Решение № 604 от 18.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500731 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№103/01.07.2024г. по гр.дело№12/2024г. РС-Свищов е отхвърлил предявените от К. А. Г. с ЕГН********** и С. С. Р. с ЕГН********** против „ЕОС Матрикс“ЕООД с ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление гр.София Район„Витоша” ж.к.„Малинова долина” ***-6, представлявано от Управител Райна Ив.МитковаТодорова, искове с правно основание чл.439 от ГПК -за приемане на установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД, че К. А. Г. и С. С. Р. не дължат сумите признати с изп.лист от 22.02.2012г. издаден въз основа на Заповед№60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.дело№109/2012г. РС-Свищов, а именно: сумата 6737.87лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт

Договор№26/29.06.2007г. за банков кредит,

Анекс№1/22.06.2009г., Анекс№2/12.02.2010г. и Анекс№3/08.03.2010г.; сумата 893.69лв. просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010г.-12.01.2012г.; сумата 361.90лв. наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011г.-19.02.2012г.; сумата 411.05лв. лихва, дължима съгласно чл.2.4 ввр. чл.1 б.„в“ и б.„г“ от Анекс№3/08.03.2010г., начислена за периода 15.12.2009г. до 08.03.2010г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2012г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 168.09лв. - разноски по делото за държавна такса, сумата 393.00лв. - юрисконсултско възнаграждение., като неоснователни.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба въззивна жалба с вх.

№3093/23.07.2024г.(по куриер – 22.07.2024г.) от К. А. Г. и С. С. Р.(чрез адв.Гр.Г. от ВТАК) против 1

Решение№103/01.07.2024г. по гр.дело№12/2024г. на РС-Свищов. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. За да отхвърли предявените искове, РС-Свищов приел, че образуването на изп.дело№6/2019 г. на ЧСИ Д.Колева на 09.01.2019г. е юридически факт, който прекъсвал давността на основание чл.116 б.„в“ от ЗЗД и с образуването е започнала да тече нова петгодишната давност. Правният извод на РССвищов бил в противоречие със закона, доколкото образуването на изп.дело не представлявало извършване на действия за принудително изпълнение(в т.ч. и т.10 на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. – ОСГТК ВКС - не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело: изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.). Така, молбата за извършване на изпълнително действие, когато то никога не е извършено, също не прекъсвала давността. Счита, че в периода: 26.06.2015г.26.06.2020г, по отношение на въззивниците не били предприемани и извършвани изп.действия, въпреки което от фактическа страна РС-Свищов приел обратното. Изп.дело№330/2012г. на ЧСИ Д.Колева било образувано въз основа на 2бр. изп.листа, от които единствено сумите по изп.лист от 22.02.2012г., издаден въз основа на Заповед№60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.дело№109/2012г. на РС-Свищов са предмет на първоинстанционното производство, доколкото сумите по втория нито се претендират, нито са предмет на висящо изп.дело. Правилно РС-Свищов приел, че след 15.06.2015г. започва да тече давността за процесиите вземания. Спрямо К. Г. давността била започнала да тече още през 2014г., доколкото изп.дело№330/2012г. било перемирано спрямо нея, а Тълкувателното решение, в което се приема, че изпълнителното дело не може да се перемира спрямо само един от солидарните длъжници не е било постановено, към момента на постановяване на обжалваното решение. Въз основа на молба на „ЕОС Матрикс“ЕООД на 09.01.2019г. е образувано изп.дело№6/2019г. на ЧСИ Д.Колева. Към молбата е приложен изп.лист от 22.02.2012г., издаден въз основа на Заповед№60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.дело№109/2012г. на РС-Свищов. Освен образуване на изпълнително дело, справки в НАП, връчване на уведомление за цесия и посочване на размера на дълга, в молбата се иска справка дали длъжниците имат разкрити банкови сметки, без да се иска налагането на запор при откриването на такива и да бъде насрочена дата за оценка и опис на движимите вещи на адреса на длъжниците.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице данни, от които да е видно, че ЧСИ е предприел действия по опис и оценка на движими вещи след подадената молба. Тъй като молбата за образуване на изп.дело№6/2019г. на ЧСИ Д.Колева не прекъсва давността, последната е продължила да тече и е изтекла на 26.06.2020г. Едва след изтичане на погасителната давност за ищците по отношение на процесиите вземания, на 21.09.2020г. взискателят „ЕОС Матрикс“ЕООД депозира молба за налагане на запор на банкови сметки на К. Г. и С. Р. в „Банка ДСК“АД, където и двамата никога не били имали разкрити банкови сметки. Въпреки това съдебният изпълнител изпраща запорни съобщения до „Банка ДСК“АД за налагане на запор върху банковите сметки на С.

Р. и К. Г.. „Банка ДСК“АД отговорила, че С. Р. не е клиент на банката, а относно К. Г. въобще не отговорила. На 20.07.2022г. били наложени запори върху банковите сметки на С. Р. и К. Г., разкрити в „Първа инвестиционна банка“АД, което било неотносимо към настоящия спор, доколкото погасителната давност за процесното вземане била изтекла. Молят да бъде отменено решението на РС-Свищов и да бъдат уважени установителните искове. Претендират се разноските пред двете инстанции. В съдебно заседание въззивниците К. А. Г. и С. С. Р.(чрез адв.Гр.Г. от ВТАК) поддържат жалбата.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ЕООД(чрез Ст.юрисконсулт В. Й.), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. След образуване на изп.дело№330/2012г. на ЧСИ Д.Koлева на 16.03.2012г. по отношение на К. Г на 13.11.2012г. била наложена възбрана. След тази дата, следващото изпълнително действие било налагането на 26.12.2012г. на запори върху банковите сметки на С.

Ст.Р. и запор върху трудовото му възнаграждение. На 17.01.2014г. взискателят поискал да се извърши справка за наличието на трудови договори , както и да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като на 29.01.2014г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за запор на трудово възнаграждение, което било получено от управителя на дружеството на 20.02.2014г. На 15.01.2016г. взискателят отново поискал проучване на трудовите договори на двамата длъжници, посочвайки в случай, че са налични такива да им бъде наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение, като с резолюция от 18.01.2016г. ЧСИ Д.Колева предприел извършването на такива справки. След прекратяване на изп.дело№330/2012г. на основания чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и в законоустановения давностен срок, на 09.01.2019г. било образувано ново изп.дело№№6/2019г. срещу солидарните длъжници отново по описа на ЧСИ Д.Колева. В молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано предприемане на изпълнителен способ спрямо длъжниците чрез насрочване на дата за опис на движими вещи и налагане на запори върху банкови сметки, което довело до прекъсване на погасителната давност на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Според Тълкувателно решение от 28.03.2022г. по тълк.дело№3/2020г. - ОСГТК ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, изп.дела, давност за тези вземания не е текла. Така давността за процесното вземане започнала да тече от 09.01.2019г., когато било образувано новото дело и тя била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност поради обективираното в молбата за образуване искане за прилагане на конкретен способ.

По новообразувано изп.производство били поискани и предприети изп.действия, които съгласно дадените разяснения в т.10 от Тълкувателно решение от 25.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. ОСГТК ВКС и т.5 от Тълкувателно решение от 10.07.2017г. по тълк.дело№3/2015 - ОСГТК ВКС са прекъснали давността. На 09.01.2019г. взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банкови сметки в „Банка ДСК“ЕАД, като била заплатена авансова такса С молба с Изх.№ МАЗ 00055738/13.07.2022 г. е поискано да бъдат направени справки за трудови договори и банкови сметки, като е поискано от съдебния изпълнител да наложи запор върху банкови сметки на длъжниците в „Първа инвестиционна банка АД След това с молба от МАЗ 00080132/14.10.2022г. било поискано налагане на запор върху банкови сметки на К. Г. в „ЦКБ“АД и получаваното от нея трудово възнаграждение в ОС „Соц.дейности“. Съгласно чл.116 б.„в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не била изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД ввр. чл.117 ал.2 от ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния изп.лист, тъй като перемпцията била без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл.122 3 ал.1 от ЗЗД. Преклузивният срок, уреден с процесуалната норма на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не се следва да се прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл.125 от ЗЗД относно прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на РС-Свищов.

Претендира разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78 ал.4 от ГПК ввр. с чл.37 ЗПП ввр чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивниците разноски(адв.възнаграждение) с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им(предвид разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16).

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените искове като такива по чл.439 ал.1 ввр. с чл.124 от ГПК.