Решение № 5 от 17.01.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Първомай, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100187 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „А.К.П.З.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Я. Б. Я. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Й. В. М. и Х. А. А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А. А. З., ЕГН: **********, с адрес: *******, му дължи по Договор за паричен заем № ******* г., сключен между „В. К.” ООД, ЕИК:

*******, и ответника, както следва: сумата от 300, 00 (триста) лева – главница; сумата от 18, 92 лева (осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 04.06.2020 г.; сумата от 26, 42 лева (двадесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 14.07.2020 г. до 21.12.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 37/02.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.

1 гр. дело № 51/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № ******* г. „В. К.” ООД, ЕИК: *******, се задължило да отпусне и предоставило на ответницата паричен заем в размер на 300, 00 лева, а последната, предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, се ангажирала да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва и такса за предоставената й от него допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за кандидатстване за кредита в размер съответно на 18, 92 лева и 63, 91 лева чрез 7 равни двуседмични вноски от по 54, 69 лева, първата и последната от които, дължими съответно на 12.03.2020 г. и на 04.06.2020 г.

Релевира се, че заемателката се въздържала от погасителни престации, поради което дължи сумата от 26, 42 лева – мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 21.12.2021 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.01.2022 г., до окончателното издължаване.

Въз основа на Приложение № 1/01.02.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. , съобщен на длъжника с нарочно уведомление, връчено му по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към разглежданата искова молба, „В. К.” ООД прехвърлило на ищеца процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато с издадена в негова полза Заповед № 37/02.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 51/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която ответницата подала възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 3657/09.12.2022 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява и не застъпва стоновище по предмета на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се изяснява, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. (л. 12 – л. 15) „В. К.” ООД, ЕИК: *******, вписано като финансова институция под № BGR******* в нарочния регистър по чл. 3а от Закона за кредитните институции, реализираща дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, се задължило да прехвърля възмездно на месечна база на „А.К.П.З.” 2

ООД, ЕИК: ******* (понастоящем с ЕИК: *******), промяна на чиято правноорганизационна форма от ООД на АД е вписана в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 25.11.2022 г., свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за паричен заем и потребителски кредит по смисъла на ЗПК, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности.

Договарящите постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно на хартиен носител по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от момента на подписването му.

По силата на Договор за паричен заем Standard 14 № ******* г. (л. 7 – л. 9) „В. К.” ООД предало на ответницата в собственост сумата от 300, 00 лева, в уверение на което съставило Разходен касов ордер № ******* г., а последната следвало да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 32% и такса от 63, 91 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката й за отпускане на заем чрез 7 месечни вноски от по 54, 69 лева, дължими на 12.03.2020 г., 26.03.2020 г., 09.04.2020 г., 23.04.2020 г., 07.05.2020 г., 21.05.2020 г. и 04.06.2020 г., и при следните други параметри: дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от договора до 14-ия ден; годишен процент на разходите 49, 44%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него, и общ размер на всички плащания 382, 83 лева.

В чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 5 от сделката са регламентирани правата на потребителя да се откаже от нея, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Съгласно уговорката по чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията: 1. поръчителство на физическо лице, отговарящо на изискванията: да е навършило 21-годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател, издадена преди не повече от 3 дни; да работи по безсрочен трудов договор от не по-малко от 6 месеца при осигурителен доход от поне 1 000, 00 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и през последните 5 години да е без кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или с такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; или 2. банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след крайната дата на издължаване, заемополучателят му дължи неустойка в размер на 42, 56 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях, а според чл. 8, ал. 2 от договора в случай на забавата им – и законната лихва върху неплатеното за всеки ден просрочие.

С Приложение № 1/01.02.2021 г. (л. 16 – л. 18) към гореспоменатия рамков договор „В. К.” ООД, което в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от индивидуалното съглашение разполагало с възможност по всяко време да цедира на трето лице правата си по него, отстъпило на ищцовото дружество портфейл от дългове по списък, в който под № 83 3 фигурирали такива на ответника по Договор № ******* г., описани, както следва:

„отпусната главница” – 300, 00 лева, „остатък главница” – 300, 00 лева, „остатък договорна лихва” – 18, 92 лева, „остатък такси/неустойки/разходи за забава” – 156, 47 лева, и „остатък на дължима сума към датата на продажбата” – 475, 39 лева.

В качеството си на пълномощник на цедента, овластен от него с Пълномощно (л. 21), нотариално удостоверено с рег. № 11712/28.12.2016 г. по описа на Нотариус Маргарита Иванчева с район на действие Районен съд – София и с рег. № 260 по регистъра на Нотариалната камара, да уведомява от името му всички длъжници за сторените в рамковия обхват прехвърляния, ищецът адресирал до ответницата Уведомление (л. 20) за извършената на основание Приложение № 1/01.02.2021 г. покупка на вземанията по Договора за паричен заем № ******* г., което на 20.07.2022 г. достигнало до нея в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК в хода на настоящото производство.

Сезиран от кредитора приобретател с депозирано на 11.01.2022 г. в Районен съд – Варна Заявление вх. № 1386/11.01.2022 г., Районен съд – Първомай издал Заповед № 37/02.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 51/2022 г., връчена на длъжника на 16.02.2022 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 698/11.03.2022 г. по образец. За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 23.03.2022 г. , а установителните искове предявил на 19.04.2022 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал.

1 от ГПК с подадена по курирер Искова молба вх. № 1060/20.04.2022 г.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че „В. К.” ООД, ЕИК: *******, е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

В разглежданата конкретика спорните права произтичат от Договор за паричен заем Standard 14 № ******* г. (л. 7 – л. 9), който, бидейки сключен от „В. К.” ООД, ЕИК:

*******, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с 4 упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед характера на насрещните престации и профила на контрагентите съглашението се регулира и от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.