Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18039 от 03.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4872/2020
Вид
Решение № 18039
Подписан
03.11.2023
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18039 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20201110104872 по описа за 2020 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С.

В. Г. и В. Б. Г. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при квоти по 1/2 следните суми: сумата от общо 2124,59 лева, от която 2077,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ***** през периода м.10.2015г.- м.04.2018г. съгласно общи фактури №0075543739/31.07.2016г., №0081780683/31.07.2017г. и №0096546670/31.07.2018г., както и сумата от 47,43 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 11.2015г. до 04.2018г., за което били издадени фактури за сумите за дялово разпределение

№7005579138/30.11.2015г.;

№7006004904/31.12.2015г.,

№7006430766/31.01.2016г.,

№7006856541/29.02.2016г.,

№7007282452/31.03.2016г.,

№**********/30.04.2016г.,

№**********/31.05.2016г.,

№7008606386/30.06.2016г.,

№7009023807/31.07.2016г.,

№7009456943/31.08.2016г.,

№7009888241/30.09.2016г.,

№7010320330/31.10.2016г.,

№7010754247/30.11.2016г.,

№7011191860/31.12.2016г.,

№**********/31.01.2017г.,

№7012071270/28.02.2017г.,

№7012516182/31.03.2017г.,

№7012951464/30.04.2017г.,

№7013399072/31.05.2017г.,

№7013839799/30.06.2017г.,

№7014275079/31.07.2017г.,

№7014717647/31.08.2017г.,

№7015167234/30.09.2017г.,

№7015603343/31.10.2017г.,

№7016037379/30.11.2017г.,

№7016471731/31.12.2017г.,

№7016908550/31.01.2018г.,

№7017341187/28.02.2018г.,

№7017785221/31.03.2018г. и

№7018222422/30.04.2018г., мораторна лихва в общ размер на 278,84 лева, от която 271,34 лева, представляваща лихва за забава върху цената на доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 30.11.2018г. и сумата от 7,50 лева, представляваща лихва върху 1 цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.12.2015г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 12.12.2018г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2018г. по ч.гр.д. № 78135/2018г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

Във възражението по чл.414 ГПК е посочено, че оспорват изцяло задължението. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че не са в облигационни отношения.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца с молба от 20.10.2023г. е посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови 2 нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото са представени следните доказателства касателно наличието на облигационно правоотношение.

От заявление-декларация, подадено от С. В. Г. от 13.02.2009г., се установява, че ответникът е поискал да му бъде открита партида на процесния имот.

От Нотариален акт за договорна ипотека № 18, том III, рег. № 3486, дело № 436/2002г. на нотариус Кс., нотариус с рег. № * при Нотариалната камара се установява, че на 08.10.2002г. „Обединена Българска Банка“ АД са предоставили на С. В. Г. потребителски кредит в размер на 20 000 лева, като за обезпечаване на отпуснатия кредит С. Г. и В. Г. са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имотапартамент, заемащ целия втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. София, *** със застроена площ от 110,39 кв.м.

Представен е Протокол от съдебно заседание, проведено на 27.03.1989г. по гр. дело № 2074/1988г. по описа на СРС, с който е одобрена спогодба и в дял трети в собственост и владение на С. В. Г. и В. Б. Г. е даден апартамент, заемащ целия втори етаж от жилищна сграда на **** София.

В списък на живущите на апартаменти на жилищна сграда на ул. *** е посочен С. В. Г. и е положен подпис срещу имената му.

От Договор за продажба на недвижим имот от 14.10.1998г. се установява, че Столична община е продала на С. Б. Г. и В. Б. Г. 27,70 % идеални части от следния общински недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. *** /част от Акт № 248/1997г. на район Слатина/, а именно- застроено дворно място, съставляващо парцел VII-74, кв. 146, ж.к. „Г.“, цялото с площ от 795 кв.м., при съседи: ул. ***, парцел VI-73, парцел VIII-76 и парцел IОЖС, без изградената в парцела триетажна жилищна сграда с тавански етаж, с разгъната застроена площ 462 кв.м., етажна собственост.

С оглед на представените по делото доказателства и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва изводът, че страни по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди са ответниците в качеството им на съсобственици при равни части на процесния имот. Същите са придобили собствеността върху процесния имот по силата на сключената съдебна спогодба. На следващо място, С. Г. е посочен като собственик и в протокола от ОС, проведено на 17.10.2001г., като е положил подпис срещу името си /л. 18 от делото/, посочен е и в справка за заявен обем за отопление, като е положил подпис срещу името си в справката /л. 19 от делото/, както и е подал заявление-декларация за откриване на партида за процесния имот до „Топлофикация София“ ЕАД. Т.е ответниците като съсобственици на процесния имот са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията 3 към ищцовото дружество за доставена топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между страните, като с протоколно определение от проведено съдебно заседание на 26.10.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.

С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период страните са били в облигационни правоотношения за процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер на 2077,16 лева.

На следващо място от представените от ищеца и третото лице-помагач документи се установява, че дяловото разпределение е било възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД.В чл.

36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.11.2015г. до м.

04.2018г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 47,43 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 271,34 лева. От Таблица № 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки, а е начислена върху главниците по трите общи фактури, издадени на 31.07.2016г., 21.07.2017г. и 31.07.2018г., по отношение на които се прилагат общите условия на ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016г.