Решение № 4470 от 11.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4470 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20253110108987 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ****, ет. 5, ап. 13, чрез адв.

Д. Г., вписан в АК Ловеч с №****, служебен адрес: гр. ****, ул. ****, ет. 4, офис №30, против „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10 съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл. 55, ал.1, пр.1от ЗЗД, за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит „до 500“ № No****, сключен между В. Т. В., ЕГН ********** и „****“ ООД, ЕИК **** е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,241.00 лв. платени при изначална липса на основание.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 29.06.2023 г. между ищеца, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „****“ ООД, ЕИК ****, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит „до 500“ № No****, при следните условия: 500.00 лева главница; 40.60% лихвен процент; 49.09% годишен процент на разходите; 30 дни срок за погасяване; 703.04 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

1

Твърди се, че съгласно чл. 4 (3) от Договора за заем ищецът е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, а именно: - Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; - Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; Двама поръчители. Като за видовете „обезпечения“ има и съответните изисквания: Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „****” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит.

Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на Дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност.

В чл. 6 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в практически неясен за потребителя размер – „… 4.00 (четири) лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.“

Твърди се, че в процесния случай ищецът не е представил подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за заем. Допълнително потвърждение за това 2 е и полученото уведомление за предсрочна изискуемост от 27.08.2024 г., видно от което към онзи момент ищецът е дължал, според кредитора, 1,140.54 лв. – главница 500 лв., лихва 68.94 лв. и неустойка – 571.60 лв. В действителност общата сума, която следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 703.04.00 лева, а значително по-голяма.

Приема клаузата с която се начисляват допълнителни суми за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване на договора за заем за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Приема, че тя е по същество скрита лихва, маскирана като неустойка за да не бъде включена в ГПР, което влече недействителността на договора за заем.

Твърди се, че към настоящия момент ищецът е заплатил суми в общ размер на 1,741 лв. Приема, че е налице недействителност на договора и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, поради което счита, че сумата от 1,241 лв. е платена при изначална липса на основание.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба с който изцяло признава исковите претенции. Моли ищецът да бъде задължен да представи банкова сметка, по която да бъде заплатена исковата сума.

В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез процесуален представител поддържа исковите претенции, като предвид направеното от ответника признаване на иска, желае производството да се проведе при усл.на чл.237 ГПК. Моли съда да се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени и бъдат присъдени сторените разноски.

В с.з.ответникът не се явява, като в нарочна молба заявява че признава изцяло исковите претенции.

С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.

С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.

3

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото дело в общ размер от 580лв.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит „до 500“ № No**** от 29.06.2023г., сключен между В. Т. В., ЕГН ********** и „****“ ООД, ЕИК ****, на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10, да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ****, ет. 5, ап. 13, сумата в размер на 1,241.00 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание сума, по нищожен Договор за потребителски кредит „до 500“ № No**** от 29.06.2023г., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

ОСЪЖДА „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10, да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ****, ет. 5, ап. 13, сумата от от 580лв./петстотин и осемдесет лева/ с ДДС , представляваща общия размер на сторените и претендирани от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4