Определение № 265 от 08.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. София, 08.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно дело № 20221100600364 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXII от НПК.

Постъпила е жалба от адвокат Д.Д.П., като пълномощник на ИВ. В. Г. и КР. Д. М., срещу Разпореждане от 21.11.2021 г., постановено по НОХД № 2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав и с което е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба от 24.10.2018 г. от адвокат Д.П. за връщане на приобщените по делото превозни средства на лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..

В жалбата е посочено, че в изпълнение на дадените от съда указания са били представени два броя договори за правна защита и съдействие с двамата доверители, както и копие на пълномощно от ИВ. В. Г.. В представените договори и пълномощно нямало срок на действие или упоменаване, че се отнасят само за досъдебното производство. В същите били вписани известните на адвоката и доверителите номер на досъдебното производство и прокурорска преписка, като към момента на подписването им лицата не са предполагали, че наказателното производство ще приключи със споразумение, постигнато в досъдебното производство, за да бъде вписано в пълномощните и договорите номерът на делото в СРС. Твърди се, че по делото нямало данни за наличието на спор за собственост по отношение на автомобилите. При справка било констатирано, че МПС-тата не се намират на паркинга във Враня, където се съхранявали веществените доказателства – МПС по преписки на СДВР. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на СРС за разглеждане на молбата по същество. Алтернативно е направено искане, ако съдът счете, че са налице основания за това, да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се разгледа молбата по същество, като автомобилите бъдат върнати на ИВ. В. Г. и КР. Д. М..

1

Не е постъпило е възражение срещу депозираната жалба.

Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 13.02.2013 г., постановено по НОХД № 2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав, е било одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 51147/2011 г. по описа на СРП, водено срещу обвиняемия А.Д.С.. Било е постановено веществените доказателства – лек автомобил „БМВ“, модел „328 I“ с номер на рама № WBAVP31080VK15854 и лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с номер на рама № 1J8GS48K97C684814, да останат на съхранение в СДВР поради наличието на възникнал гражданскоправен спор за собственост между Ралица Красимирова Тодорова, ИВ. В. Г. и КР. Д. М..

Видно от материалите по делото с молби, находящи се на л. 33 и 36 от том 1 на досъдебното производство, ИВ. В. Г. и КР. Д. М. са поискали от прокуратурата връщането на автомобили „Джип Гранд Чероки“ и „БМВ“ модел „328“, като с постановления от 04.04.2012 г. (л. 32) и от 05.09.2012 г. (л.

35) е било отказано. Молбата от КР. Д. М., находяща се на л. 36, е била подадена чрез пълномощник – адвокат Д.Д.П., с представено пълномощно от 26.07.2012 г. на л. 37 (гръб). В пълномощното е вписано, че същото се отнася за ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР, като не е посочено за какви действия, срок на действие или до приключване на делото до коя инстанция следва да важи.

С молба от 24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.Д.П., СРС е бил сезиран с искане за връщането на автомобилите, приобщени като веществени доказателства, на ИВ. В. Г. и КР. Д. М.. С разпореждане от 14.10.2021 г. съдът е дал указания на адвокат П. да представи доказателства за учредена представителна власт от ИВ. В. Г. и КР. Д. М.. В изпълнение на указанията са представени копия от договор за правна защита и съдействие от 26.07.2012 г. между КР. Д. М. и адвокат Д.Д.П., договор за правна защита и съдействие от 04.05.2012 г. между ИВ. В. Г. и адвокат Д.Д.П., пълномощно от 04.05.2012 г. от ИВ. В. Г. в полза на адвокат Д.Д.П. с отбелязване, че същото важи за пр.пр.

№ 51147/2011 г. по описа на СРП (л. 47-49 от съдебното производство).

В обжалваното разпореждане СРС е приел, че адвокат П. не притежава надлежна представителна власт, тъй като делото по НОХД № 2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав е било финализирано с краен акт по същество на 13.02.2013 г., от който момент пълномощните на молителя са били прекратени, а представените пълномощни не предполагат наличието на валидно представителство спрямо посочените лица и по други производства, в т.ч. производни на основното такова. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил депозираната молба без разглеждане.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

2

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Въззивният съд не се съгласява с мотивите на първоинстанционния съд, за да остави без разглеждане депозираната молба. Контролиращият съд счита, че пълномощникът на молителите е разполагал с надлежна представителна власт, за да сезира съда от името и за сметка на доверителите си. На първо място, следва да се отбележи, че макар в заглавната част на молба от 24.10.2018 г. да е обозначено, че същата е подадена от адвокат Д.Д.П., без уточнението, че същата действа като пълномощник на ИВ. В. Г. и КР. Д. М., видно от обстоятелствената част на молбата и петитума , с молбата е поискано да се върнат МПС-тата именно на посочените лица. Следователно адвокат П., подавайки молбата, е действала като пълномощник на ИВ. В. Г. и КР. Д. М. – от тяхно име и за тяхна сметка, а не в лично качество.

Въззивният съд счита, че по делото са налице пълномощни, доказващи валидната представителна власт на адвокат П.. Представените договори за правна помощ и съдействие не съставляват едностранната правна сделка упълномощаване, с която се учредява представителна власт, а уреждат задължаването и заплащането по поетата правна защита. На л. 49 от съдебното производство е налице пълномощно от 04.05.2012 г. от ИВ. В. Г. в полза на адвокат Д.Д.П. с отбелязване, че същото важи за пр.пр. № 51147/2011 г. по описа на СРП, а на л. 37 (гръб) от том 1 от преписката с досъдебното производство - пълномощното от 26.07.2012 г. от КР. Д. М. в полза на адвокат П. с отбелязване , че същото се отнася за ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР. Съгласно текста на пълномощните, същите не са ограничени с отбелязване на конкретни действия или срок на действие. Настоящият съдебен състав не се съгласява с разсъжденията на СРС за липса на представителна власт, тъй като делото по НОХД № 2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав е било финализирано с краен акт по същество на 13.02.2013 г., от който момент пълномощните на молителя са били прекратени, а представените пълномощни не предполагат наличието на валидно представителство спрямо посочените лица и по други производства, в т.ч. производни на основното такова. По делото няма данни посочените погоре пълномощни да са били оттеглени. В пълномощните на молителите е вписано, че същите се отнасят именно за развилото се досъдебно производство (с конкретизиране на номерата на преписките). Наказателното производството е приключило преди внасяне на обвинителен акт в съда – чрез сключване на споразумение, като първоинстанционният съд е бил сезиран за одобрението му. НОХД № 2737/2013 г. по описа на СРС, НО, 106ти състав е било образувано с оглед и по повод разглеждане на споразумението между обвиняемия и прокуратурата. Следователно същото се явява своеобразно продължение и производно производство на до момента развилото се, а пълномощните на молителите в полза на адвокат П. следва да важат и за него, в т.ч. и по отношение разглеждането на депозираната молба във връзка с веществените доказателства по посоченото производство.

3

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съдебен състав на СРС, който да разгледа депозираната от 24.10.2018 г. молба по същество. Въззивният съд не следва да се произнася по изложените в жалбата оплаквания по същество – твърденията за липсата на спор за собственост по отношение на автомобилите, за липата на автомобилите в паркинга на Враня, където се съхранявали веществените доказателства – МПС по преписки на СДВР. Произнасянето от въззивния съд по същество би лишило страните в производството от възможността за инициирането на евентуален инстанционен контрол.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.11.2021 г., постановено по НОХД № 2734 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 106-ти състав, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молба от 24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.П. от САК, за връщане на приобщените по делото превозни средства на лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 106-ти състав за разглеждане по същество на молбата от 24.10.2018 г., подадена от адвокат Д.П. от САК, за връщане на приобщените по делото превозни средства на лицата ИВ. В. Г. и КР. Д. М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4