Решение № 191 от 06.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Сливен, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105080 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. П. С. от гр. Бургас срещу В. И. П. от гр. Сливен, с която е предявен иск по чл. 56, ал. 1 ЗН.

В исковата молба се твърди, че страните се намирали в приятелски отношения, като ищецът многократно давал в заем на ответника различни парични суми. В един момент ответникът спрял да връща заетите суми, поради което за част от тях ответникът бил осъден с влязло в сила Решение по гр. д. № 263/2024 г. по описа на СлРС, по което бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД № 3510/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г.. За друга част от сумите било висящо гр. д. № 4694/2024 г. по описа на СлРС. След извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника по ИД, било установено, че ответникът няма движимо и недвижимо имущество, нито банкови сметки. В допълнителна молба, след дадени от съда указания, ищецът сочи, че на 20.09.2024 г. при получаване на обезпечителна заповед, издадена по гр. д. № 4694/2024 г. по описа на СлРС, направил справка за други граждански дела, по които ответникът е страна, при което установил, че ответникът е направил отказ от наследство на покойния си баща, вписан надлежно в Особената книга на РС - Сливен, въз основа на Определение от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 568/2023 г. по описа на СлРС. С извършения отказ ответникът се е лишил от съответните полагащи му се идеални части от недвижими имоти, с което е лишил кредитора от 1 възможността да се удовлетвори от това имущество. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноските.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на иска, тъй като ищецът е посочил, че е разбрал наскоро за извършения отказ, без да е посочил конкретна дата, поради което не може да се извърши преценка дали исковата молба е подадена в преклузивния законов срок.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените разноски. Представил е и подробна писмена защита по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване по отношение на ищеца А. П. С. на извършения от ответника В.

И. П. отказ от наследството на починалия му баща И.Г. П., ЕГН: **********, вписан надлежно в Особената книга на РС - Сливен под № 37/13.02.2023 г., въз основа на Определение № 504 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 568/2023 г. по описа на СлРС.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и изцяло основателен и доказан.

Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 ЗН са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено.

Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от 2 узнаването от кредитора за отказа от наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство.

В случая, видно от приложеното за послужване ч. г. д. № 568/2023 г. по описа на СлРС, отказът на ответника от наследството на покойния му баща е извършен на 13.02.2023 г.

От приетата като писмено доказателство по делото обезпечителна заповед от 19.09.2024 г. по гр. д. № 4694/2024 г. по описа на СлРС, както и от кореспондиращите й показания на разпитания по делото свидетел Т.З., които съдът кредитира изцяло като добресъвестни, последователни и логични, се установява по безспорен начин, че ищецът е узнал за вписания отказ от наследство през месец септември 2024 г., поради което са спазени преклузивните срокове за предявяване на иска по чл. 56, ал. 1 ЗН.

На следващо място, конститутивният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. С този иск кредиторът претендира правната промяна (унищожението на отказ от наследство) единствено и само в своя полза, с оглед възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху имущество от наследството. Предпоставките за уважаването му са ищецът да има качеството „кредитор“, длъжникът да е направил валиден отказ от наследство и невъзможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Не се изисква знание за увреждането нито от длъжника, нито от трети лица. Не е необходимо вземането да е изискуемо, нито пък да е ликвидно. Самото вземане на кредитора срещу длъжника -наследник не е предмет на делото, образувано по иска по чл. 56 ЗН, като страната, поискала отмяната на извършения отказ от наследство, следва да установи само качеството си на кредитор, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

В случая от събраните писмени доказателства по делото е безспорно установено, че ищецът е кредитор на ответника, като с влязло в сила Решение по гр. д. № 263/2024 г. по описа на СлРС, ответникът е осъден да му заплати парични суми. За друга част от дължими от ответника на ищеца парични задължения е образувано и висящо гр. д. № 4694/2024 г. по описа на СлРС.

По гр. д. № 263/2024 г. по описа на СлРС е издаден изпълнителен лист в 3 полза на ищеца, въз основа на който е образувано ИД № 3510/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Г..

Видно от приетото по делото Удостоверение от ЧСИ, след извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело е установено, че ответникът няма движимо и недвижимо имущество, нито вземания по банкови сметки, от които кредиторът му да може да се удовлетвори.

От приложеното за послужване ч. г. д. № 568/2023 г. по описа на СлРС се установява и последната предпоставка за уважаване на иска, а именно валидно извършеният от длъжника отказ от наследство.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 3165,00 лв., от които 50,00 лева - заплатена държавна такса, 15,00 лева - заплатена държавна такса за съдебни удостоверения, 400,00 лв. - заплатен депозит за особен представител и 2700,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от Закона за наследството В ПОЛЗА на А. П. С., ЕГН: **********, с адрес ................................. извършения от В. И. П., ЕГН: **********, с адрес ....................................

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВОТО на починалия му баща И.Г. П., ЕГН:

**********, поч. на 11.10.2021 г., вписан надлежно в Особената книга на РС Сливен по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 37/13.02.2023 г., въз основа на Определение № 504 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 568/2023 г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН: **********, с адрес .................................... ДА ЗАПЛАТИ на А. П. С., ЕГН: **********, с адрес ................................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3165,00 лв. /три хиляди сто шестдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5