Решение № 11441 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11441 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110120650 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 77246/18.04.2022 г., с която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********* против Г. Н. Д., ЕГН ********** и Б. Н. Д., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 57608/21.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. Д., ЕГН ********** и Б. Н. Д., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5520,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. до имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 740,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 43,90 лева, представляваща 1 цена на услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 31.03.2020 г., имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,36 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 27.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че всеки от длъжниците /ответници в настоящото производство/ дължи по ½ част от горепосочените суми /съобразно волята на заявителя, обективирана в цитираното заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Заповедта е връчена на ответниците, като в законоустановения срок същите са депозирали възражения срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 17.03.2022 г.

Исковата молба е подадена на 18.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при съобразяване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с т.с. ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от отдел „Дялово разпределение“ към т.с. ЕАД, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че Г. Н. Д., ЕГН ********** и Б. Н. Д., ЕГН 2

********** дължат разделно в полза на т.с. ЕАД, ЕИК *********, по ½ част от суми, както следва: 1/ сумата от 5520,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 740,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. - 31.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 43,90 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 31.03.2020 г., имот, представляващ таван, находящ се в гр. София, ул. Стефан Киров № 6, ет. 4, абонатен № 33570, ведно със законна лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,36 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 27.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54876/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Г. Н.

Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че ответникът Г. Н. Д. има качеството клиент на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в подкрепа на това възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Б. Н.

Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че ответникът Б. Н. Д. има качеството клиент на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот, като се излагат съображения в подкрепа на това възражение. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за 3 лихва за забава върху претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници за топлинна енергия и дялово разпределение, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците, чрез адвокат Мариана Цветкова, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), 4 които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 5