Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22283 от 04.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27059/2025
Вид
Решение № 22283
Подписан
04.12.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22283 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110127059 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Н. Н. и Б. Н. Н., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7835/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 5614.27 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 88.93 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.02.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.

„И.“, бл. .., вх. , ет. , абонатен №...; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 752.85 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 05.02.2025г., както и сумата 18.69 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-05.02.2025г.

Сумите се претендират от двамата ответници разделно, по ½ част спрямо всеки от тях.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.

„И.“, бл. ., вх. Б, ет. , абонатен №...., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.

Ответникът И. Н. И. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. Н. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлоснабдения имот с довод, че доказателствата не са достатъчни за установяване на това обстоятелство, както и с довода, че няма доказателства да е приел наследството. Навежда довод, че претенцията е недоказана, тъй като е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Релевира, че при служебно начисляване на суми, същите са недължими, а след като ищецът основава претенцията си на реален отчет, то присъждането на сумите на различно основание е в нарушение на диспозитивното начало. Сочи, че няма доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия, и няма доказателства за отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната с оглед прилагане на служебно начисляване. Релевира, че ищецът следва да 2 представи документ за съгласие от ответника за приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към фактурите. Твърди, че със суми за връщане от ищеца са били прихваната стари задължения/извън процесния период, без да има съгласие на ответника за прихващане. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не е поставен в забава по отношение на плащането на главните вземания. Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като то се извършва от трето лице, както и с довода, че не се доказва размера на това задължение и не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи оригиналите на отчетен картон за показанията на общия топломер в АС за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за метеорологична проверка на топломерите в АС и отчетите за дялово разпределение за процените имот и период.

Ответникът Б. Н. Н. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. К. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлоснабдения имот с довод, че доказателствата не са достатъчни за установяване на това обстоятелство, както и с довода, че няма доказателства да е приел наследството. Излага, че претенцията е недоказана, тъй като е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не е поставен в забава по отношение на плащането на главните вземания. Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като няма основание за тяхното начисляване, то се извършва от трето лице, както и с довода, че не се доказва размера на това задължение и не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 28.04.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„И.“, бл. .., вх. , на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от месец април 2001г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение.

3

Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Постъпили са изисканите от третото лице – помагач документи, от които се извежда, че потребителят не е осигурил достъп до имота за извършването на редовен отчет през 2023г. и 2024г.

Налични по делото са още протоколи за подмяна и метрологична проверка на топломерите в абонатната станция в гр. София, ж.к. И., блок ...

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлонната енергия за отопление е разпределена за 3 броя радиатора и щранг лира с мощност служебно начислени на база протоколи за неосигурен достъп до имота. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е на база за 1 брой потребител, като количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на посочената Наредба в зависимост от пълния отопляем обем – 190 къб.м. и този на ЕС – 7902 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 6571.97 лева, от които 4138.10 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 2433.87 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 5625.87 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от търсения.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на 4 собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.