Решение № 6091 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6091 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20221100502522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4671 от 13.12.2021 г., постановено по ГД № 27095 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 35 състав, В. П. А., ЕГН ********** и К. Д. А., ЕГН ********** са осъдени на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД да заплатят солидарно на И. Р. Р., ЕГН ********** сумата от 10500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непълнолетния към датата на деликта Дейвид А. – син на ответниците, ведно със законната лихва от 05.06.2016 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1200,00 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

Решението на СРС е обжалвано от ответниците. Въззивниците поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид цялата фактология по делото при постановяване на решението. Излагат се съображения, че ответниците не отговарят за причинените от делинквента вреди, доколкото не били присъствали при настъпване на инцидента, дори не знаели къде е синът им и какво извършва, поради което обективно не били в състояние да 1 предотвратят настъпването на вредите. Сочи, че размерът на вредите бил силно завишен и не отговарял на съдебната практика по сходни случаи.

Поддържа възражението за изтекла погасителна давност, направено с отговора на исковата молба. Твърди, че исковата молба била нередовна по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, доколкото не е посочен конкретен размер. Ето защо въззивниците отправят искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

След срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. правилност на първоинстанционното решение по съображения, изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

С Присъда от 03.07.2018 г., постановена по НОХД № 3636 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 19.07.2018 г. Д.К. А., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 05.06.2016 г. около 17:25 часа в гр. София, ж. к. „Дружба“, на ул. „Чудомир Топлодолски“ до портала на 89-о ОУ „Христо Стамболски“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с метална телескопична палка в областта на лявата ръка, причинил средна телесна повреда на пострадалия И. Р. Р., изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, реализиращо медико-биологичния признак трайно затруднение движението на левия горен крайник за период повече от 30 дни, поради което на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на наказание „Пробация“.

От удостоверения, и двете с изх. № РЛЦ21-ГР94-1741/06.10.2021 г., издадени от Столична община, район „Лозенец“, се установява, че ответниците В. П. А. (след развода Белослатинска) и К. Д. А. са сключили граждански брак на 20.09.1998 г., който е бил прекратен поради развод на 2

22.02.2017 г., както и че Д.К. А. е техен син.

От показанията на свидетеля П.Г.К. се установява, че с ищеца се познават, били много добри приятели. В средата на месец юни на 2016 г. се видели с ищеца в дома на последния и забелязал, че лявата му ръка е гипсирана от китката до рамото. Било някъде две седмици след инцидента.

След инцидента ищецът се затворил в себе си, заради счупването ищецът не можел да работи и поради това не му достигали парите, трудно се хранил, къпел и спял, споделял, че сънува кошмари, бил депресиран, отслабнал, спрял да се вижда с приятелите си, тъй като го било страх да излиза навън.

Свидетелят помагал на ищеца с пари. След това свидетелят К. преди да отиде на море видял ищецът още веднъж.

От показанията на свидетеля К.С.Д. се установява, че е баба на ищеца.

Ищецът се обадил на свидетеля Д. и споделил, че му били счупили ръката и че много го боли, бил ходил до болница, направили му снимки и му гипсирали ръката. След инцидента ищецът не искал да говори, не искал да яде, плачел, бил отчаян. Свидетелят Д. се грижела за ищеца 3 месеца – времето, за което ръката му била гипсирана. Ищецът изпитвал страх от случилото се, не можел да ходи на работа заради счупването, съответно свидетелката му помагала и с пари. Свидетелката отишла при ищеца не повече от 10 дни след инцидента.

Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият състав намира, че свидетелските показания на бабата на ищеца следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като свидетелят е възприел непосредствено част от събитията, показанията му са логични, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

При разпита си в производството пред първата инстанция свидетелят М.С.М. е заявил, че е присъствал на инцидента, не бил видял наранявания по ищеца, не бил забелязал ищецът да е имал фрактура. Видял ищеца около една седмица след инцидента на разпознаване в 08-РУ, когато бил със счупена ръка. Пресъздава разказ на свой приятел, който също бил свидетел на инцидента, как ищецът занесъл вода на негов приятел и не изглеждал като да му е било счупено нещо, държал бутилка в ръката си. Свидетелят след един месец или малко повече видял ищеца пред магазин „Фантастико“, бил без гипс и носел напитка с лявата си ръка. В частта, в която свидетелят е заявил, че не е видял ищецът да има фрактура непосредствено след инцидента показанията 3 не следва да се кредитират, доколкото на основание чл. 300 от ГПК гражданският съд е обвързан в тази част от влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. установено е по категоричен начин, какво травматично увреждане е получил и как го е получил. В частта, с която свидетелят пресъздава разказ на трето лице, показанията му не следва да се кредитират, тъй като свидетелят не е очевидец, а базира показанията си само и единствено на разказ на трето лице, което не е разпитано като свидетел в гражданското производство. По отношение на частта, с която свидетелят е заявил, че ищецът е бил без гипс малко повече от месец след инцидента, показанията му не следва да се кредитират, тъй като в тази част същите са изолирани и не съответстват на останалия доказателствен материал, събран по делото.

Заключението на назначената в наказателното производство СМЕ е недопустимо да се ползва в гражданския процес.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно в обжалваната част, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в 4 обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на формираната по делото доказателствена съвкупност, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.

Независимо от това във връзка с въведените от жалбоподателя оплаквания е необходимо да се добави и следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция в случая е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: противоправно деяние (действие или бездействие) на дете, ненавършило пълнолетие, вреда и причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди, ответниците да са родители на ненавършилото пълнолетие дете, да упражняват родителските права спрямо последното и то да живее при тях.

Установяването на тези обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване, е било в тежест на ищеца.

Ответниците по делото са имали възможност да проведат насрещно доказване относно наличието на тези предпоставки. В тежест на ответниците при условията на пълно и главно доказване е било да установят положителния факт на плащането, както и че са налице предпоставките за освобождаването им от отговорност по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД.

В отношенията между страните е безспорно, а и от събраните по делото доказателства се установи, че е налице виновно и противоправно деяние, извършено от Д.К. А. като непълнолетен, доколкото към момента на деянието не е навършил 18 годишна възраст (роден е на 02.03.1999 г., деянието е извършено на 05.06.2016 г.), като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с 5 метална телескопична палка в областта на лявата ръка, причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, реализиращо медико-биологичния признак трайно затруднение движението на левия горен крайник за период повече от 30 дни.

По делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установи, че ответниците са родители на делинквента, същите са имали сключен граждански брак към момента на деянието и са упражнявали родителските права по отношение на делинквента, както и че делинквентът е живял при тях към момента на деянието, доколкото ответниците и делинквентът са били адресно регистрирани на един и същ адрес и ответниците не са оспорили изрично този факт.

По отношение на възражението на ответниците по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД въззивният съд намира следното. На първо място, за ангажиране отговорността на ответниците като родители на делинквента релевантно е, че последният е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, респ. без правно значение е, че при предявяване на исковата молба в съда, делинквентът вече е навършил пълнолетие. Същите се явяват материално правно легитимирани да отговарят за причинените на ищеца вреди.

На основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД родителите могат да се освободят от отговорност само ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Невъзможността да се предотврати противоправното поведение на непълнолетния, респ. да е изключена изобщо възможността родителите да възпитават и контролират детето си следва да се дължи на обективни причини. Но има и случаи, какъвто е и разглежданият, при които дори при наличието на обективни причини, родителите не могат да се освободят от отговорност.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e0f7d68-5db5-484c-b4af-365b89aec53b