Решение № 4535 от 13.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4535 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110202937 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Р. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** срещу наказателно постановление № 24-4332-028360/20.11.2024г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. За същото са е наложено административно наказание, както следва: глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗдвП.

В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че НП не е подписано от актосъставителя.

Сочи, че не са били разгледани от него посочените от жалбоподателя възражения. Посочва още, че липсва посочено съдържанието и количеството на доказателствата, послужили за изготвяне на наказателното постановление. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

За проведеното на 03.11.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в която подробно се излагат съображения по съществото на спора. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу 1 акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установи:

На 07.11.2024г. около 11:40 ч. в гр. София жалбоподателят Х. управлявал автомобил „***”, ДК № ***. Същият се движел по бул. „Евл. и Христо Г.и” с посока на движение от ул. „Ген.

Гурко” към ул. „Цар Иван Асен II”. На кръстовището с бул. „Цариградско шосе” се ударил в бетановоза и след това извършил маневра отклонение на ляво по платното без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не пропуснал движещия се от лявата му страна в пътната лента за движение лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД, управляван от Т. Д., при което реализирал ПТП със същия.

В резултат от съприкосновението между двата автомобила управляваният от жалбоподателя бил ударен в задната част и му били нанесени следните щети - задна лява врата, заден ляв калник, задна лява броня и др, а този, управляван от свидетеля Д. - в предната част, при което му били нанесени следните щети - предна броня, дясна степенка и др..

Т. Д. се обадил на тел. 112 и подал сигнал за настъпилото ПТП. Д. и Х., докато изчакали пристигането на екип на ОПП при СДВР.

По подадения сигнал на място пристигнали свидетелите Н. Л. Л. и В. Г. Д., които извършили оглед на местопроизшествието и констатирали вредите по двата автомобила.

Провели разговори с двамата водачи, с цел установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП-то.

Свид. Л. изготвил протокол за ПТП № 2024-1022-16849-1/07.11.2024г., а на база обективните находки и обясненията на водачите свид. Л. съставил срещу Х. Х. АУАН № 3311481/07.11.2024г., в който описал подробно обстоятелствата по настъпване на ПТП-то, в това число времето и мястото на настъпването му. В нарушение й било вменено, че поради маневра отклонение на ляво по платното с цел да навлезе в друг път без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не пропуснал движещия се от лявата му страна в пътната лента за движение лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД, управляван от Т. Д., при което реализирал ПТП със същия, с което нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Свидетелят Л. изготвил и скица на настъпилото ПТП.

Въз основа на цитирания АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и цитиране на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, било съставено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Л. и писмени - протокол за ПТП №2024-102216849-1/07.11.2024г.; докладна записка; скица на ПТП към протокол № 2024-1022-168491/07.11.2024г.; заповед № 513з-9745/03.09.2024г.; заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., декларации от водачите-участници в ПТП, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Времето и мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие и участниците в същото се установяват безпротиворечиво на базата на всички събрани по делото 2 доказателства.

Обстоятелствата по настъпване на ПТП и поведението на всеки от водачите се изясняват посредством показанията на пристигналия на място полицейски служител Л., който снели обяснения от двамата водачи и извършили оглед на местопроизшествието и автомобилите.

Посредством показанията на свид. Л. и приложените по делото два броя декларации от водачите на леките автомобили и скицата на пътното транспортно произшествие се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че управляваният от Х. автомобил се движел по бул. „Евл. и Христо Г.и” с посока на движение от ул. „Ген. Гурко” към ул. „Цар Иван Асен II” и на кръстовището с бул. „Цариградско шосе” се ударил в бетановоза и след това извършил маневра отклонение на ляво по платното с цел да навлезе в друг път без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не пропуснал движещия се от лявата му страна в пътната лента за движение лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД, управляван от Т. Д., при което реализирал ПТП със същия.

Преценявайки депозираните от свид. Л. показания ведно с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число протокола за настъпилото ПТП и скицата към същия, съдебният състав прецени, че следва да ги кредитира. Това е така, доколкото изложеното от свидетеля относно механизма на настъпване на ПТП и поведението на двамата водачи в пълна степен кореспондира с обективните находки /настъпилите по автомобилите щети/, обективирани в изготвения от свид. Л. протокол за ПТП.

Местоположението на двата автомобила в момента на настъпване на съприкосновението помежду им се установява освен от свидетелските показания, също посредством изготвената от свид. Л. скица, която онагледява взаимното им местоположение и частта, в която всеки от тях е бил ударен.

Материалната компетентност на свид. Л. по съставяне на актове за установяване на административни нарушения и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателни постановления се установяват от приложените заповед № 513з9745/03.09.2024г.; заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, съгласно заповед № 513з-9745/03.09.2024г.; заповед № 8121к-12547/ 12.09.2024г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., и са връчени редовно на наказаното лице. Същите съдържат подробно описание на инкриминираното нарушение, в това число времето и мястото на реализирането му, с оглед на което не възникват съмнения относно възможността на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради това следва да се приеме, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на Х..

3

Наред с това, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Това е така, доколкото от доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че управлявайки лек автомобил „***”, ДК № *** движейки се по бул. „Евл. и Христо Г.и” с посока на движение от ул. „Ген. Гурко” към ул. „Цар Иван Асен II” и на кръстовището с бул. „Цариградско шосе” се ударил в бетановоза и след това извършил маневра отклонение на ляво по платното с цел да навлезе в друг път без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не пропуснал движещия се от лявата му страна в пътната лента за движение лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД, управляван от Т. Д., при което реализирал ПТП със същия.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни превозни средства, преди предприемането на каквато и да било маневра, в това число при навлизането по друг път, преди да започнат маневрата, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или минават покрай тях, като извършването на маневрата следва да бъде съобразено с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Предприемайки маневрата пманевра отклонение на ляво по платното без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и в частност свид. Д., движещ се от лявата му страна в пътната лента за движение лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД, управляван от Т. Д., жалбоподателят не е спазил цитираното задължение, вменено му от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, с което е станал причина за настъпилото ПТП. Поради това поведението му е обективно съставомерно.

От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС Х. е имал задължението да съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност задължението, регламентирано от нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Освен това той е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което обаче не е направил, в резултат от което се е достигнало до реализиране на процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП, явяваща се приложима в случая, предвиденото за осъщественото от Х. нарушение административно наказание е глоба в размер на 200 лв.

Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба в размер на 200 /двеста/лв.

Преценявайки релевантните за определяне размера на административното наказание обстоятелства, а именно конкретно настъпилите в резултат от ПТП-то щети, съдът прецени, че наложената в този размер глоба се явява справедлива и съответна на осъщественото нарушение санкция. Основания за намаляването й не са налице.

По изложените съображения, след извършената цялостна проверка на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие, че основания за отмяната или изменението му не се констатират. Същото е правилно - справедливо и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено в цялост. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без 4 уважение.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.