Решение № 2562 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110111687 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от Р. Н. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 817,66 лева , представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 344/2020 по описа на ЧСИ С.Х. и преведена на ответника, и сумата от 98,12 лв ., представляваща такси и разноски по изп. дело № 344/2020, платени в полза на ЧСИ С.Х., ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на исковата молба 27.02.2025 г. до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че М.С. Н.а е негова майка, починала на 05.08.2015 г. и оставила единствен наследник – ищеца. Сочи, че с Решение от 11.12.2014 г. по гр.д. № 14483/2014г. по описа на СРС, 25 с-в, М.С. Н.а, е осъдена да заплати в полза на ответника следните суми: 324,39 лв. - разноски в исковото производство; 228,57 лв. - разноски в заповедното производство, за които суми на 15.01.2020 г. бил издаден изпълнителен лист. Твърди, че на 05.02.2020 г., ответникът е образувал въз основа на горепосочения изпълнителен лист и.д.

№ 344/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, срещу М.С. Н.а. Излага, че на 13.07.2021 г. е конституиран като длъжник по изп. дело, а на 22.02.2022 г. му била връчена Покана за доброволно 1 изпълнение, с която бил уведомен и за наложен запор върху банковите му сметки, разкрити в „А.Б.Б.“ АД. Твърди, че на 04.03.2022 г. по предявен от него иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу ответника, е образувано гр.д. № 11525/2022 г. по описа на СРС, 155 с-в. Сочи, че на 09.08.2022 г. е уведомен, че изпълнителното производство е приключено. Излага, че по образуваното гр.д. № 11525/2022 г. по описа на СРС, 155 с - в, е направил искане за изменение на предявения установителен иск в осъдителен, но искането му било отхвърлено като недопустимо. На 20.07.2023 г. с Решение № 12851 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 11525/2022 г. на СРС, 155 с-в, влязло в законна сила, твърди, че е признато за установено, че Р. Н. Д., в качеството му на наследник на М.С. Н.а, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумите, както следва: сумата от 324,39 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 228,57 лева, представляваща разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 14483/2014 г. по описа на СРС, 25 с-в, поради погасяване на вземането по давност. Поддържа, че съгласно удостоверение с изх.№ 32689/15.05.2024 г. по и.д. № 344/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., на 04.02.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в общ размер на 3581,04 лева, като съдебният изпълнител извършил разпределение на 23.02.2022 г. и сумите били преведени както следва: в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД била преведена сума в общ размер на 817,66 лева, от които: 552,96 лева - дължими суми по изпълнителния лист; 100 лева - разноски по изпълнителното дело; 164,70 лева - авансово платени такси от взискателя по ТТРЗЧСИ; в полза на ТД на НАП - гр. София (присъединен взискател за публични вземания) била преведена сума в общ размер на 2380,86 лева; в полза на съдебния изпълнител била преведена сума в общ размер на 382,52 лева - такси и разноски по ТТРЗЧСИ, начислена за събиране на сумата в общ размер на 3198,52 лева (общо за събиране на вземанията на двамата взискатели). Развива подробни съображения в насока, че с оглед постановеното Решение № 12851 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 11525/2022 г. на СРС, 155 с-в, не дължи процесните суми, поради което претендира връщането им. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва по 2 негова сметка да са постъпвА. процесните суми. Твърди, че по сметка на ГД1СИ Х.Д. на 04.02.2022 г. е постъпила сума в размер на 3581,04 лв., която обаче била доброволно платена от длъжника. Твърди, че сумите са събрани преди постановяване на съдебното решение № 12851 от 20.07.2023 г. по гр.д.

№ 11525/2022 г. на СРС, 155 с-в, и в тази връзка счита, че към момента на събирането им, е било нА.це основание. В условията на евентуалност излага, че част от събраните суми представляват такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, които аргументира, че не са му разпределяни. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в полза на ответника е постъпила сума в размер на 817,66 лева, събрана принудително от ищеца в хода на образуваното изп. дело № 344/2020 по описа на ЧСИ С.Х., съответно че е отпаднало с обратна сила основанието за заплащането- настъпването на юридически факти осъществили се след приключване на съдебното дирене, в рамките на което е издаден изпълнителния лист.

При установяване на изложените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да докаже нА.чието на основание за получаване/задържане на сумата.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е нА.це намаляване на имуществото му с претендираната сума, както и обогатяване на ответника с посочената сума - 98,12 лв., изразяващо се в спестени разноски по изп. дело № 344/2020 по описа на ЧСИ С.Х. за сметка на ищеца, както и обстоятелството, че сумата е била дължима от ответника.

В тежест на ответника е да докаже нА.чието на правно основание за имущественото разместване.

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 410 ГПК е отделил като безспорни обстоятелства по делото, че ищецът е единствен наследник на М.С.

Н.а, починала на 05.08.2015 г.; че последната е осъдена с Решение от 3

11.12.2014 г. по гр.д. № 14483/2014г. по описа на СРС, 25 с-в, заплати в полза на ответника следните суми: 324,39 лв. - разноски в исковото производство;

228,57 лв. - разноски в заповедното производство, за които суми на 15.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист; че на 05.02.2020 г., ответникът е образувал въз основа на горепосочения изпълнителен лист и.д. № 344/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, срещу М.С. Н.а, по което изп. дело на 13.07.2021 г. е конституиран като длъжник ищецът; че с решение № 12851 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 11525/2022 г. на СРС, 155 с-в, влязло в законна сила, е признато за установено, че ищецът, в качеството му на наследник на М.С. Н.а, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумите, както следва: сумата от 324,39 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 228,57 лева, представляваща разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 14483/2014 г. по описа на СРС, 25 с-в, поради погасяване на вземането по давност.

С постановеното Решение № 12851 от 20.07.2023г. по гр.д. № 11525/2022г. на СРС, 155 с-в, със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че Р. Д. не дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гореописаните суми, претендирани по и.д. № 344/2020г. по описа на ЧСИ С.Х..

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприето срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – чл.

439, ал. 2 ГПК. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска по чл. 439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В разглеждания случай е видно от мотивите на влязлото в сила решение, че СРС е уважил искът за погасяване на вземанията по давност, доколкото е установил, че към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело вземането е погасено по давност.

Решението по чл. 439 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на 4 принудително изпълнение на вземането по издадения въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнителен лист, поради което и съдът разглеждащ иска по ал. 55, ал. 1 ЗЗД е длъжен да приеме, че сумата, която е принудително събрана от длъжника, е получена без основание от взискателя /чл. 298 и 299 ГПК; давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/ – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 45/19.03.2021 г. по гр. дело № 1281/2020 г. на ВКС, IV ГО., и др., т. е. при нА.чие на влязъл в сила съдебен акт, установяващ несъществуване на вземанията по процесния ИЛ поради изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановения между същите страни съдебен акт и е длъжен да приеме, че сумата, която е принудително събрана от длъжника и разпределена на взискателя, е получена без основание от последния.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по изпълнителното дело е постъпило плащане в размер на 3581,04лв. на 04.02.2022 г., която сума е принудително събрана от ЧСИ и след извършеното разпределение сумата в размер на 817,66 лв. е получена от Топлофикация София ЕАД, а сумата в размер на 98,12 лв. е в полза ЧСИ С.Х. пропорционална такса за събиране на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 817,66лв.

При така установените факти съдът намира, че следва да уважи предявените искове с пълен размер.

По разноските:

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 875,20 лв. съгласно списък и представени доказателства за плащане.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на Р. Н. Д., ЕГН 5

**********, с адрес гр. София, ж.к. “К.С.”, кв. “Б.”, бл. ***, В.*, ет. 3, А** сумата в размер на 817,66 лева , представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 344/2020 по описа на ЧСИ С.Х. и преведена на ответника, и сумата в размер на 98,12 лв ., представляваща такси и разноски по изп. дело № 344/2020, платени в полза на ЧСИ С.Х., ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на исковата молба 27.02.2025 г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на Р. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “К.С.”, кв. “Б.”, бл. ***, В.*, ет. 3, А** сумата в размер на 875,20 лв., представляваща разноски за съдебното производсвто.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6