Решение № 481 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110101293 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата В. С. Ц. твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.06.2012 г. и изпълнителен лист от 11.06.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 25285/2012 г. по описа на СРС, 74-ти състав, заедно с ЛАВ, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 7 500 евро, главница, ведно със законната лихва за периода от 22.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 371,27 евро за периода от 20.08.2011 г. до 21.05.2012 г., санкционна лихва в размер на 299,46 евро за периода от 27.08.2011 г. до 21.05.2012 г. и 967,45 лева, разноски по делото. Сочи, че въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20127780400238 по описа на ЧСИ с рег. № 778. Излага, че на 22.12.2012 г. вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „ОТП ФБ“ ЕАД, което дружество с молба от 28.04.2014 г. поискало конституиране му като взискател по изпълнителното дело, извършване на изпълнителни действия, както и уведомяване на длъжниците за сключената цесия. Ищцата сочи, че е изпратено запорно съобщение с изх. № 1676/03.06.2014 г. до работодателя й, , който обаче не се изпълнявал указаното в него. Със запорно съобщение с изх. № 2379/27.08.2014 г. до Агенция по вписванията, гр.София твърди, че е наложен запор върху дружествените дялове от капитала на „Пеперени“ ООД, което било и последното изпълнително действие. С молба с вх. № 438/29.03.2019 г. ответникът „ЕМ“ ЕООД, уведомил съдебния изпълнител за сключения договор за цесия на 28.09.2018 г. и поискал конституиране като взискател по делото, но ищцата не била уведомена за извършеното прехвърляне на вземания. На 11.04.2019 г. ответното дружество било уведомено от съдебния изпълнител, че последното изпълнително действие датира от 27.08.2014 г., като до ответника било изпратено и съобщение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. Развива подробни съображения в насока, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. С уточняваща молба с вх. № 32255/30.01.2025 г. ищцата е посочила, че заповедта за изпълнение, заедно с поканата за доброволно изпълнение и копие от изпълнителния лист, са й връчени на 17.06.2014 г. чрез работодателя, както и че не е подавала възражение срещу заповедта, респ. не е провеждано производство по реда на чл. 422 ГПК.

1

С оглед изложеното ищецът прави искане да се признае за установено, че не дължи на ответника вземанията в общ размер на 21 946, 46 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.06.2012 г. и изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по ч.гр.д. № 25285/2012 г. по описа на СРС, 73-ти състав, а именно: главница в размер на 14 668,73 лева, представляващи левовата равностойност на 7500 евро, ведно със законната лихва за периода от 22.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2 681,97 лева или 1 371,27 евро, начислена за периода от 20.08.2011 г. до 21.05.2012 г., санкционна лихва в размер на 585,69 лева или 299,46 евро за периода от 27.08.2011 г. до 21.05.2012 г. и 967,45 лева – съдебни разноски, за събирането на които вземания било образувано изп. дело № 20127780400238 по описа на Ч. с рег.№ 778 и район на действие -СГС, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът „ЕМ“ ЕООД не оспорва, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., въз основа на който образувано изп. дело 20127780400238 по описа на Ч., както и че изп. дело е прекратено поради настъпила перемпция на 11.04.2019 г. Не оспорва също и че за процесните вземания са сключени два договора за цесия, като във връзка с твърденията на ищцата, че не е уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ответника, развива съображения в насока, че цесията й е известна, т.к. се е запознала с документите по изп. дело, а в условията на евентуалност прилага уведомление в този смисъл към отговора на исковата молба.

Оспорва предявения иск като недопустим и твърди, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването му, т.к. към момента на подаване на иска, срещу нея нямало висящо изп. производство, а оригиналът на изпълнителния лист се намирал в кориците на изп. дело.

Признава иска като основателен. Развива подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищцата. В условията на евентуалност прави възражение за тяхната прекомерност.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приета Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.06.2012 г., издадена от Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 74 състав, с която се разпорежда длъжниците ЛАВ и В. С. Ц. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 7 500 евро – главница, ведно със законна лихва за периода от 22.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва 1 371, 27 евро за периода 20.08.2011 г. – 21.05.2012 г., санкционираща лихва 299,46 евро за периода 27.08.2011 г. – 21.05.2012 г., както и 967,45 лв. разноски по делото (358,73 лв. държавна такса и 608,72 лв. юрисконсултско възнаграждение), като е отразено, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит от 05.12.2008 г.

По делото е приет изпълнителен лист от 11.06.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.06.2012 г. по гр. дело № 25285/2012 г. по описа за 2012 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 74 състав, с който се удостоверява подлежащото на изпълнение вземане и се постановява длъжниците ЛАВ и В. С. Ц., да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД , сумата 7 500 евро – главница, ведно със законна лихва от 22.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва 1 371, 27 евро за периода 20.08.2011 г. – 21.05.2012 г., санкционираща лихва 299, 46 евро за периода 27.08.2011 г. – 21.05.2012 г., и 967, 45 лв. разноски (358,73 лв. държавна такса и 608,72 лв. възнаграждение за юрисконсулт).

По делото е приета като писмено доказателство Молба за образуване на изпълнително дело, адресирана до ЧСИ с рег. № 778, подадена от името на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците ЛАВ и В. С. Ц. с искане да бъде приет за изпълнение изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 25285/2012 г. по описа на 74 състав на СРС, като са заявени способи за изпълнение: пълно проучване на имуществото на длъжника с цел налагане на възбрана и/или запор върху избран от взискателя имот и/или МПС; налагане на запор на банковите сметки и на трудовото възнаграждение; изрично възлагане на извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

2

По делото е приета Покана за доброволно изпълнение от 03.06.2014 г., издадена по изп.д.

№ 20127780400238 от ЧСИ с рег. № 778, район на действие – Софийски градски съд, с изх.

№ 1674/03.06.2014, адресирана до длъжника В. С. Ц., в която е посочено, че въз основа на изпълнителен лист по ГД № 25285/2012 г. на РС София, състав 74, длъжникът следва да заплати олихвяема сума 14 668,73 лв. от 22.05.2012 г. ведно със законната лихва, посочена към момента като 3 042,62 лв., както и неолихвяема сума 4 235,11 лв., в полза на взискателя „ОТП ФБ“ ЕАД (с посочен адрес в гр. София, бул. „КАД“ № 19, ет. 2), като е посочено още, че задължението по изпълнителното дело включва 4 235,11 лв. неолихвяема сума, 14 668,73 лв. - главница, 3 042,62 лв. - лихви, 440,00 лв. - разноски по и.д., както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 1 844,15 лв. в полза на ЧСИ, и че общото задължение към 03.06.2014 г. е 24 230,61 лв.; посочено е предприето изпълнение чрез запор върху вземания от трудово възнаграждение (ЕТ „Д-р СК“).

По делото е прието Запорно съобщение по изп.д. № 20127780400238, изх. № 1676/03.06.2014 от ЧСИ с рег. № 778, адресирано до ЕТ „Д-Р СК“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. С. Ц..

По делото е прието Запорно съобщение с изх. № 2379/27.08.2014 г., издадено по изп.д. № 20127780400238 от ЧСИ с рег. № 778, като в материалите е отразено, че е адресирано до Агенция по вписванията – гр. София и касае налагане на запор върху дружествени дялове от капитала на „Пеперони“ ООД, притежавани от длъжника В. С. Ц..

По делото е прието съобщение за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20127780400238, като в материалите е отразено, че до ответното дружество е било изпратено сканирано съобщение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, във връзка със съобщение от 11.04.2019 г. от съдебния изпълнител по посочения по изпълнителното дело електронен адрес.

От правна страна съдът намира следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим, тъй като въпреки прекратяването на конкретното изпълнително производство, кредиторът, разполагайки с изпълнителен лист, би могъл винаги да предприеме действия по ново изпълнително дело, тъй като съдебният изпълнител не може да приложи служебно давността.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че вземанията, предмет на изпълнение, са погасени по давност.

Налице са предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Ответното дружество е признало изцяло основателността на исковите претенции по основание и размер, изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Ищцата не се противопоставя на направеното признание на иска.

С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има ищцата. Направеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в тежест на ищцата е неоснователно. Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме.

В конкретния случай ответникът разполага с изпълнителен лист, спрямо който всеки съдебен изпълнител пред когото бъде представен, дължи изпълнение, при наличие на останалите предпоставки за образуване на изпълнително дело. Дори и изпълнителният лист 3 да се намира във вече прекратено изпълнително дело, кредиторът може да подаде нова молба за образуване на изпълнително дело или да го изтегли от документите на съответния съдебен изпълнител и с него да започне ново дело пред друг съдебен изпълнител. Ето защо докато кредиторът разполага с изпълнителен лист, който може да използва, то той поддържа повод за завеждане на дело. Ето защо следва да бъде оставено без уважение искането на ответника да не се присъждат разноски на ищцата.

Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 962, 40 лв. /разликата до 969, 30 лв. е комисионна от 6, 90 лв. в полза на банката/. Договореното адвокатско възнаграждение според Договор за правна защита и съдействие № 000009311/18.09.2024 г. е в размер на 3 100 лв. Посочено е, че то е заплатено, като същата сума е повторно нанесена в бланката на договора срещу възможността това да е станало по сметка. По делото обаче не са представени доказателства за действителното заплащане на тази сума по банкова сметка, каквото е изричното изискване на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което се явява задължително за настоящия съдия на основание чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт /ЗСВ/.