Решение № 2525 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2525 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501968 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 109 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 54049/2022 г., Софийският районен съд е осъдил ЗК „Лев Инс” АД на основание чл. 411, изр. 2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата 1315,90 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за вреди на лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ********* причинени от застрахователно събитие, настъпило на 24.10.2020 г. м гр. София, на ул. „Галичица”, с включени разноски за приключване на застрахователната щета, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2022 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 542,64 лв.

Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс” АД като незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на процесуалния закон. Излага се възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърдението на ответника, че отговорността за настъпилото ПТП е на застрахования при ищцовото дружество водач и необосновано е приел, че претенцията е доказана. Изтъква се, че представеният с исковата молба двустранен констативен протокол не изяснява механизма на настъпване на ПТП и не може да служи като доказателство за отговорността на застрахования при ответното дружество водач, тъй като този протокол е попълнен само от 1 един от участниците в ПТП и в противоречие с изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба 1з-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд. В представения двустранен констативен протокол, в полето на превозното средство „Б”, където е вписано това МПС, липсвал водач. При липсата на посочен водач, същият не може да бъде изготвен в присъствието и със съгласието на водач, той като такъв не е установен, а в при разпита му в съдебно заседание водачът на превозно средство „А” изрично заявил, че е попълнил собственоръчно протокола, и то в отсъствието на другия водач. Жалбоподателят поддържа, че вина за ПТП има водачът на л.а. „Шкода Октавия”, който е нарушил разпоредбите на чл.

20 и чл. 23 от ЗДвП, като се е движел с превишена скорост в пътния участък. В случай, че този водач се е движел с разрешена скорост, той би имал възможност да избегне настъпването на ПТП. Излага се възражение срещу приетото по делото заключение на САТЕ – същото било изготвено изцяло по данни на водача на застрахования при ищеца автомобил, а от наличните по делото доказателства не било възможно да се определи точното място на удара и скоростта на движение на превозните средства в момента и преди настъпването на удара. Въззивникът настоява да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск.

Въззиваемата стана „Дженерали Застраховане” АД оспорва въззивната жалба. Излага довод, че независимо, че двустранният констативен протокол е попълнен лаконично от страна на водача на застрахования при него автомобил, същият носи подписите на участниците и информация за механизма на инцидента, и доколкото е частен документ, информацията в него следва да се обсъжда заедно с останалите събрани по делото доказателства. Сочи, че свидетелските показания на единия от участниците в ПТП изцяло кореспондират със схемата на ПТП, инкорпорирана в протокола, и с уврежданията по МПС, техническите данни и изводите на вещото лице относно механизма на ПТП и отразените увреждания. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е основал извода си за доказаност на претенцията на събраните доказателства и процесуалните действия на страните.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗК „Дженерали застраховане” АД е предявило срещу ЗК „Лев Инс” АД иск за осъждане да му заплати сумата 1315,90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, по щета № 210850455, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 124.10.2020 г. в гр. София, на ул. *********, е реализирано пътнотранспортно произшествие между л.а. „Шкода Октавия” с рег. № *********, за което била сключена при ищеца застраховка „Каско на МПС”, и МПС „Дачия” с рег. № *********. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС „Дачия”- К., който при маневра „движение на заден ход” ударил паркирани л.а. „Шкода Октавия”. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Твърди се, 2 че в резултат на удара за л.а. „Шкода Октавия” възникнали материални щети в предната част – предна броня и решетка. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и подадено от увреденото лице искане при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 210850455, по която след извършен оглед, опис и оценка на щетите по увреденото МПС, ремонтът на което бил извършен по възлагане от сервиз на ищцовото дружество, на 30.03.2022 г. била заплатена стойността на ремонта по издадената фактура, в размер на 1300,90 лв. За ликвидаране на преписката била начислена и сума от 15 лв. съпътстващи разноски. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС „Дачия” с рег. № *********. Ищецът изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сумата 1315,90 лв., представляваща сбор от заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, като изпратения отговор ответникът отказал да възстанови сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че вината за настъпването на процесното ПТП е на водача на л.а. „Дачия” с рег. № *********. В тази връзка сочи, че не са изяснени причините, довели до настъпване на ПТП, и механизма на настъпването му. Излага довод, че представеният с исковата молба двустранен констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания.

Оспорва истинността на този протокол и съставянето му в присъствието на л.а. „Дачия” с рег. № *********. Твърди, че вина за настъпване на транспортния инцидент има водачът на л.а. „Шкода Октавия” с рег. № *********, който с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП. Същият се е движел с превишена за пътния участък скорост, а в случай, се е движел с разрешената за този участък скорост, той имал възможност за избегне настъпването на транспортния инцидент. С оглед на тези съображения ответникът счита, че не са налице основания за ангажиране на деликтната му отговорност и претенцията е неоснователна. Ответникът оспорва и размера на предявения иск – счита, че същият е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” за платеното обезщетение на увреденото лице, ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Безспорно е по установено по делото, че ищецът, в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Автокаско” на л.а. „Шкода”, модел „Октавия”, с рег. № *********, сключена с полица № 03202008555016533 от 25.08.2020 г., с период на покритие от 29.09.2020 г. до 28.09.2021 г., е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1300,90 л в . по образуваната при него щета 210850455 за вредите по застрахования автомобил, 3 причинено от настъпило на 24.10.2020 г. пътнотранспортно произшествие.

От представената електронна справка от Гаранционен фонд е установено, че за МПС с рег. № *********, за което в исковата молба се твърди, че е участвало в процесното ПТП, настъпило на 24.10.2020 г. по вина на водача му, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „ Лев Инс” АД.

Ответникът е оспорил описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като е възразил срещу твърдението на ищеца за виновно причиняване на ПТП от водача на застрахования при него л.а. с рег. № № *********, и е изложил твърдение, че същото е причинено от водача на застрахования при ищеца л.а. „Шкода Октавия”. С оглед на така въведените от ответника възражения в тежест на ищеца е било да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие по описания в исковата молба начин, а именно: настъпил удар между двата автомобила в резултат извършване от водача на л.а. „Дачия” на маневра „движение на заден ход”.

Въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно доказване за настъпването на твърдяното ПТП по описания в исковата молба начин.

За доказване на твърденията си ищецът е представил двустранен констативен протокол от 24.10.2020 г., застрахователната преписка по образуваната при него щета по уведомление на водача на застрахования автомобил „Шкода Октавия” С.А., и е ангажирал гласни доказателства – показанията на този водач. Прието е и заключение на автотехническа експертиза.

Ангажираните от ищеца доказателства настоящият състав намира за недостатъчни за установяване по несъмнен начин на горепосочените елементи от фактическия състав на предявения иск.

Представеният с исковата молба двустранен констативен протокол серия 03 96014 /л.

14/ не съдържа необходимите реквизити съгласно приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между МВР, КФН и ГФ. В него не са посочени никакви данни за водача на превозно средство марка „Дачия” с рег. № *********, по вина на който се твърди да е настъпило процесното ПТП. Графата, отнасяща се за превозно средство „Б”, е непопълнена в частта й по т. 9 от двустранния протокол, в която част следва да се посочат данните /име, дата на раждане, адрес, телефон или ел. поща, номер на СУМПС и срок на валидност/ за водача на превозното средство при настъпване на ПТП. При пълната липса на вписани индивидуализиращи данни на единия от участващите в ПТП водачи, така представеният документ не представлява двустранен констативен протокол по смисъла на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „б”от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із41/12.01.2009 г. След като водачът не е индивидуализиран в бланката на двустранния протокол, то положеният в него подпис в т. 15 срещу превозно средство „Б” не може да се свърже с конкретно лице. Следователно – авторството на документа в тази му част, касаеща изразено от водача на л.а. „Дачия” съгласие относно отразения в него механизъм на настъпване на ПТП и вината му, което авторство изрично е оспорено от ответника, не може 4 да се установи. Това лишава така представения „двустранен констативен протокол” от материална доказателствена сила, каквато принципно има частният свидетелстващ документ относно неизгодните за издателя му факти. В случая протоколът няма доказателствена стойност за изразено от водача на застрахования при ответника л.а. „Дачия” изявление за механизма и причините за настъпване на ПТП. В останалата си част, съдържаща удостоверителното изявление на водача на застрахования при ищеца л.а. „Шкода Октавия”, представеният „двустранен констативен протокол”, като частен документ, се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК – че изявлението е направено от подписалото го лице. Относно осъществяването на отразените в него изгодни за издателя му факти този документ няма материална доказателствена сила.