила, че той започнал да вика, тя отворила вратата и той я ритнал с крак. Двамата живеят на различни етажи в една къща. К. се държи така с майка си и със сестра си, хвърлял е камъни по тях.

Свидетелката К.а е дъщеря на ответника и внучка на молителката. За случая разказва, че на въпросната вечер решила да се изнесе от жилището на баща си и да отиде да живее при приятеля й. По този случай имали спор с баща й, а баба й 3 започнала да се меси както всеки път като никой не е искал мнението й. Свидетелката не е търсела помощ от нея. Тогава баба й започнала да блъска и да вика. Баща й извикал полиция. Точно тогава свидетелката си събирала багажа, а баба й излязла на стълбището и започнала да крещи. Решила да се изнесе заради баба си, а не заради скандала с баща й. Баба й прави постоянни скандали и се намесва в тяхното семейство. Започнала да убеждава внучка си да отиде при нея да поговорят, но свидетелката й казала да не се меси и че не иска да има никакви контакти с нея.

Молителката започнала да крещи и тогава К. и приятелката му излезли на площадката.

Молителката стояла на касата на вратата и обиждала баща й. Така двамата си крещяли. Заявява, че е нямало удар. Баща й слязъл на двора, а баба й се прибрала и излязла отново когато дошли полицаите. Според свидетелката целта на баба й е да изгони баща й от етажа и там да заживее леля й. Преди ремонта, който направил баща й етажа бил в окаяно състояние.

Свидетелката Атанасова е във фактическо съжителство с ответника. Разказва, че К. и майка му са в много лоши отношения. На 29.08.2024 г. след 23.00 ч. К. я взел от работа и се прибрали. Имали кавга с голямата му дъщеря Вероника, която често закъснява вечер, а баба й я защитава. От долния етаж майката на К. започнала да вика, да крещи, да блъска и да чупи вещи. Такова поведение майка му има всеки път вика, крещи, блъска и се меси в техните отношения. След кавгата с В., тя започнала да си събира багажа защото не искала да живее повече в такива условия и при такъв постоянен психически тормоз от страна на баба й. Заявява, че между К. и майка му е нямало никакво съприкосновение, не е виждала К. да е замахвал. Забелязала, че показалеца на В. бил бинтован, но не е забелязала нараняване на лицето или по други части на тялото.

Съдът като съобрази събраните доказателства, приема за установено, че страните са в лоши отношения и често имат конфликти. На процесната дата 30.8.2024 г. между тях възникнал поредния скандал, свързан с голямата дъщеря на ответника. В съвкупност доказателствата по делото водят до извод, че молителката е получила травматично увреждане, а именно кръвонасядания по лицето и лявото коляно, които са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. Същите в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание. Съдът преценява показанията на свидетелките К.а и Атанасова като заинтересовани в полза на ответника, тъй като първата е негова дъщеря, а втората е лице, което е във фактическо съжителство с К.. Свидетелката Бонева е без родствена връзка със страните и съдът преценява нейните показания като незаинтересовани, логични и подкрепени от писмените доказателства.Същите кореспондират с медицинското удостоверение, видно от което е, че молителката е посетила клиниката по съдебна медицина в УМБАЛ „Света Анна-Варна“ АД непосредствено след инцидента, който е станал в първите часове на 30.8.2024 г., а прегледа е извършен 4 след 8.40 ч. на същата дата. При срещата на двете, свидетелката видяла синина в долната дясна част на брадата на В., която й обяснила как си е ударила крака.

Съдът възприе така установеното от фактическа страна въз основа на доказателствата по делото. От същите намира за установени по безспорен начин твърденията в молбата, които са потвърдени с декларация по чл.9, ал.3 ГПК за осъществено спрямо молителката В. И. физическо и психическо насилие на 30.08.2024 г., около 01.30 ч. по описания начин. Горното води до извод за уважаване на молбата.

Съдът намира, че подходящи в случая са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН, като задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и да го отстрани от жилището.

На осн.чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да определи минимален срок на мярката по т.2, а именно 3 /три/ месеца, считано от 30.09.2024 г., при приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. ЗЗДН. При определяне на срока следва да се отчете обстоятелството, че ответникът упражнява родителските права за непълнолетната му дъщеря М. и с влязло в сила съдебно решение местоживеенето на детето е определено да бъде при неговия баща – ответника К. К., в жилището в кв.В., ул.Ц. Б. III“ № **.

Не е възможно да бъде наложена мярката по т.3 - забрана извършителят да приближава молителката и жилището й, тъй като двамата живеят на различни етажи в една жилищна сграда с един вход и ползват общо стълбище до жилищата си.

Не следва да се определя и мярката по т.4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда по изложените по-горе съображения. Молителката и ответникът са ползватели на самостоятелни обекти в една жилищна сграда и естествено, че двамат ще се срещат в общите части и ще се налага да вземат решения по въпроси, които са свързани с жилищната сграда като например поддържане и ремонт на общите части.