Решение № 914 от 05.08.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 914

***, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20194110102828 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила решение № 567 от 25.06.2020г. постановено по настоящото дело е допусната делба между страните в производството по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10 по КККР на ***, с адрес: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент, със застроена площ от 111.56 кв. м., състоящ се от: три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, заедно с придаденото му избено помещение № 17, с площ 7.30 кв. м., заедно с 3.735% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, при квоти 2/4 ид.ч. за М.Ц.Т.. и по 1/4 ид.ч. за Ц.С.А.. и за Г.С.А...

В съответствие с разпоредбата на чл. 346 ГПК, с нарочна молба представена в първото открито заседание след допускане на делбата, първият ответник предявява срещу останалите съделители претенция по сметки с правно основание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД в общ размер от 5 217.89 лева, представляваща съответната част от стойността на подобренията, които твърди да е извършил в делбения имот, като от ищцата съобразно квотата й в съсобствеността претендира сумата от 3478, 60 лв., а от втората ответница сумата от 1739, 30 лв. В същото съдебно заседание първият ответник, чрез 1 пълномощника си, предявява и възлагателна претенция относно допуснатия до делба недвижим имот, като заявява, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, оспорва възлагателната претенция, като в хода по същество изразява становище, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан. Оспорва и предявената по делото сметната претенция по чл. 61 ал. 2 ЗЗД.

Втората ответница, редовно призована, не се явява и не заема становище относно способа за извършване на делбата и относно предявената сметна претенция.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари – чл. 69 ал. 2 ЗН. В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на делбата теглене на жребий, разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота на публична продан. При избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях права.

В случая до делба е допуснат един обект на правото на собственост – апартамент, който според заключението на допуснатата СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно, е неподелям. Вещото лице е категорично, че с оглед обективните характеристики на делбения имот и правата на страните, от същия не могат да се обособят две или три самостоятелни във функционално отношение жилища при спазване на строителните правила и нормативи по чл. 40 ал. 1 ЗУТ и чл. 203 ал. 1 ЗУТ, както и чл. 110 ал. 1 от Наредба № 7/13.01.2004г. ю

Установената по делото неподеляемост на имота изключва възможността делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий и разпределение на имоти по чл.

353 ГПК. В тази връзка съдът следва да разгледа направената от първия ответник възлагателна претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК, доколко същата е допустимо заявена в преклузивния срок по чл. 349 ал. 4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, при извършване на делба на неподеляем жилищен имот всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем жилищен имот е допустим само при съсобственост, възникнала по 2 наследяване. В процесния случай съсобствеността произтича именно от наследяване, доколкото страните са придобили дяловете си от имота вследствие смъртта на общите им наследодатели и се легитимират като съсобственици именно в качеството си на наследници на същите. Липсва друг юридически факт извън наследственото правоприемство, от които да произтичат правата на съделителите в съсобствеността.

Следователно в случая не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, при съществуването на която съгласно т. 8 от ТР № 1/2004 на ВКС, ОСГК възлагателната претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК би била неоснователна. Освен тази предпоставка на обсъжданата възлагателна претенция, по делото се установи безспорно наличието и на останалите елементи от фактическия й състав. Липсва спор между страните, че първият ответникът е живял в делбения имот при откриване на наследството, както на своя дядо, така и на своята баба по бащина линия. Не е спорен и факта, че същият не притежава друго жилище. Във връзка с тези две обстоятелства са налице съвпадащите твърдения между ищцата и първия ответник, както и са ангажирани гласи доказателства, чрез разпита на свидетели в първата фаза на производството. Нещо повече ищцата изрично нито е оспорила, че първият ответник не е живял в делбения имот към релевантния за това момент, нито е оспорила отрицателния факт, че не притежава друг жилищен имот. Следователно по отношения на заявилия възлагателната претенция съделител са удовлетворени всички изисквания на чл. 349 ал. 2 ГПК и неподеляемия жилищен имот следва да му се възложи. Единственото възражение на ищцата по отношение на възлагателната претенция е, че към момента на откриване на наследството в имота е живяла и втората ответница. Това възражение е неоснователно и е ирелевантно в случая. От една страна това обстоятелство не е безспорно доказано по делото, тъй като за него са налице само твърдения на ищцата, а признанието на първият ответник е, че сестра му е живяла за известно време в имота, но след смъртта на общия им наследодател и тяхна баба. От друга страна, дори вторият ответник е обитавал делбения имот към момента на откриване на наследството и да е отговарял на изисквания на чл. 349 ал. 2 ГПК, същият в настоящият процес и в срока по чл. 349 ал. 4 ГПК не е заявил подобна възлагателна претенция. В тази връзка не е налице конкуренция на права по смисъла на т. 7 от ТР № 1/2004 на ВКС, ОСГК, която да изисква събирането на наддавателни приложения по реда на чл. 349, ал. 2, изр. 2 ГПК. А и в крайна сметка с подобно възражение може да се брани не ищцата, а втората ответница.

Предвид горните съображения, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и възлагателната претенция на ответника Ц.С.А.. следва да бъде уважена, като имотът се постави в негов дял, а тези на насрещните страни се уравнят с пари. Съгласно заключението на СТЕ експертиза, прието в настоящото производство, е видно, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот възлиза на 131 190 лв. Предвид на това, доколкото делът на 3 ищцата М.Ц.Т.. в делбената маса – 2/4 ид. части се оценява на сумата от 65 595 лв., а този на втората ответница – 1/4 ид. част на сумата от 32 797, 50 лв. Предвид възлагането на неподеляемия делбен имот в дял на първия ответник, последният следва за уравнение на дяловете да заплати на ищцата сумата от 65 595 лв., а на втората ответница сумата от 32 797, 50 лв., ведно със законната лихва върху сумите, платими в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, съгласно чл.

349, ал. 5 ГПК. В случай, че задължението за заплащане на парично уравнение към кой да е от другите двама съделители не бъде изпълнено в срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва по реда и условията на чл. 349 ал. 6 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан.

С предявяване претенцията по сметки ищецът по нея и ответник по делото търси присъждане на припадащата се част от останалите съделители на стойността на извършените от него в периода 2020-2021г. подобрения в имота, изразяващи се в подмяна на дограмата в част от стаите на жилището, подмяна на интериорна врата и други посочени от него в молбата му и в съдебно заседание ремонтни дейности в различни части на жилищните помещения.

За доказване на същата по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението по поставени към СТЕ допълнителни въпроси.

Представените фактури и фискални бонове установяват, че през визирания период ответникът е закупил строителни материали за извършване на ремонтите, както и е възложил изработка и монтажа на алуминиева дограма на стойност 4850 лв. с ДДС.

От показанията на свид. Петкова – фактически съжител на ответника се установява, че през есента на 2021 г. последният е сменил дограмата в кухнята и в спалнята на втория етаж, както и интериорната врата на второто помещение. Извършен е цялостен ремонт на спалнята на втория етаж, включващ поставяне на изолация и ламинат, шпакловка, боядисване и обзавеждане, както частичен ремонт на банята и тоалетната. Ищцата и втората ответницата не са уведомявани за ремонтите, но последната е виждала, че такива се извършват.

Според заключението по съдебната експертиза, в имота действително са извършени ремонтни дейности, включващи подмяна на дървена с PVC дограма на две от стаите в жилището, заедно с изпълнено обръщане около прозорците от вътрешната страна и монтаж на гранитни первази от външната, подмяна на вътрешна дървена врата с нова, заедно с монтаж на мраморен праг, цялостен ремонт на стая на второ ново, в това число облицовка с гипскартон и изолация от минерална вата, шпакловка и боядисване, поставяне на тапети и ламиниран паркет, както и монтаж на LED панели.

Вещото лице е посочило, че стойността на извършените СМР, в това число разходите за труд и материали, възлиза на 5862.00 лева, като след прилагане на съответния пазарен коефициент е дало заключение, че вследствие на ремонтите стойността на 4 имота се е увеличила с 5024.00 лева.

Въз основа на така установените факти относно сметната претенция съдът намира, че разходите за извършените ремонти в делбения имот нямат характера на необходими разноски за запазването и съхраняването на имота, а представляват подобрения, увеличаващи неговата стойност, в сравнение със стойността му отпреди това. Липсват изобщо твърдения на ответника, че извършването на ремонтите дейности е във връзка със запазване на вещта, а и от заключението на СОЕ в първата фаза на делбата не се установява състоянието на апартамента да е бил такова, че да е налагало извършването на процесните ремонти за опазването му от увреждане.

Относно разпределението на отговорността за тези разходи между съсобствениците и приложимата правна норма от значение е факта дали ремонтите са извършени със или без съгласието на ищцата и втората ответница или при изричното им противопоставяне. При дадено от последните съгласие същите отговарят за реално извършените разходи съразмерно с дела си по чл. 30 ал. 3 ЗС, при липса на съгласие отговорността е по чл. 61 ал. 2 ЗЗД за увеличената стойност на имота, вследствие извършените подобрения, а ако е налице изрично противопоставяне - отговорността е по чл. 61 ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД в размер на по - малката стойност измежду направените от разходи и увеличената стойност на имота. Понастоящем нито се твърди, нито се доказа извършването на ремонтните дейности да е било със съгласието респ. при изричното противопоставяне на ищеца и втората ответница. Обстоятелството, че последната е виждала, че в имота се прави ремонт не сочи недвусмислено на дадено съгласие от нейна страна за извършването му. Следователно приложима е разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗЗД, доколкото ответникът е предприел ремонтите дейности и в собственост интерес, предвид на обстоятелството, че живее със семейството си в имота и ще се ползва от подобренията. В тази връзка отговорността на останалите съделители за извършените дейности е в размер на увеличената стойност на имота, съразмерно с квотите им в съсобствеността. Същите дължат заплащане на съответната сума, тъй като направените в имота подобрения са довели до увеличаване стойностното измерение и на техните дялове в общата вещ т.е. до обогатяването им.