Определение № 127 от 27.02.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Перник, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 413 ГПК.

С определение № 3902 от 12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1443 от 2024 г. Районен съд Перник е изменил по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, определение № 3311 от 24.09.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на длъжника/ответника Е. В. В. разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

Срещу определение № 3902 от 12.11.2024 г. е постъпила частна жалба от длъжника/ответника Е. В. В., с която се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, за изменение на определение № 3311 от 24.09.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК вр. чл.

413 ГПК).

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.

Перник, ЕИК 823073638, срещу Е. В. В. за заплащане на следните суми:

- 194,89 лв., претендирана като цена на ВиК услуги за имот с адрес *** и за периода от 10.12.2019 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното заплащане на вземането;

1

- 40,33 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва от 10.02.2020 г. до 21.11.2023 г.

Районен съд Перник е уважил искането и е издал заповед за изпълнение № 867 от 02.04.2024 г. за посочените суми.

В едномесечния срок по чл. 414 ГПК длъжникът/ответникът Е. В. В. е подала възражение срещу заповедта. Аргументирала се е с това, че не е собственик или ползвател на имота, нито е наследник на такова лице. Изрично оспорва посоченото в обстоятелствената част на заявлението неин наследодател също да е бил собственик на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид подаденото възражение, в изпълнение на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК районният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви установителен иск за оспореното вземане. Заявителят не е предявил иск в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена, а на длъжника са присъдени разноски. Спорът в настоящото производство по чл. 248 ГПК е именно относно размера на тези разноски, както вече се изясни в уводната част на изложението.

Поначало длъжникът не е застрашен от процесуални преклузии в заповедното производство, които да го задължават да изчерпи доводите си на този етап от спора. Целта на заповедното производство е да се изясни налице ли е спор между страните, който да налага развитието на исков процес. Поради тази причина за длъжника е достатъчно да подаде бланкетно възражение срещу издадената заповед, когато не признава претенцията на заявителя. За подаването на такова бланкетно възражение срещу заповед за заплащане на цена на битови услуги в обичайния случай пазарно изводимото възнаграждение за един адвокат следва да се приеме, че възлиза на 200 лв. Впрочем абсолютно същото се отнася и до възнаграждението за адвокат на заявителя, доколкото основната работа по този тип заявления се състои в механично преписване или копиране на имена и суми от счетоводни извадки на съответното дружество. Във връзка с последното, впечатление прави, че заявителят е подал процесната молба по чл. 248 ГПК, въпреки че сам претендира адвокатско възнаграждение в идентичен размер на този по договора за правна помощ между длъжника и неговия процесуален представител (400 лв. без ДДС).

Правната помощ, оказана на длъжниците по този тип заповедни претенции, обаче възлиза на пазарно изводимата цена от 200 лв. само при бланкетно подадено възражение.

Когато – както в настоящия случай – длъжникът чрез своя процесуален представител на практика е изчерпил всички свои доводи с възражението срещу заповедта, той е положил значително по-голям труд от попълването на бланкетно възражение, поради което му се полагат разноски за адвокат в завишен размер. Подробното възражение по чл. 414 ГПК е проява на добросъвестност – длъжникът се стреми към процесуална икономия, като цели да приключи спора още на този етап, отказвайки заявителя с доводи по същество от подаване на иск по чл. 422 ГПК. Да се приеме обратното означава да се стимулира длъжникът с действията си да предизвика развитието на исков процес, в който да получи сигурно присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. В заключение на тези разсъждения, подробното възражение по чл. 414 ГПК, съдържащо ясни и конкретни доводи срещу заявителската претенция, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на следващото се за една инстанция пред исковия съд. В настоящия случай тази пазарно изводима сума възлиза на 400 лв. и е съответна на сторените от длъжника разноски.

За яснота по бъдещи производства със сходен предмет настоящият съдебен състав намира за редно да посочи принципно, че ако въпреки общото изчерпване на доводите във възражението срещу заповедта се развие исков процес, то преповтарянето или допълването 2 им в отговора на исковата молба няма да може да обоснове само по себе си присъждането на адвокатски хонорар в същия размер за пред първата инстанция. В този случай, при отхвърляне на исковата претенция, съдът ще определи общо възнаграждение за двете производства (първоинстанционно исково и заповедно), в което ще оцени като отделен компонент процесуалното представителство пред исковия съд, но няма да присъди двойно възнаграждение за един и същи труд.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248 ГПК на ВиК Перник – отхвърлена.

Така мотивиран, Окръжен съд Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3902 от 12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1443/2024 г. на Районен съд Перник.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, за изменение на определение № 3311 от 24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1443/2024 г. на Районен съд Перник в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3