Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 734 от 20.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 1282/2023
Вид
Решение № 734
Подписан
20.10.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно административно наказателно дело № 20231100601282 по описа за 2023 година

Производството пред СГС е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. Т. И. - САК, служебен защитник на обвиняемия Л. А. Л., срещу Решение № 20050997 от 01.08.2022г. на СРС, НО, 102-ри състав.

Със съдебния акт обв.Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по член 131, ал. 1, т. 1 и т.12, пр. първо, във връзка с член 130, ал. 2 от НК, като е приложен член 78а от НК и е освободен от наказателна отговорност, носейки административна такава, именно „ глоба„ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Към въззивната жалба е депозирано допълнение, в което се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на Решението. Твърди се, че деянието е несъставомерно, поради липса на обективните медико-биологични признаци на леката телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, без „болка и страдания„ от пострадалия М.. Изтъква се също така, че СРС не е приложил член 7, ал. 1 от НПК, с което е осъществил съществено нарушение на процесуалните 1 правила, като е игнорирал извършеното съдебно разследване, а взимайки решение единствено на база на събраните от прокуратурата доказателства по време на досъдебната фаза на наказателното производство. Излага се довод и относно субективната страна на престъплението по време на извършването му, изтъквайки особеното емоционално и психическо състояние на дееца във връзка с присъствалата тогава епидемична обстановка, която първоинстанционният съд не е отчел.

По време на въззивното производство, след трикратни опити за призоваване на обвиняемия, призовката за насроченото последно по делото открито съдебно заседание е връчена електронно. В отговор обв. Л. е заявил, че е в невъзможност да се явява лично при разглеждане на делото и на 26.06.2023г. е депозирал писмена защита, приобщена по надлежния процесуален ред чрез прочитането й.

В нея обвиняемия твърди, че е нарушен основен принцип на наказателния процес, гарантиращ правото му на защита, както и института, уреден в член 16 от НПК, конкретно презумпцията за невиновност.

Претенции в този смисъл обвиняемия има както срещу представителите на държавното обвинение, така и срещу СРС.

В проведеното на 05.07.2023г. съдебно заседание производството е протекло липса на искания за събиране на нови доказателства. Съдът служебно също не е намерил за необходимо тяхното събиране, а е счел, че наличните такива са достатъчни за категоричното установяване на фактическата и правна страна по делото.

Защитата, водена от служебно назначения защитник адв. Т. И., поддържа подадената въззивна жалба съгласно първоначалното й съдържание, като добавя и акцент по отношение на квалификацията за лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди от подзащитния й.

Прокурорът предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано като сочи, че при диференцираната процедура за приключване на наказателното производство по глава двадесет и осма от НПК, когато делото е на фаза досъдебно производство и бъде внесено от прокурора с постановление, което е по своята природа предложение за приложение на института на член 78а от НК, събирането на нови доказателства не е задължително, след като надлежно и съобразно реда 2 на НПК доказателства са достатъчни, относими, взаимосвързани и единни за вземане на справедливо и законосъобразно решение, а също и когато същите са събрани и проверени чрез способите, предвидени в НПК от компетентните органи.

По отношение на сочената от защитата липса на съставомерност на деянието поради отсъствието на преживяна от пострадалия болка, прокурора цитира дефиницията, дадена от ВС в Постановление № 3/1973, което я определя като „всяко неприятно усещане, което изпитва лицето “.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

НАХД № 7752/2020г. по описа на СРС, НО, 102 - ри състав е образувано по внесено от СРП на 23.06.2020г. постановление с предложение за прилагане на член 78а от НК спрямо Р. А. Л. На последния е повдигнато обвинение за извършено престъпление по член 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във връзка с член 130, ал. 2 от НК. Изпълнителното деяние се състои в това, че на 29.04.2020г. около 12:15 часа, в град София, на входа на парк „ Борисова градина “ до площад „ Орлов мост “ от страна на езерото „ Ариана“, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болка и страдание без разстройство на здравето, на длъжностно лице при изпълнение на службата му, чрез напръскване с лютив спрей в лицето и очите на А.С. М. – старши специалист в Дирекция „ Аварийна помощ и превенция „ към Столична община, който в момента бил на работа с поставена служебна задача да извършва пропусквателен режим на входа на парк „ Борисова градина “, в резултат на което М. получил увреждане на здравето, изразяващо се в химическо изгаряне на корнеята и конюктивалния сак на двете очи като деянието е извършено по хулигански подбуди - без основателна причина, на публично място, нарушавайки обществения ред, установените правила и добрите нрави и демонстрирайки явно неуважение към човешката личност, неприкосновеността й и достойнството й.

Въззивната инстанция съгласно наказателноправната доктрина, е инстанция както по фактите, така и по правото. Тоест, тя може да установява за пръв път както нови фактически положения, така и правни постановки. По отношение на фактическата обстановка, то настоящият състав намира, че е изцяло и изчерпателно възприета от СРС и се основава на законосъобразно 3 приобщени и анализирани доказателства, събрани със способите за събиране и проверка, уредени в НПК. Необходимост от повтаряне, респ. от извършване на нови съдебни следствени действие въззивния съд не намира, поради което съдебно следствие не е проведено.

Възприетата и установена както от СРС, така и от настоящия състав фактическа обстановка, е следната:

Обв. Р. А. Л. е роден на ****г. в град София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, безработен, с постоянен адрес град София, ж.к. **** и настоящ адрес гр. София, ул. „ **** II” № ****, с ЕГН **********.

В инкриминирания период 29.04.2020г. в сила било Решение на Народното събрание на правно основание член 84, т. 12 от КРБ, с което на цялата територия на държавата било наложено извънредно епидемиологично положение. Във връзка с цитирания акт, със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването посещенията на градски паркове и градини били забранени с изключение на такива за деца, техни родители или роднини, както и за собственици на кучета. Кметът на град София също издал Заповед № СОА20-РД09-1715/27.04.2020г., с която наложил влизането и излизането от парковете да се осъществява единствено през отворените и обозначени за целта пунктове и спазването на указанията на лицата, изпълняващи служебни правомощия във връзка с изпълнението на заповедта.

Столична община своевременно приложила гореизброените подзаконови нормативни актове като били създадени обособени входни и изходни пунктове в парк „ Борисова градина“ съобразно приложените по делото план – схеми /л. 123 до 144 от съд. дело/. Свидетелите А.С. М. и Методи Л.ов М. извършвали пропускателен режим в парк „ Борисова градина „ в град София, до площад „ Орлов Мост“, от страната на езеро „ Ариана“, на създадения за целта контролно – пропускателен пункт. В инкриминирания период М.М. заемал длъжността „ главен специалист“ в дирекция „ Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, а А.С. – „ старши специалист“ в същата дирекция.

На инкриминираната дата 29.04.2020г., св. М. и М. изпълнявали служебните си задължения облечени в служебни униформи, съставени от панталон и яке с отличителни знаци на Столична община и надпис „Столична 4 община“. Около 12.15 часа същия ден, обв. Л. посетил входа на парка, находящ се до пл. „ Орлов мост“ от страната на езеро „ Ариана“. Видно от протокола за личен обиск на обвиняемия Л., /л. 15 от ДП/ той е носил в торба в себе си освен флакон с лютив спрей и два броя дървени колове около 30 см., със заострени върхове, 2 бр. ножове - кухненски и джобен, както и 1 бр. отвертка. Той се доближил до св. М. и М. и ги попитал досежно съдържанието на дезинфектатните за ръце, разположени на маса пред свидетелите и предназначени за посетителите на парка. Св.М. и М. информирали обвиняемия, че са служители на Столична община и помолили да бъде сложена защитна маска на лицето, както и да бъде спазено изискването за дистанция от два метра, съобразно специфичните подзаконови нормативни актове в сила към момента. Изрично обяснили, че предметите, за които същия питал, са дезинфектанти за ръце. Обв.Л. отказал да поставки маска на лицето си и повишил тон, ругаейки и обиждайки общинските служители като добавил, че им плаща заплатите. Непосредствено след това извадил носения от него флакон с лютив спрей и напръскал св. А. М. в лицето и очите. Л. се опитал да напръска и св. М., но тъй като последния се обърнал в защита от струята с гръб към него, не успял. Обвиняемия побягнал към подлеза в посока „ Цариградско шосе“, след което поел по ул. „**** II” в посока към Румънско посолство. Св. М. преследвал обв.Л. и го настигнал в близост до площад „Орлов мост “ и го задържал с помощта на неустановен по делото случаен минувач. Отстранили също така спрея от ръцете му.

Св.М. съобщил за ситуацията по радиостанцията си и на местопроизшествието пристигнали полицейските служители св. И.Г., В.И. и Н.Ш. от състава на СДВР – МВР. Те задържали обв.Л. и го завели в сградата на 01 РПУ – СДВР. Там бил извършен личния обиск на лицето.

Обв.Р. Л. предал с протокол за доброволно предаване от 30.04.2020г. използвания от него спрей за самозащита с флакон черен на цвят, с надпис „ Pfeffer Ko Jet”, запечатан с картон сер. А № 0434144 и с.п. № 102 – НЕКД – СДВР.

След напръскването на 29.04.2020г., св. А. М. не бил в състояние да вижда кратък период от време, поради което посетил болнично заведение – „Исул“, където при преглед от лекар се установило, че има нараняване (изгаряне) на двете очи като му били предписани съответните медикаменти за 5 лечение. В рамките на ДП била назначена съдебно – медицинска експертиза на пострадалия, в заключителната част на която е посочено, че причинената вреда се състои в химическо изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на двете очи, което увреждане би могло да се причини от активната съставка на използвания от обвиняемия спрей по начина и време по данни от делото.

Назначена в рамките на досъдебното производство била и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на обвиняемия, в чието заключение е описано, че няма основание за приложение на член 33 от НК и обв.Л. е могъл да разбира свойството и значението на деянието си, да ръководи постъпките си, а състоянието му не е обструкция за пълноценно и активно участие в наказателното производство.

По отношение на длъжностните характеристики на св. М. и М., от приложените по делото материали се вижда, че същите към момента на извършване на престъплението са заемали длъжност „специалист“, която длъжност включва дейности по опазване на обществения ред в общински обекти, обществени места, в това число помощ и съдействие на правозащитните органи като МВР, ДАНС и др. при поддържане на обществения ред.

На по – късен етап, в хода на съдебното следствие била назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза, при която на пострадалия била установена нормална зрителна острота, хиперемия на кожата около двете очи, епифора, които могат да бъдат причинени от напръскване с лютив спрей, а по своята медико – биологична същност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота /л.202 от съд. дело/.