Решение № 221 от 12.10.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Разлог, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100299 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск за делба, предявен от Й.М.К., ЕГН*, от г.С., ж.„Я.”, б.77, е.3, а.7, против Е.К.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„К.”№5, Л.К.С., ЕГН*, от г.Б., у.„К.”№5, Р.К.Б., ЕГН*, от г.Г.Д., у.„Ц.Й.”№15, е.3, а.6.

Ищцата моли да бъдe допуснат до делба, съгласно посочените в ИМ квоти, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на г.Б., о.Б., с площ от 448 кв.м., при съседи: ***, ***, ***,

***.

Ищцата посочва и представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците депозират писмен отговор, с който по същество оспорват иска като неоснователен. Правят възражение за нищожност на разпоредителната сделка в НА №15, том II, дело №481 от 18.10.1984 г. на Разложки районен съдия. Твърдят, че са изключителни собственици на имота, предмет на иска за делба, тъй като са го придобили въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съгласно Нот. акт за дарение на недвижим имот от 18.10.2984 г., №35, том II, дело №481/1984 г., К.М.Б. и Е.К.Б. даряват на ищцата Й.М.К. 1/3 ид. част от дворно място в г.Б., парцел VI, кв.82, пл. №2223.

Съгласно скица №15-1078619/17.11.2020 г. на ПИ с идентификатор №*** по плана на г.Б., като собственици съгласно цитирани документи за собственост са отразени, както следва: 1. К.М.Б., собственик на 2/3 ид. част от правото на собственост и 2. Й.М.К., собственик на 1/3 ид. част от правото на собственост, като площта на поземления имот е 448,00 кв.м.

От представено удостоверение за н-ци с изх. №94-22-2479/17.03.2022 г. се установява, че К.М.Б. е починал на 19.08.2020 г. и е оставил за н-ци Е.К.Б. – съпруга, Р.К.Б. – син и Л.К.Б.

– дъщеря.

От представените приходни квитанции за заплатени данъци, се установява че до 2022 г. данъчно задължено лице е К.М.Б..

От удостоверение за декларирани данни с изх. №УД000037/15.03.2023 г., се установява, че Й.М.К. е собственик на 0,333 ид.ч. от земя с площ 448 кв.м на ПИ с идентификатор 1

02676,501.2223. Установява се също, че имотът е деклариран с декларация по чл.14 от ЗДМТ с вх. №ДК14000598/02.03.2022 г.

По искане на ответната страна, съдът допусна и назначи съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ръкописния подпис в графа дарители под №2 в Нот. акт №35, том II, дело 481/1984 г., е възможно да бъде положен и изпълнен от Е.К.Б..

В хода на производството са разпитани две групи свидетели – от страна на ищеца – А.А.К. и Г.М.А. и от страна на ответниците – М.Д.Х. и М.Г.С.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС. Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви квоти. В случая делбата се води между съсобственици, като съсобствеността е възникнала въз основа на дарение.

Предмет на настоящото делбено производство е поземлен имот №*** по плана на г.Б., за който се твърди, че е съсобственост между страните. По делото няма спор относно статута на процесния поземлен имот №***, за който е отреден УПИ VI, в кв.82 по плана на г.Б., с площ на земята 448 кв. м.

На първо място по отношение на възражението за липса на съгласие от страна на ответника Е.Б., във вр. с извършеното от нея дарение на Й.К. с 1/3 ид. част от дворно място в г.Б., парцел VI, кв.82, пл. №2223, съдът намира същото за неоснователно. Първият ответник твърди, че никога не искала да надарява ищцата с ид. ч. от процесния имот, тъй като в него се намира единственото им жилище. Последното обаче не означава липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора, т. е. налице е „съзнавано несъгласие", както и в случаите, в които волеизявление въобще липсва. В случая е представен двустранно подписан Нот. акт за дарение на недвижим имот №35, том II, дело 481/1984 г., между К.М.Б. и Е.К.Б. като дарители и ищцата Й.М.К., като надарена, обективират се две насрещни съвпадащи волеизявления, а именно съгласие за сключване на договор за дарение.

Горното се доказва и от заключението на вещото лице по съдебно-графическа експертиза, от което се установява, че ръкописния т подпис в графа дарители под №2 в Нот. акт №35, том II, дело 481/1984 г., е възможно да бъде положен и изпълнен от Е.К.Б..

По отношение на възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност за периода от 1984 г. до датата на депозиране на ИМ, съдът намира следното:

Съгласно задължителните постановки, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г. на ВКС, по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията З.П., презумпцията на чл.69 от ЗС, се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята ид. част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идчасти на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата ид. част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, 2 с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните ид. части за себе си.

От застрояването на имота с допълнителни сгради извън основната, непротивопоставянето на останалите собственици на това и неупражняването на правата им върху имота - било чрез иск за разпределение на ползването или чрез искане за заплащане на обезщетение за ползване на техните ид. части – може да се направи извод за успешно демонстриране на промяната на намерението за своене /така и Решение №144 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д.

№3919/2014 г., I г. о., докладвано от председателя Ж.С./.

В казуса процесния поземлен имот няма връзка с наследяване, същият е придобит от ищцата вследствие на дарение от своя брат К.М.Б. и съпругата му Е.К.Б. (първи ответник по делото). Ето защо ответниците трябва да докажат, че са упражнявали фактическа власт и върху ид. част на ищцата в течение на 10 години, като намерението им за своене се предполага. Анализирайки показанията на свидетелите, настоящият съдебен състав счита, че възражението за придобиване по давност на идеалните части на Й.М.К., направено от ответниците, се явява редовно, допустимо и основателно.

Анализът на свидетелските показания, събрани в настоящия казус, води до заключение за недоказаност на предявения иск и доказаност на възражението за придобиване по давност.

Следва да се кредитират данните, съобщени от свидетелите, доведени от ответната страна, а не тези, дадени от ищцовите свидетели. Свидетелят А.К. (син на ищеца) преразказва информация, която е получил от самата ищца. Те не живеят в населеното място, в което се намира спорният имот. Свидетелят А. разказва, че е виждал ищцата да идва в имота, но не знае дали е оставала да преспива там.

Свидетелите на ответниците - Х. и С., дават показания за факти и обстоятелства, които лично са възприели. Те имат чести и непосредствени впечатления за имотите. Показанията им са ясни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съда им дава вяра.

От гласните доказателства се установява, че К.Б. е правил ремонт на къщата, изградил е навес на двора, като за всичко това, ищцата не се е противила. Свидетелят С. сочи, че „… Таванското е построено от К.Б.. Направил е изолация на покрива, дограма и т.н….“, твърди също, че от както живее в къщата, ищцата не е идвала там и не е имала претенции за имота.

Гореизложеното навежда на извод, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху спорните по делото обекти на правото на собственост в период, по-дълъг от 10 години.

Осъществяваното владение е било спокойно (не е било установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересуван е имал възможност да научи за това), постоянно (упражняването му не е имало случаен характер и е било израз на воля трайно да се държат имотите по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца), и несъмнено (нямало е съмнение, че са държали имотите, както и че са ги държали за себе си). Имотът е променян по начин, който не оставя съмнение, че Б. го третират като собствен. Полаганите от тях грижи не могат да бъдат счетени за козметични, запазващи и поддържащи двора, къщата и допълнителните постройки – такива могат да бъдат осъществявани само от хора, които се чувстват собственици. Ответницата Й.К. живее отдавна в столицата и е идвала в имота само на гости. Не се събраха доказателства тя да се е противопоставила на владението на брат си и неговото семейство по уредените в законите начини. Ответната страна успешно е установи в хода на процеса, че е променила намерението си за своене (interversio possessionis) и е демонстрирала това пред всички останали, поради което и е придобила правото на собственост върху целия спорен обект по силата на давността. Ищцата е загубила участието в съсобствеността, което е имала.

Гореизложеното се потвърждава и от обстоятелството, че същата едва през 2022 г. подава декларация по чл.14 от ЗДМТ, с която декларира притежаваната от нея ид. част от имота, позовавайки се на Нот. акт №35, том II, дело 481/1984 г.

3

Въз основа на горното следва извода, че предявеният иск от страна на ищеца Й.К., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл.9 от ТДТССГПК, в тежест на ищеца следва да бъде възложена дължимата държавна такса, която съдът определя съгласно посочената разпоредба, на 50.00 лева.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК, направените от ответниците съдебни и деловодни разноски също следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а именно: 1`500,00 лева заплатено адв. възнаграждение и 304,20 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.

Въз основа на горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.М.К., ЕГН*, от г.С., ж.„Я.”, б.77, е.3, а.7, против Е.К.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„К.”№5, Л.К.С., ЕГН*, от г.Б., у.„К.”№5, Р.К.Б., ЕГН*, от г.Г.Д., у.

„Ц.Й.”№15, е.3, а.6, за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на г.Б., о.Б., с площ от 448 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.М.К., ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 50,00 лева.

ОСЪЖДА Й.М.К., ЕГН*, да заплати на Е.К.Б., ЕГН*, Л.К.С., ЕГН* и Р.К.Б., ЕГН*, съдебни и деловодни разноски от 1`500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 304,20 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бл.ОС.