Определение № 52 от 23.01.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Добрич, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500750 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.

№5057/30.10.2024г. от М. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.Е. В., срещу определение №571/08.10.2024г. по гр.д.№21/2024г. на Балчишки районен съд за прекратяване на производството по делото поради неизправяне на нередовности на исковата молба, посочени в разпореждане №1056/18.09.2024г.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. По делото имало няколко разпореждания, наложило се страната да вади много документи, тъй като имотът бил препродаден от ответника, трябвало да се уточни и кой е имота. Исковата молба била вписана, уточнила, че иска делба на имот с бившия и съпруг като закупилите имота да се конституират като задължителни другари, както и да бъде дадено уточнение защо да вписва отново исковата молба и допълнителните молби.

Иска отмяна на определението.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 28.10.2024г., когато обжалваното определение е връчено на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Районният съд в гр.Б. е бил сезират с искова молба вх.№169/10.01.2024г.

1 от М. М. Б./посочила като свое и името М.М. О., каквото не е вписаното в документа и за самоличност, препис от който е приложен към исковата молба/ с ЕГН ********** от гр.Д., срещу К. А. О., която не е отговаряла на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК- т.нар „обстоятелствена част” на исковата молба не съдържа достатъчно ясни, пълни и логически свързани фактически твърдения, така че съдът да може да определи вярната правна квалификация на иска/ишсковете, легитимиран ли е ищецът да го води, кой е легитимирания ответник. Става ясно, че се иска ликвидиране на съсобственост между ищцата и бившия и съпруг –ответника К. А. О., върху имот в с.С. с идентификатор *** с площ от 2549кв.м., от който тя и съпруга и притежавали 1295кв.м., ведно с построената в имота къща. Заявено е и искане за „обезсилване“ на три нотариални акта с посочени номера, приложени и към исковата молба, с което става възможно да се установи, че се касае за един констативен нотариален акт и два акта за сделки, с единия от които ответникът прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на Ж.С.А. имот с идентификатор *** ведно с постройки , а с другия продава на Й.И.К. имот с идентификатор ***.

Изложените фактически обстоятелства се свеждат до твърдения за придобит през 1993г. имот-едноетажна къща от две стаи и коридор, заедно с дворно място от 1295кв.м., съставляващо парцел ІV-317 в кв.33 по плана на с.С., което било част от дворно място с площ от 2500кв.м., по време на брака на страните, който бил прекратен без да знае ищцата , че ответника се снабдил с констативен нотариален акт като е знаел, че тя е собственик на 1/2ид.част и в последствие продал на два пъти части от имота.

Исковата молба е оставяна няколкократно без движение, първоначално във връзка с формални нередовности-за държавна такса, за подписване на исковата молба, за представяне на четлив препис от исковата молба и приложенията, за представяне на удостоверение за идентичност на имена, в последствие за вписването и, представяне на скица и данъчна оценка/което не е изискване за редовност на сезираното/. Така с разпореждане №49/12.01.2024г. е указана на ищца единствено да плати държавна такса от 160лева за разглеждане на предявени искове за отмяна на нотариални актове.

С молба вх.№1052/01.03.2024г. указанието е изпълнено. С разпореждане №254/05.03.2024г. на ищцата е указано да подпише исковата молба, да я 2 представи в четлив вид както и приложенията, да представи удостоверение за идентичност на имена. С молба вх.№1611/05.04.2024г. и тези указания са изпълнени. С разпореждане №406/15.04.2024г. на ищцата е указано да представи скица на процесните имоти/към исковата молба има скица от 2009г. на имот ***/, да впише исковата молба, да представи данъчна оценка, да заплати държавна такса относно обезсилването на нотариалните актове, да изпълни разпореждане №254/05.03.2024г. Последвали са поредица от процесуални действия отстрана на съда и упълномощения от ищцата адвокат във връзка със двукратно снабдяване със съдебни удостоверения, първоначално според ищцата грешно издадени за друг имот, поради което с молба вх.№2343/23.05.2024г. ищцата е поискала снабдяване със съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на застроен имот с кадастрален идентификатор ***, който е описала като имота, закупен по време на брака и с ответника. С четвърто разпореждане №573/30.05.2024г. съдът лаконично указал на ищцата да изпълни предходните две разпореждания- разпореждане №254/05.03.2024г. и разпореждане №406/15.04.2024г., за което с молба вх.№2544/03.06.2024г. ищцата е поискала съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка за имот *** и продължаване на срока, произнасяне по което нявао. С молба вх.

№2627/06.06.2024г. е представена вписана искова молба. С последваща молба вх.№3174/09.07.2024г. ищцата е представила данъчна оценка за имот *** и сградите в него, деклариран от собственика Ж.С.А..

За поред /пети път/ районния съд е предприел действия по проверка редовността на сезирането и с разпореждане №1056/18.09.2024г., като е приел, че е предявен иск за делба на имот ***, от който ищцата притежавала 1295кв.м., че към момента, според данните от нотариалните актове, ответникът не е собственик, че съдът не може служебно да конституира субектите, спрямо които се търси разрешаване на правния спор, а дължи указания на ищеца, са дадени указания във връзка с индивидуализирането на имот *** като застроен, свеждащи се до това има ли построени сгради, какъв е статутът им и какво представляват.

Във връзка с приетото, че ответникът понастоящем не е собственик, съдът е дал указания на ищцата да уточни и насочи иска си спрямо участниците в съсобствеността с посочване на име, адрес, дали са били в брак към датата на придобиване на съсобствеността и основанието за придобиване, квотите по 3 отношение на имота и сградите, да формулира и съответен на уточненията петитум, да представи преписи според броя на лицата, които посочи като участници в съсобствеността, да впише уточнителната молба.

На указанията на съда е отговорено в срок с молба вх.

№4449/27.09.2024г., с която е заявено, че се иска делба на имот в с.С., общ.Б. с идентификатор

*** и построените в него сгради с идентификатори

*** и ***. Заявено е, че няма претенция по отношение имот с идентификатор ***. Заявено е, че имотите са прехвърлени на Ж.С.С. с договор за издръжка и гледане и въпреки това повторно е заявено, че ответникът К. А. О. е собственик на ½, че ищцата е собственик на ½, че се иска делба при тези квоти на така посочените имоти/земя и сграда/.

Така с поредица от молби ищцата, чрез упълномощения адвокат, несъмнено е уточнила, че е предявила иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.С., общ.Б. и построените в него сгради, от който имот/земя и сгради/ в резултат на прекратена СИО, тя притежава 1/2ид.част и понастоящем, въпреки извършеното от бившия и съпруг разпореждане с целия имот. Несъответно на твърденията си за разпореждане от съпруга и с целия имот, т.е. и със собствените си 1/2идеални части, отново е заявила искане за ликвидиране на съсобственост между нея и бившия и съпруг, каквато според собствените и твърдения и данните по делото, поради разпоредителното действие в полза на трето лице, понастоящем не съществува.

Делба може да се иска само на вещ, която е съсобствена при предявяване на иска. Страни в съдебното делбено производство трябва да бъдат участниците в имуществената общност, предмет на делбата, като другарството е задължително.Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността и бъде ли извършена, то тя ще бъде нищожна /чл.75, ал.2 от ЗН/. В принципен аспект в производството по съдебна делба всички участници в имуществената общност, чието прекратяване се иска, имат качеството на необходими задължителни другари (по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗН). Несъмнено е, че при хипотезите на другарство от разглеждания вид съдът е длъжен служебно да следи дали всички легитимирани лица участват като страни по делото. Когато 4 се установи, че това не е така, се дължат указания до ищеца в определен срок да насочи (да предяви) иска си и срещу неучастващите субекти (със съответен брой преписи от молбата и от първоначалната искова молба) . Съдът не може сам служебно да конституира участници в съсобствеността едновременно с вече посочените или на мястото на посочените, както счита жалбоподателя. За да обезпечи конституирането и участието в делбеното производство на всички съсобственици той дължи указания , които несъмнено трябва да са точни и ясни, но не непременно да сочат имената на лицето, което следва да вземе участие в делото като съделител на мястото на посоченото от ищеца лице или наравно с него. В случая, след като ищцата е обосновала липсата на право на ответника К. А. О. да участва в делбата, след като е обосновала правото на Ж.С.С. за участие в делбата, т.е., че съсобственик към датата на предявяване на иска е не К. А. О. , а Ж.С.С. , е следвало да насочи (да предяви с писмена молба)иска си срещу последния, указания за което са и дадени. Няма пречка ищцата да стори това в нов исков процес за делба, но настоящия правилно е прекратен.

Обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №571/08.10.2024г. по гр.д.№21/2024г. на Балчишки районен съд за прекратяване на производството по делото поради неизправяне на нередовности на исковата молба.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5