Решение № 1848 от 29.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205208 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4375417 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.А.Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по преписката справка от системата АИС АНД за дата на връчване е отбелязана 25.06.2021 г. Жалбата е подадена на 09.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което срокът по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП се приема за спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 27.12.2020 г. в 16:31 часа в гр. Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с ул. „Менделеев“ жалбоподателят А.А.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № *** със скорост на движение от 76 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.

Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 79 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Н. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4375417, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 13-14 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като 2 срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-41261/29.12.2020 г. се установява, че на дата 27.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 21:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ кръстовище с ул. „Менделеев“, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 79 км/ч, а заснемането е извършено на 27.12.2020 г. в 16:31 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя А.А.Н..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с ул. „Менделеев“; датата – 27.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 16:31 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят А.А.Н.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 76 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички 3 задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 27.12.2020 г. в 10:00 часа и е приключила в 21:00 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.

Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ кръстовище с ул. „Менделеев“ и в двете посоки на движение. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 27.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Жалбоподателят не сочи никакви конкретни възражения за допуснати процесуални нарушения, които да влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, а при служебно дължимата проверка настоящият съдебен състав също намира, че липсват такива нарушения на процедурните правила.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят Н. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 27.12.2020 г. в 16:31 часа в гр. Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ в близост до кръстовище с ул. „Менделеев“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 76 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

4

Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е наложено на жалбоподателя Н. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят Н. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.