Решение № 148 от 27.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Враца, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 2022***0500329 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №221/18.04.2022 год. по гр.дело №2128/2021 год. по описа на РСВраца състав на съда се е произнесъл по предявените пред него искове - първоначални и насрещен, като е :

- прогласил за нищожна поради липса на съгласие, на основание чл.26,ал.2 изр.1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл.44 ЗЗД упълномощителната сделка, предмет на нотариално заверено пълномощно рег. №6667 и рег. №6668, том 2, акт 18 от 09.04.2020 г., заверено от нотариус Н. Г., вписан в регистъра на НК под №*** с район на действие - района на СРС, с която ищцата В. К. И., с ЕГН ********** от *** е упълномощила ответника М. К. А., с ЕГН ********** от *** да сключи договор по чл.212 ЗЗД за продажба на наследствените й права от наследодателя й К. Т. Ц., бивш жител на гр.Перник, починал на ***, и от И. С. М., бивш жител на гр.Берковица, починала на ***;

- прогласил за нищожен поради липса на съгласие, на основание чл.26,ал.2 изр.1, предл.2 ЗЗД, договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 15.04.2020 год., рег. №2364/15.04.2020 год., том 2, акт 39 на нотариус А. О. П., с район на действие РС-Монтана, рег. №*** на НК, вписан с вх. рег. №1127/15.04.2020 год., акт №296, том 1 на Служба по вписвания Монтана при РС - Монтана, и вписан с вх. рег.

№337/28.04.2020 год., акт №334, том 1 на Служба по вписвания Берковица при РСБерковица, с който ответникът М. К. А., с ЕГН ********** от ***, в качеството си на пълномощник на ищцата В. К. И., с ЕГН ********** от ***, е продал на себе си наследствените й права от наследодателя й К. Т. Ц., бивш жител на гр.Перник, починал на ***, и от И. С. М., бивш жител на гр.Берковица, починала на ***;

1

- прогласил за недействителен, като сключен във вреда на представлявания на основание чл.40 ЗЗД, договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД от 15.04.2020 год., рег. №2364/15.04.2020 год., том 2, акт 39 на нотариус А. О. П., с район на действие РС-Монтана, рег. №*** на НК, вписан с вх. рег. №1127/15.04.2020 год., акт №296, том 1 на Служба по вписвания Монтана при РС-Монтана, и вписан с вх. рег.

№337/28.04.2020 год., акт №334, том 1 на Служба по вписвания Берковица при РСБерковица;

- осъдил ответника М. К. А. от гр.Враца да заплати на ищцата В. К. И. от гр.София сумата от 1 658.60 лв. деловодни разноски;

- отхвърлил исковете по отношение на ответницата Б. Г. В. - А., с ЕГН ********** от ***;

- осъдил ищцата В. К. И. от гр.София да заплати на ответницата Б. Г. В. - А. сумата от 1 740.00 лв. деловодни разноски;

- осъдил ищцата В. К. И. от гр.София да заплати на ответника М. К. А. от гр.Враца сумата от 4 000.00 лв. - получена по договора за продажба на наследство, ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лв., считано от 26.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 767.56 лв. деловодни разноски.

В частта, с която предявените против Б. Г. Велева искове са отхвърлени и са й присъдени деловодни разноски, решение №221/18.04.2022 год. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Недоволен от решението е останал ответникът М. К. А., който го е обжалвал чрез адв.М. Л. от АК-Враца в частите, с които е прогласена нищожността на упълномощителната сделка / диспозитив №1/ и договора за продажба на наследство от 15.04.2020 год. / диспозитив №2/ , както и в частта, с която по реда на чл.40 от ЗЗД е прогласена недействителността на договора за продажба на наследство от 15.04.2020 год. /диспозитив №3/.

Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, като постановено при липса на процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск от страна на ищцата, както и за упълномощаване на процесуален представител с надлежно учредена представителна власт. Сочи, че неспособността на ищцата да формира правна воля по сделки е установена с обсъдена и приета по делото психиатрична експертиза, но въпреки това и въпреки многократно направените от него възражения в тази насока, включително с отговора на исковата молба, съдът е образувал делото, разгледал е исковите претенции и се е произнесъл по същество, толерирайки извършването на процесуални действия от името на ищцата дори след представяне в предпоследното по делото заседание на решение на СГС за поставяне на ищцата под запрещение.

Жалбоподателят намира, че решението в частта, с която по реда на чл.40 ЗЗД е прогласена недействителността на договора за продажба на наследство, е недопустимо и поради липсата на процесуален ред за разглеждане на този иск на посоченото основание, след като нищожността на договора за продажба за наследство вече е прогласена на друго основание с диспозитив №2 на съдебния акт и при факта,че сезирането на съда за разглеждане на иска по чл.40 ЗЗД изрично в петитума на исковата молба е заявено алтернативно - при евентуалност в посочената там поредност за произнасяне.

Жалбоподателят поддържа, че решението е и неправилно, като постановено при груби процесуални нарушения, допуснати при събиране и обсъждане на доказателствата и чрез продължаване на процесуалните действия след представяне по делото на решение на СГС за поставяне на ищцата под запрещение.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и поради противоречие 2 с материалния закон.

Във връзка с последното оплакване сочи, че решението в частта по диспозитив 2 /прогласена нищожност на договор за продажба на наследство поради липса на съгласие/ е неправилно, тъй като съгласие от страна на пълномощника на ищцата /М.

А., договарял сам със себе си/ е изразено при разбиране на предмета на сделката и нейните последици. И ако хипотетично се приеме, че този иск е основателен, то сделката не е нищожна поради липса на съгласие, а поради липса на представителна власт, отпаднала въз основа на диспозитив №1 на съдебния акт, но съдът не е сезиран с такъв иск. Затова счита, че искът по диспозитив №2 неправилно е уважен на заявеното основание - чл.26,ал.2,изр.1,предл.2 ЗЗД. Счита при същите съображения за неправилно и решението по диспозитив №3 /по иска по чл.40 ЗЗД/, тъй като нищожност при действия във вреда на представлявания се постановява само при валидна и действителна представителна власт, а с решението си по диспозитив №1 съдът е приел, че такава власт липсва. Във връзка с иска по чл.40 ЗЗД жалбоподателят сочи още, че този иск в противоречие с правната норма е уважен при необоснован извод на съда за неравностойност на престациите, изведен от заключението на оценителната експертиза, и при погрешното разбиране, че наследството се състои само от активи. Отново се позовава на недопустимост на решението по този иск при изложените вече по-горе доводи.

Иска решението да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваните части, а производството по тези искове прекратено, поради недопустимост на процеса.

Алтернативното му искане е решението да бъде обезсилено в частта, с която е уважен иска по чл.40 ЗЗД.

Ако тези му искания не бъдат уважени, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да се произнесе по същество, като отхвърли предявените искове по реда на предявяването им.

Заявява и искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция, като поддържа неуважени от РС-Враца негови искания за назначаване на потворна тройна психиатрична експертиза със задача на единичната, приета в последното по делото с.з., както и за допълнителна задача на единичната, която да отговори на въпроса дали ищцата може да изразява валидна правна воля при упълномощаването на процесуалния си представител адв. Ж. С. да предяви исковите претенции и да я представлява по делото.

Моли въззивната инстанция при произнасянето по тези му искания да има предвид факта, че в случая упълномощаването на адв. Ж. С. е нищожно поради липса на съгласие, при което според него е безпредметно даването на указания за потвърждение от страна на назначения съвет по попечителство на това упълномощаване и извършените въз основа на него процесуални действия по предявяване на исковете и процесуално представителство, тъй като изначално нищожните правни сделки, каквато е тази по упълномощаването на адв. Ж. С. не подлежат на потвърждаване.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от адв.Ж. С. от АК-Монтана, като процесуален представител на ищцата пред РС-Враца В. К. И. от гр.София ограничено запретена, със съгласието и одобрението на попечителя й М. Т. Й. от гр.София.

Адв.С. намира, че не са налице твърдените във въззивната жалба основания за недопустимост на решение №221/18.04.2022 год. поради недопустимост на процеса – липса на процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск от страна на ищцата, както и за упълномощаване на процесуален представител и извършени от 3 същия процесуални действия, с оглед заключението на приетата по делото психиатрична експертиза.

Сочи, че съгласно чл.101,ал.1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, което включва и предявяването на исковата молба, а ако същите са опорочени, на страната се дава възможност да отстрани нередовността, като поправеното процесуално действие се смята редовно от момента на извършването му.

Не оспорва, че са били налице предпоставките за спиране на първоинстанционното производство в хипотезата на чл.229,ал.1,т.3 ГПК, като сочи, че именно тя е представила в първото открито с.з. доказателства за образувано висящо производство по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС, предявен от СГП против ищцата В. И., а в последствие и копие от влязлото в сила решение по това дело, с което И. е ограничено запретена. Тези доказателства са били приобщени към делото, но РС-Враца не е спрял производството до назначаване на попечител на И., който да потвърди или отрече действията на ищцата по подаване на искова молба и упълномощаване на процесуален представител, поради което според адв.С. това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция съобразно изискванията на т.1 от ТР 1/2013 год. по тълк. д.№1/2013 год. на ОСГК на ВКС. Назначеният попечител на ищцата е установен с представено към отговора удостоверение на Столична община, район "Връбница", поради което адв.С. счита, че ОС-Враца като въззивна инстанция следва служебно да предостави възможност на попечителя да потвърди или отрече действията на ищцата. В тази връзка намира твърдението на въззивника, че е безпредметно даването на указания на попечителя да потвърди действията на ограничено запретената ищца, за незаконосъобразно съобразно изискванията на т.1 от ТР 1/2013 год. по тълк. д.№1/2013 год. на ОСГК на ВКС.

При тези си доводи поддържа, че докато недееспособността на ищеца не бъде ограничена с влязло в сила решение и назначеният му настойник или попечител, след изрично предоставена от съда възможност, не потвърди действията на ищеца по подаване на исковата молба и упълномощаване на адвокат, липсва основание за прекратяване на делото поради липса на процесуална дееспособност, респективно няма основание атакуваното решение в обжалваната му част да бъде обезсилено поради недопустимост.

Оспорва твърденията на въззивника за неправилност на решението на РС-Враца поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като излага подробно обосновани доводи във връзка с всяко едно от твърдените от въззивника нарушения.

Оспорва исканията на въззивника за събиране на нови доказателства, като намира за безпредметно назначаването на потворна тройна съдебно - психиатрична експертиза, предвид представеното решение по гр.д.№ 11571/2020 год. по описа на СГС, постановено по иска с правно основание чл.5 от ЗЛС, и за недопустимо искането за допълнитена психиатрична експертиза, доколкото според нея на вещото лице се поставя въпрос от правен характер.