Решение № 2397 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2397 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511661 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10956 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 40894/2021 г. Софийски районен съд, 81 състав осъдил „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 202800893, да заплати на „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК 203211061, на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 641.30 лева, представляваща платена на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от длъжника „Енерго-Про Продажби” АД без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 08.12.2010 г. до 03.06.2011 г., за обект с абонатен ******** и клиентски № **********, с титуляр на партидата Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.

********, за което е издадена фактура № 0083613807/19.08.2011 г., и сумата от 1 381.61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 03.09.2014 г. - 29.10.2019 г., заплатени по изпълнително дело № 676/2019 г. на ЧСИ С.К.-Д., рег. № 718, с район на действие ОС – Варна. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 160.92 лева разноски за държавна такса. Решението е постановено при участието на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202745272, като трето лице помагач на страната на ответника.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, който го обжалва изцяло при твърдения да е недопустимо и същевременно – неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ищецът разполагал с искова защита по процесния договор за цесия срещу праводателя си – третото лице помагач, поради което било недопустимо насочване на искове за неоснователно обогатяване по чл.

59 ЗЗД предвид субсидиарния им характер. Поддържа, че третото лице помагач представило доказателства за разваляне на договора с ищцовото дружество, което също според въззивника водело до извод за недопустимост на процеса. Не били налице елементите на фактическия състав по чл. 75, ал. 2 ЗЗД – ответникът не се явявал „овластено лице“ по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, а получил плащането на собствено договорно основание; сумата била събрана от съдебен изпълнител по принудителен ред, което изключвало хипотезата на добросъвестно плащане от страна на длъжник.

Законът уреждал способите на защита срещу изпълнението, вкл. на третите за изпълнението лица, докато трае изпълнителното производство (чл. 440, чл.

439, чл. 464 ГПК). Ако такава защита не била предприета от ищеца, същият нямал правно основание да твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. Освен това третото лице помагач направило възражение за недействителност на договора с ищеца на основание чл. 40 ЗЗД, който въпрос също следвало да се разглежда и решава в производство, водено между страните по договора. За първи път с въззивната жалба се прави възражение за нищожност на сключения между ищеца и третото лице помагач договор за цесия на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 46 ЗАдв, съгласно която норма адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото. Въззивникът поддържа, че в случая в разрез с тази забрана адвокатът се разпоредил по време на висящ процес, като прехвърлил вземането на доверителя си „КНМ Груп” ЕООД, представляващо спорния предмет на гр.д. № 11270/2014 г. на Районен съд - Варна, на друго дружество (цесионер) – „Интейк“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала личният му адвокатски сътрудник - Т.Н.

Д.а, като малко след това дружеството станало собственост на майката на самия адвокат - Р.К.М.. Това се установявало от представените от третото лице помагач доказателства. Позовава се на разясненията, дадени с 2

Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това отхвърли предявения иск като неоснователен. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „ИНТЕЙК“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. Атакуваното решение било допустимо и правилно. Излагат се подробни съображения за основателност на предявения иск. Възражението за недействителност на договора по чл. 40 ЗЗД било недоказано и неоснователно. По отношение на възражението за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 46 ЗАдв се поддържа, че същото е преклудирано, а от събраните по делото доказателства не се установявали твърденията в жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице помагач на ответника - „КНМ ГРУП“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 202745272, представлявано от ликвидатора Д. К. Д., не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.

Ищецът „Интейк“ ЕООД твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД, като цедент, и ищцовото дружество, като цесионер, му било прехвърлено вземане в размер на 2 641.30 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 08.12.2010 г. до 03.06.2011 г., за обект с абонатен ******** и клиентски № **********, с титуляр на партидата Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. ********, за което е издадена фактура № 0083613807/19.08.2011 г. Длъжникът „Енерго - Про Продажби“ АД бил надлежно уведомен за цесията с писмо вх. № EPRS-2763/28.10.2014 г. С 3 друг договор за прехвърляне на вземане с посочена дата 21.10.2014 г. (която ищецът оспорва и твърди, че договорът е антидатиран), „КНМ Груп“ ЕООД повторно прехвърлило вземането на ответното дружество, за което длъжникът „Енерго - Про Продажби“ АД бил уведомен на 20.01.2015 г. Вземането било събрано от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД по принудителен ред по изп. дело № 676/2019 г. на ЧСИ С.К.-Д.а, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. Ищецът твърди, че процесната сума била изплатена от съдебния изпълнител на мним кредитор - „Пи маркет“ ЕООД, вместо на действителния такъв „Интейк“ ЕООД, след като „КНМ Груп“ ЕООД недобросъвестно предало изпълнителния лист на ответника вместо на „Интейк“ ЕООД. Искал е от съда да осъди ответника да му заплати неправомерно получената сума в общ размер 4 022.91 лв., от които 2 641.30 лева – цедираното главно вземане, и 1 381.61 лева – законна лихва върху главницата за периода 03.09.2014 г. – 29.10.2019 г., която също била получена от ответника в рамките на изпълнителното дело.

С отговора на исковата молба, депозиран с срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Пи Маркет“ ЕООД е оспорил предявения иск като недопустим, евентуално – неоснователен. Заявил е възражения за недопустимост на основание чл. 126, ал. 1 ГПК при твърдения за наличие на висящ спор между същите страни за същото вземане по гр.д. № 18459/2019 г. на РС – Варна, както и на основание чл. 299 ГПК при твърдения, че въпросът за принадлежността на процесното вземане бил разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 11270/2014 г. със страни ищец „КНМ Груп“ ЕООД и ответник „Енерго - Про Продажби“ АД, като по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК ищецът „Интейк“ ЕООД се явявал обвързан от силата на пресъдено нещо на това решение, независимо дали е участвал по това дело. По същество не оспорва, че е получил исковата сума по изпълнителното дело, но твърди, че я получил по силата на по-рано сключения договор за цесия от 21.10.2014 г.

Транслативният ефект на цесията бил настъпил с постигане на съгласие между страните по договора, а уведомяването на цедирания длъжник имало отношение единствено във връзка с валидното освобождаване на същия от дълга. Оспорил е да е налице валиден и действащ договор за прехвърляне на вземане между ищеца и третото лице помагач от дата 23.10.2014 г., както и че длъжникът е уведомен за този договор на 28.10.2014 г. Искал е от съда да прекрати производството по делото, евентуално – да отхвърли иска като 4 неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С въззивната жалба не се поддържат възраженията за недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и чл. 299 ГПК, а районният съд правилно е приел тези възражения за неоснователни по подробно изложените в решението съображения. Доводите в жалбата, че ищецът можел да предяви иск срещу праводателя си „КНМ Груп“ ЕООД, както и че били представени доказателства за разваляне на договора за цесия, сключен с ищеца, касаят основателността, а не допустимостта на иска.

Въззивният съд намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните оплаквания в жалбата го намира за правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно и от приетия договор за прехвърляне на вземане от 08.05.2014 г се установява, че Р.А.Д. (цедент) прехвърлила на „КНМ Груп“ ЕООД (цесионер) вземането си от длъжника „Енерго-Про Продажби” АД за сумата в размер на 2 641.30 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 08.12.2010 г. до 03.06.2011 г. за обект с абонатен № ******** и клиентски № **********, за което е издадена фактура № 0083613807/19.08.2011 г., за цена от 2 541.30 лева.

С договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД прехвърлило същото вземане на „Интейк“ ЕООД, за което към този момент е било налице висящо съдебно производство по гр.д. № 11270/2014 г. по описа на РС - Варна.

Видно от приетото уведомление до „Енерго - Про Продажби“АД, цедентът „КНМ Груп“ ЕООД чрез надлежно упълномощения адв. К.Т.

5

(пълномощно на л. 22 от делото на РС – Варна) е уведомил длъжника за извършени 198 броя цесии на вземания с договори от 23.10.2014 г., като процесното вземане е описано под № 25. Уведомлението е било изпратено по електронна поща на 26.10.2014 г. и е регистрирано при длъжника с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г., видно от представена разпечатка от електронна поща [email protected].

Със спогодба-анекс от 23.12.2014 г., сключена между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между тях по повод 198 договора за прехвърляне на спорни вземания от 23.10.2014 г., сред които и процесният (№ 162 от Приложение 1) страните удостоверили, че цедентът „КНМ Груп“ ЕООД, като единствен действителен титуляр на придобитите от клиенти на електроснабдителното предприятие спорни вземания, е изпълнил задължението си да уведоми длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за извършеното вече прехвърляне при условията на чл. 99 ЗЗД с писмо по ел. поща от 26.10.2014 г., с вх. № ЕPRS2762/28.10.2014 г., и поел задължение да продължи да съдейства на цесионера при упражняване на правата за снабдяване с изпълнителни листи при издаване на осъдителни решения от съда и предаване на изпълнителните титули на цесионера в 14-дневен срок от получаването им. Предоговорени са условията за плащане по сборната група на прехвърлените вземания в номинален сборен размер от 299 148.15 лв., като цесионерът се задължил да заплати обща консолидирана цена в размер на 282 887.67 лв. чрез директно плащане към кредиторите на „КНМ Груп“ ЕООД по всичките 198 договора в 6-месечен срок от ефективното получаване на дължимите суми от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД.