Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 687 от 17.05.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 750/2023
Вид
Решение № 687
Подписан
17.05.2023
В сила
17.05.2023
Състав
Ася Трифонова Ширкова

Цитирани разпоредби

  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Кодекс на труда
  • чл.224 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Плевен, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430100750 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е постъпила искова молба от К. И. Г. с ЕГН ********** от гр.***, представлявана от адв.В.И. от АК Плевен против „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** ***. Ищцата твърди, че работила при ответника на длъжност „***“ до 17.04.2020г, когато трудовото и правоотношение било прекратено. Твърди, че за месец март 2020 след извършено частично плащане ответникът и дължи сумата от 200,45 лева.

За месец април не и е заплатил и дължи 523,67 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът и дължи сумата от 185,72 лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск 6 дни. Твърди, че трудовите възнаграждения се изплащат до 25 число на следващия месец, поради което върху неизплатените за трудово възнаграждение суми ответникът и дължи лихва в размер на 57 лева за месец март и 145 лева за месец април. Претендира лихва и върху обезщетението по чл.224 КТ в размер на 50 лева за периода от 25.05.2020г до подаване на исковата молба – 09.02.2023г. Общия размер на лихвата върху всяко плащане твърди, че е в размер на 252 лева.

1

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати дължимо трудово възнаграждение за месеците март и април 2020г. в размер на 724,12 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 185,72 лева и лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 252 лева. Моли съда да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор.

Съдебното заседание е проведено на 05.05.2023г. Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката, редовно връчена по реда на чл.50 ал.2 ГПК, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Ищцата чрез процесуалния си представител е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцата е направила искане за намаляване в размера на предявените искове, като искът за трудово възнаграждение за месец да се счита предявен за сумата от 538,40 лева вместо първоначално посочената сума от 742,12 лева, а искът за лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от 201,92 лева вместо 252 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

- на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е представлявал в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е копие на трудов договор, сключен между страните на 04.09.2006г. от който се установява, че страните са били в 2 трудови правоотношения. Представена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.03.2020г, в която е отразено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 17.04.2020г. В заповедта е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни. Представена е ведомост с изчисленото дължимо на ищцата трудово възнаграждение за месец март 2020 в размер на 560,45 лв чиста сума за получаване и за месец април 2020 в размер на 641,88 лева чиста сума за получаване. Видно е, че във ведомостта за месец април, на ищцата е начислено и обезщетение в размер на 206,35 лева за 6 дни неизползван платен годишен отпуск.

Представените писмени доказателства са достатъчни да обосноват вероятната основателност на предявения иск. В тежест на ответника, съдът е възложил да представи доказателства за плащане на претендираната сума, каквито не са представени.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените от К. И. Г. с ЕГН ********** от гр.***, представлявана от адв.В.И. от АК Плевен против „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** искове : с правно основание чл.128 КТ с цена на иска 538,40 лева и л и х в а 201,92 лева за периода 25.04.2020г. до 09.02.2020г. и с правно основание чл.224 КТ с цена на иска 185,72 лева ведно със законна лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до окончателното изплащане се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 420 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса и направените разноски за назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на К. И.

3

Г. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 538,40 лева представляваща чиста сума за получаване от неизплатено трудово възнаграждение за месец март и месец април 2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.224 КТ „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на К. И.

Г. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 185,72 лева представляваща чиста сума за получаване от неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на К. И.

Г. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 201,92 лева представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2020 до 09.01.2023г. върху дължимите главници.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на К. И.

Г. с ЕГН ********** от гр.*** сумата 420 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, представлявано от *** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 150 лева и направените разноски за вещо лице в размер на 230 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4