Решение № 893 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 265414 от 13.08.2021г., постановено по гр.дело № 8614/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-ти състав, е отхвърлен иска с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (отм.), предявен от М. Б. А. срещу дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ за сумата от 200 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Т., настъпила на ********г. поради претърпяно ПТП, ведно със следващата се законова лихва от 10.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото съдебно решение М. Б. А. е осъдена да заплати на дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ сумата 580 лв., на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Б. А., с която се обжалва съдебно решение № 265414 от 13.08.2021г., постановено по гр.дело № 8614/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-ти състав, изцяло.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди от 1 смъртта на Т. Т., като не е отчел силната емоционална връзка между ищцата и пострадалия, породена от съвместното им съжителство за повече от три години. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като неправилно е кредитирал само част от доказателствата

Излага подробни съображения във въззивната жалба. който да отмени съдебно решение № 265414 от 13.08.2021г., постановено по гр.дело № 8614/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-ти състав от 30.01.2020г., състав изцяло и да уважи предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., предявен частично при твърдят размер от 280 000лв. ведно със следващата се законова лихва от 10.05.2014г.

Претендира разноски и за двете инстанции, вкл. и съставляващи дължим адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна – ЗАД „АРМЕЕЦ“ депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от М. А.. Оспорва жалбата. Излага подробни съображения, претендира разноски за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, препис-извлечение от смъртен акт, Протокол № 32 по НОХД № 222/2014г. по описа на ОС-Видин, Протокол за оглед на местопроизшествие и заключение на САТЕ, че на 10.05.2017г.., в с.***, обл.Видин, на ул.“Бдин“ по пътя гр.Видин – гр.Брегово Е. Г. С. при управление на лек автомобил марка “Мерцедес Е 300“ с ДК № *** е предизвикал ПТП, при което е загинал колоездачът Т. М. Т..

Видно от представеното Споразумение, постигнато между ПРБ и Е. С. по НОХД № 222/2014г. по описа ОС-Видин и одобрено от съда, виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил марка „Мерцедес Е 300“ с ДК № ***, управляван от Е. С., който, като е управлявал автомобил с превишена скорост н населено място и е предприел маневра създаваща опасност за другия участник в движението, без да подаде сигнал, като навлязъл в кръстовище, не спрял и не пропуснал другия участник в движението, навлязъл в насрещната лента за движение и е нарушил правилата за движение - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.2 пред. първо от ЗДвП, чл.26 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Т..

Безспорно е още обстоятелството, а същото се доказва и от Справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗАД „АРМЕЕЦ“ е 2 застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС относно лек автомобил „Мерцедес Е 300“, с ДК№ ***.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. Б. А. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

Прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ ( отм.) е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявения пряк иск по чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените Споразумение по НОХД №222/ 2014г. по описа на 3

ВОС, влязло в сила на 24.07.2014г. което има значението и силата на присъда, задължителна за гражданския съд ,съгл. разп. на чл.300 от ГПК, ПОМП и заключението на САТЕ се установява противоправното поведение и вината на Е. С., водач на лек автомобил „Мерцедес Е300“ , с ДК № *** за причиняване на смъртта на Т. Т..

Видно от справка от ИЦ на ГФ е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на л.а.

„Мерц;едес Е 300“ по риска „ГО“ за процесния период.

Настоящият съдебен състав намира за доказано, предвид събраните гласни доказателства, че ищцата е търпяла болки и страдания от смъртта на Т. Т., с когото са били в изключително близки отношения.

Основният спор между страните по делото се свежда до обстоятелството, попада ли ищцата в кръга на лицата, имащи право на обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди, от смъртта на Т. Т..

Първоинстанционният съд е приел, че доколкото не е доказано съществуването на формална връзка в отношенията между ищцата и починалия Т. Т., то ищцата не попада в кръга на лицата, очертан с ППВС №5/24.11.1969 г. и ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което и няма право на обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, преживени от смъртта на Т. Т..

Този извод на първоинстанционния съд се оспорва от жалбоподателката.

Този извод на първоинстанционния съд не се споделя и от настоящия въззивен състав.

Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща само най-близките роднини- низходящи, възходящи и съпруг. Сред кръга на тези роднини не са включени роднини по съребрена линия, дори от най-близка степен.

С ППВС № 5/69г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е разширен, но и с това Постановление са запазени критериите, които определят кръга на лицата, имащи право на обезщетение: тези критерии са обусловени от следните обстоятелства: имало ли е право лицето, претендиращо обезщетение, на издръжка по закон от починалото лице и/или, въпреки че лицето, претендиращо обезщетение, е нямало право на издръжка по закон, е било фактически издържано от починалото лице.

Спазвайки тези критерии, кръгът на лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение от делинквента, респ. от застрахователя на отговорността на същия, е разширен, като към него са прибавени лица, които са били в отношения, наподобяващи и/или заместващи отношенията между починалото лице и лицата, изчерпателно определени по степенно-родствен признак с ППВС №4/61г.

С ТР№1/18г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на материално легитимираните 4 лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е разширен като, към множеството на лицата, определени с ППВС№4/61г. и ППВС№5/69 г. са прибавени по изключение и всички други лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. При квалифицирането на връзката като „трайна и дълбоко емоционална“ не са изоставени критериите, въведени от ППВС № 4/61 и №5/69г., напротив към тези критерии е прибавен и критерия: връзката между починалия и лицето, претендиращо обезщетение да е била „особено близка“. Нито в КЗ( отм), респ. в сега действащия КЗ, нито в СК, нито в посочените ППВС №4/61г. и №5/69г. и ТР№ 1/2018г. е дадено легално определение на понятието „дълбоко емоционална и особено близка връзка“.

Следователно преценката, дали връзката между две лица може да бъде определена като „трайна, дълбоко емоционална и особено близка“ следва да бъде направена, както предвид посочените по-горе критерии, така и при съобразяване на факта, надхвърля ли тази връзка границите на приетата в обществото за обичайна близост и емоционалност между роднини по рождение или закон, от съотв. степен и линия, или приравнява ли се на такава връзка създадено неформално отношение между лицата.

Или, следва да бъдат въведени и доказани от ищцата обстоятелства, относими именно към тези критерии, доказващи изключителната близост и емоционалност на отношенията с починалия, наложени от изключителни обстоятелства и трайно установили се във времето, създали квазиродствени отношения на тези, визирани в ППВС№4/61г. и ППВС№5/69г.

В случая, съдът изцяло кредитира събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, в т.ч. и показанията на всички разпитани в първоинстанционното производство свидетели: Т. В. Й., И. В. М., и двамата без родство, П. Л. П., без родство, кмет на с.***, М. В. Н., без родство, очевидец на ПТП.

Съдът намира, че свидетелските показанията не си противоречат.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Т. Й. и на свид. И. М., досежно търпените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност. И двамата свидетели са в близки връзки с ищцата и починалия Т. Т., имали са чести контакти с тях преди процесното ПТП и преки наблюдения досежно техните отношения. Контактите на свидетелите с ищцата, макар и по-редки са продължили и след смъртта на Т. Т.. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели в частта им относно близостта на отношенията между ищцата и починалия, създалите се между тях квазиродствени съпружески отношения. В тази им част показанията на свидетелите Т. Й. и И. М. не се опровергават от показанията на свид. П. П..