Решение № 260029 от 15.06.2021, Районен съд - Оряхово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260029

Гр. Оряхово, 15.06.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Оряховския

Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 27.05.2021г.

/ двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия:Николинка Крумова с участието на секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №70/2021г. по описа на Оряховски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Н.Р., ЕГН:********** ***, с която е обжалвал наказателно постановление №535/13.05.2020г. на Директора на ОД на МВР – Враца.

С наказателно постановление №535/13.05.2020г. на Директора на ОД на МВР – Враца на Д.Н.Р., ЕГН:********** ***, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.209а, ал.4, пр.2, вр.ал.1 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300.00 лева / триста лева /.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.Посочено е, че изнесените факти и обстоятелства не отговаряли на истината, а при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.В молба депозирана до съда, жалбоподателят поддържа депозираната жалба и иска от съда да отмени изцяло НП.Счита, че макар и формално да е извършил посоченото нарушение, същото било маловажно по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.Отразено е, че при извършената проверка на процесната дата, жалбоподателят е бил на работа и е зареждал магазин в гр.Оряхово с микробус на работодателя му.Посочва се, че при излизането му от магазина след като бил разтоварил стоките, се отправил към микробуса и тогава бил спрян за проверка от служители на полицията.Заявява, че точно в този момент е бил без защитна маска, но в никакъв случай не е застрашавал живота или здравето на никого.Жалбоподателят посочва, че работи сам с автомобила, че работата му изисква физическо натоварване, а ползването на маска в тези моменти застрашавало единствено неговото здраве.

Административнонаказващият орган, редовно призован не се явява.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Б.П.Д. и свидетелят Д.А.М..

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 29.04.2020г. жалбоподателят Д.Р. в изпълнение на служебните си задължения зареждал със стока магазин в гр.Оряхово, която доставял с микробус на работодателя си.За целта паркирал служебния автомобил на ул.“ Коста Лулчев „ срещу магазин „ Техно Арена „, излязъл от автомобила без да постави защитна маска покриваща носа и устата му и започнал да разтоварва стоката.Около 12.45 часа на същата дата, докато извършвали обход в централната част на гр.Оряхово, полицейските служители Б.П.Д. и Д.А.М. възприели жалбоподателя, както и обстоятелството, че същият влиза и излиза от магазина без да е поставил защитна маска.Полицейските служители извършили проверка на жалбоподателя, като последният обяснил, че е търговски представител към фирма „ Крит „ ЕООД, както и, че понеже постоянно слиза и се качва в автомобила, влиза и излиза в магазините, забравял да си сложи маска.

За констатираното нарушение актосъставителят Б.Д. съставил на жалбоподателя АУАН №535/29.04.2020г., за това, че на 29.04.2020г. около 12.45 часа в гр.Оряхово, обл.Враца на ул.“ Коста Лулчев „ срещу магазин „ Техно Арена „, намирайки се на открито обществено място, не изпълнява т.9 от Наредба №РД-01-124/13.003.2020г., изменена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед №РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, като се разхожда / придвижва и т.н. / без да е покрил носа и устата си със защитна маска, нито друго защитно средство.Нарушението квалифицирал като такова по чл.209а, ал.1, пр.2 от ЗЗ, вр.т.9 от Наредба №РД-01-124/13.003.2020г., изменена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед №РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ.В така съставения АУАН жалбоподателят вписал възражение, а именно че възразява, че е запознат със закона и, че има защитна маска в служебния автомобил.

АНО, след като проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, в резултат на което в законоустановения срок е издал обжалваното наказателно постановление №535/13.05.2020г. на Директора на ОД МВР – Враца.В наказателното постановление нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, пр.2 от ЗЗ, вр.чл.63, ал.4 / изм.чл.63, ал.1 от ЗЗ /, вр.т.9 от Наредба №РД-01-124/13.03.2020г., изменена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ.Отразено е, че нарушението е за първи път.

НП е било връчено на жалбоподателя на 19.03.2021г..

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава.В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото описание на нарушението и неговата квалификация.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН.В случая, видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от Б.Д. – младши автоконтрольор при РУ на МВР Оряхово в присъствието на свидетеля - очевидец на нарушението – Д.М., поради което не е нарушена посочената по – горе процедура.

Съществено нарушение на административно производствените правила е налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ / Закона за здравето / гласи, че при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.В ал.4 се предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.

Според действащата към момента на нарушението редакция на чл.209а, ал.1 от ЗЗ / изм. ДВ бр.34/2020г., в сила от 09.04.2020г. /, който наруши или не изпълни въведени с акт на Министъра на здравеопазването или Директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00 лева, а при повторно нарушение от 1000.00 лева до 2000.00 лева.

Ноторно известно е, че на 13.03.2020г. с Решение за обявяване на извънредно положение на НС / ДВ бр.22 от 13.03.2020г. /, на основание чл.84, т.12 от Конституцията на РБ във връзка с разрастващата се пандемия от „ Ковид – 19 „, е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г..Срокът на обявеното извънредно положение бе удължен с Решение на НС на РБ / ДВ, бр.33 от 07.04.2020г. / до 13.05.2020г..През този период със заповеди на Министъра на здравеопазването бяха въведени редица противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на вируса и запазване на живота и здравето на гражданите, някои от които продължават и до днес.

Със Заповед

№РД-01-124/13.05.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.05.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., впоследствие изменяна многократно и отменена със

Заповед №РД-01-236/14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната до 13.05.2020г..

В случая не е спазена противоепидемична мярка, въведена от Министъра на здравеопазването за цялата страна по реда на чл.63, ал.1 от ЗЗ / ДВ бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г.

/.Заповедта, съдържаща конкретната мярка е от 11.04.2020г., като същата допълва предходна Заповед от 13.03.2020г. чрез създаването на т.9, която предвижда, че всички лица на закрити и открити обществени места в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, улици и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал и други.

Следва да се отбележи, че т.2 в Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., е била изменена със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г., като думите „ 26.04.2020г. включително „ са били заменени с „ 13.05.2020г. включително „.

Горепосочената т.9 е била в сила от 12.04.2020г. до 01.05.2020г. – т.9 е изменена със Заповед №РД-01-247/01.05.2020г., като думите „ или на открити „ са били заличени /.

Следва да се отбележи, че заповедите са общи административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила, като по отношение на тях са приложими правилата на чл.65 и следващите от АПК.Процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл.73, вр.чл.66, ал.1 от АПК, поради което същите са породили своето правно действие и съответно, въведените с тях противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.

В случая процесното деяние се изразява в нарушение на противоепидемични мерки, съответно в тяхното неизпълнение.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят на дата 29.04.2020г. е бил без защитна маска, покриваща носа и устата, което съставлява нарушение по чл.209а, ал.1, вр.чл.63, ал.1 от ЗЗ – неизпълнение на изискването по т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г..Т.е.жалбоподателят е нарушил задължението да носи защитна маска за лице на открити обществени места.Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП е посочена нарушената разпоредба от Заповедта на министъра на здравеопазването от дата 13.03.2020г. и фактическите основания за налагане на санкцията.Описано е изпълнителното деяние осъществено от жалбоподателя – неносене на маска на открито обществено място, с което е конкретизирано нарушението на т.9 от Заповедта от 13.03.2020г..

Разпечатката съдържа 46 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e088665-63fc-40f9-b73f-3a499493fb1e