Решение № 6270 от 18.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6270 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100508007 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 157264/07.05.2025год. ,подадена от В. Л.

П. ,ищец по делото ,чрез адв.И. Ю. ,срещу Решение № 6569/11.04.2025год. ,постановено по гр.дело № 61589/2022год. по описа на СРС,140 състав ,с което е отхвърлен предявеният от В.

Л. П. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лв., , представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на нарушение на правата му по чл.8 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението

С решението ,на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, В. Л. П. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България, сумата от 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението ,поради нарушения на процесуалния и материалния закон.Оспорва се изводът на първоинстанционния, че не е налице противоправно поведение на Прокуратурата,което да е в нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС.Поддържа се че в процесният период ,чрез бездействието си по пр.пр.№26526/2017год. по описа на СРП е допуснато съществено нарушение на този текст ,но и на чл.7 от ХОПЕС.Излага и че бездействието на ответника е материализирано в постановлението за прекратяване на досъдебното производство,постановено в нарушение на 1 правилата ,предвид установеното извършено деяние по чл.182,ал.2 от НК.Прави се извод ,че Прокуратурата е бездействала ,доколкото е имала законово задължение да проведе разследване и да установи достоверността на твърденията на ищеца и да потърси наказателна отговорност на Л.Р. с внасяне на обвинителен акт. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново,с което предявеният иск бъде уважен .Претендират се разноски и пред двете инстанции.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Р България в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирала отговор на въззивна жалба.

Въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност чл. 261 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с неоснователността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на В. Л. П. с ЕГН **********, чрез адв. И. Ю.,с която срещу Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на нарушение на правата му по чл.8 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът се позовава на противоправно поведение на ответника , изразяващо се в бездействие и неупражняване на правомощията му по НПК, да извършва разследване, както и да повдига и поддържа обвинение пред съд за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, с което било нарушено правото му на личен и семеен живот, защитено от чл.8 от ЕКПЧОС, както и от съответните разпоредби на ХОПЕС.Излага ,че в резултат от противоправното бездействие , осъществено в периода 01.08.2018г. - 26.02.2019г., за ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни емоционални преживявания, стрес, притеснения, чувство за непълноценност като родител и като човек, поради невъзможността му пълноценно да осъществява лични контакти със своето дете в 2 посочения период.

В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска.

Навежда доводи, че ищецът не е уточнил какви конкретни нарушения са извършени,както и че бланкетно посочените разпоредби на ПЕС представляват общи разпоредби, които не възлагат задължения на държавите-членки. Поддържа, че искането за заплащане на обезщетение за вреди е несъстоятелно, тъй като не е доказано основанието за изплащането му. Оспорва да е налице противоправност в дейността на прокурор по двете присъединени преписки и съответно в постановените прокурорски актове,както и че не е налице бездействие.Сочи, че твърдяната порочност на прокурорски акт може да бъде установена и отстранена единствено по реда на НПК чрез обжалване пред по-горестоящата прокуратура или съд, в случай, че актът подлежи на съдебен контрол. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността за вреди на Прокуратурата. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ предвижда правото на гражданите и юридическите лица да ангажират отговорността на държавата за вреди от допуснато достатъчно съществено нарушение правото на ЕС.Правото на иск принадлежи на всеки, чиито права са засегнати от актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, постановени или извършени в нарушение на норма от правото на ЕС, което за да породи отговорност на държавата следва да е съществено и в причинна връзка с настъпилите вреди. В практиката на СЕС квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено се свежда до явно и значително неспазване от държава-членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка. Съобразимите в тази връзка фактори са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът и свободата на преценка, която нормата предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на нарушението или причиненото увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. На основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 7 ЗОДОВ пасивно легитимирани са органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В настоящия случай ищец ът претендира вреди от неизпълнение на задължението на Държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и основните свободи по чл. 7 ХОПЕС ,респ. чл. 8 КЗПЧОС. С оглед разпоредбата на чл. 6, § 3 ДЕС част от правото на ЕС са признатите и гарантирани права и свободи от ХОПЕС, които са идентични с правата по КЗПЧОС и по силата на чл. 52, § 3 ХОПЕС техният обхват и смисъл са същите като дадените им в Конвенцията. Съгласно чл. 8, ал. 1 от посочената Конвенция, всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

Ето защо в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. нарушения на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушения на правото на ищеца на личен и семеен живот,чиято неприкосновеност е регламентирана в чл. 7 ХОПЕС ,респ. чл.

8 КЗПЧОС ,предвид възпрепятстването на осъществяване на режима лични отношения с непълнолетно дете; 2. нарушенията да са достатъчно съществени; 3. настъпили неимуществени вреди за ищците и техния размер и техния размер; 4. Причинно-следствена връзка между нарушенията и причинените неимуществени вреди.

3

В процесния случай въз основа на подадена от ищеца жалба от 04.07.2017год. е образувана процесната пр.преписка №26526/2017год. по описа на СРП ,като с постановление за образуване на досъдебно производство от 14.07.2017год. на наблюдаващ прокурор е разпоредено разследване срещу Л.М.Р. ,за това че на 26.06.2017год. в гр.София не е изпълнила влязло в сила 23.04.2014год. съдебно решение относно личните контакти на детето А. П.а с бащата В. П..Въз основа на дадените от прокурора указания на разследващия полицай , по досъдебното производство са извършени съответните действия.Към прокурорската преписка е присъединена и пр.пр.№39168/2017год. ,образувана въз основа на жалба от ищеца,поради което релевантните дати на осъществяване на деянието по чл.182,ал.1 от НК са : 26.06.2017год. и периодите 09-12.07.2017год. ; 01.04.08.2017год. ; 15-18.08.2017год. и 21-24.08.2017год.С постановление от 21.03.2018год. на наблюдаващия прокурор ,на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 пр. 1 – во и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по ДС № 2088/2017год. по описа на 06 РУ-СДВР,пр. пр.№26526/2017год. по описа на СРП.

Държавният орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинение по наказателни дела от общ характер е прокурорът - това му правомощие е конституционно установено в разпоредбата на чл. 127, т. 3 от Конституцията и развито в НПК. Съгласно чл.

46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер като съгласно, ал. 2 в изпълнение на тази задача той ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. При разследването на престъпление се конкурират два легитимни интереса: този на обществото - да бъде разкрито престъплението и наказан деецът, от една страна, и този на частните лица - да бъдат зачитани техните права при осъществяването на процесуалните действия, които ги засягат. Съгласно чл. 242, ал. 1 НПК правомощията на прокурора след приключване на разследването за конкретно деяние са да прекрати или спре наказателното производство, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото или да повдигне обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. В предвидените от закона правомощия не фигурира задължение да образува наказателно производство ,чрез повдигане на обвинение пред съд по всяка една образувана прокурорска преписка. Всеки конкретен случай подлежи на преценка по вътрешно убеждение на водещия разследването прокурор. Следователно решаващо е дали недоказаността е установена след надлежно разследване, или е следствие от пропуски на органите. Според практиката на СЕС разследването трябва да бъде задълбочено, безпристрастно и внимателно.

Наличните национални разпоредби позволяват да се проверят:несъбрани или непроверени относими доказателства, включително доказателства в полза на обвиняемия.

Органите събират доказателствата служебно, а всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка — чл. 107, ал. 1, 3 и 5 НПК; неотстранени съществени процесуални нарушения и необходимост от допълнителни действия преди приключване — чл. 242, ал. 2 и 4

3 НПК;нарушения на своевременността и прокурорския надзор — чл. 22, ал. 2 и чл. 196, ал.

2 НПК;ограничено участие на пострадалия: липса на уведомяване, възможност за искания и възражения или обжалване, при условията за участие по чл. 75, ал. 3 НПК.

В случая при събиране на доказателствата са спазени регламентираните в НПК правила, приложени са необходимите и подходящи способи, които допринасят за разкриване на обективната истина в нейната възможна пълнота. Събраният доказателствен материал и установените от него факти са подложени на обективен и задълбочен анализ .Наблюдаващият прокурор е обсъдил влезлите в сила съдебни решения , относно упражняването на родителски права и режим на лични отношения по отношение на детето А. , отчел е вече наложени наказания на майката Л.Р. за неизпълнение на съдебно решение.Обсъдил е и последващо решение постановено по иск по чл.59,ал.9 от СК ,с което са изменени взети по-рано мерки по отношение на упражняването на родителските права ,с което същите са предоставени на бащата ,а на майката е определен режим на лични отношения ,вкл. е взел в предвид и изготвената по същото СППЕ .Обсъдени са и протоколи от контакти между детето А. и бащата от КСУДС към Фондация „Анубис“ ,проведени в периода 20.05.2017год. – 18.11.2017год. ,както и протоколи от срещи ,осъществени в периода 01.08.2017год. – 14.08.2017год. извън КСУДС в кризисен център.Направен е извод ,че майката не е осъществила престъпния състав на чл.182,ал.2 НК,тъй като не е извършила действия с които да осуети или да не изпълни съзнателно съдебно решение.Прието е че единствено нежеланието на детето се явява обективна пречка за осъществяване на контакт с бащата като дори да се приеме ,че съществуващото родителско отчуждение е породено от поведението на майката ,то това е осъществено в период много преди постановяването на съдебния акт, както и че тя всъщност е изпълнила своите задължения да предаде детето ,чрез воденето му в сградата на КСУДС към Фондация „Анубис“.Т.е. изводите на наблюдаващият прокурор са съотносими към събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства ,които са били подложени на внимателна проверка.

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e03c283-3b0d-4189-9e35-38bf38f8e37d