Решение № 146 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330207131 по описа за 2025 година Производството е и по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-2500235 /07.11.2025г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" /Дирекция "ИТ"/ гр. П., с което на "Нивелиа-1“ЕООД ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул*** е наложена имуществена санкция в размер на 766.94 евро за нарушение на чл. 63 ал.2 вр, ал. 1 на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Жалбоподателят "Нивелиа-1“ЕООД, редовно призован в съдебно заседание се представлява чрез процесуалния си представител адв. Р..Иска от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата, които се поддържат и в съдебно заседание.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрисконсулт –Б. който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав , след като взе предвид събраните по делотодоказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, порадикоето се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав 1 съобрази следното:

На 01.10.2025 г. в периода от 19.30ч до 20.30 часа била извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив " в обект –ресторант „Нивелиа“ ,намиращ се в гр.П. ул.***,стопанисван от „Нивелиа-1 „ЕООД .Към момента на проверката била установена да работи като сервитьор Х. М. Ч. ЕГН**********.Същата е обслужвала в ресторанта клиенти по време на проверката .След като и била връчена от проверяващите декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда .Същата собственоръчно попълнила декларацията,Като лично вписала,че от 29.09.2025г работи в ресторант,като сервитьор .Попълнила е работното време ,както и размера на трудовото си възнаграждението.Посочила е и ,че има сключен трудов договор.

На гърба на самата декларация е вписала,че на деня на проверката извършва дейност сервитьор.Положила е и подписа си.

Проверяващите оставили призовка ,в която описали документите ,които да им бъдат представени в Инспекция по труда.На 06.10.2025г.от управителя на дружеството бил представен трудов договор сключен с Х. Ч.,както и протокол за вписани електронни трудови записи ,съгласно Приложение №1,2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта за лицето Х. Ч..След проверката в обекта и от представените документи било констатирано ,че е допуснато до работа в ресторант „Нивелиа“ лицето Х. Ч. като сервитьор ,без да й е предоставено преди постъпване на работа копие от вписването на началото на трудовото правоотношение.От протокола за вписани данни в регистъра на заетостта за Х. Ч. са от 01.10.2025г в 20.52ч,тоест след извършената проверка в обекта на контрол.

В резултат на това Е. Д. съставил срещу „Нивелиа-1“ЕООД " АУАН №16-2500235 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като въз основа на него било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.

В съдебно закседание с цел изясняване на фактическата обстановка по проверката бил разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Е. Д. -на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив .Свидетелеят Д. поддържа констатациите си досежно проверката. В разпита си сочи, че при извършена проверка на процесната дата и място, установили лицето с посочени в акта имено ,че извършва дейност като сервитьор,като обслужва клиенти и приема поръчки на същите.На същия била предоставена декларация за попълване на основание чл.402 ал.1т.3 от КТ,която е попълнена и подписана лично от Ч. Също така, впоследствие, бил представен трудов договор ,както и справка за регистрирането на същия договор.

2

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства - заверено копие на трудов договор № 067/29.09.2025 г., протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1,2и 3 от чл.8 от Наредбата за вписани в регистъра на заетостта , заверено копие от декларация по спазване на трудовото законодателство ,призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022г.

По искане на пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание бяха разпитани като свидетели –Ч. и Н. Ш..С разпитите им се прави опит да се докаже,че на датата на проверката Х. Ч. е обучавана и не е обслужвала клиенти като сервитьор.Според съда ,обаче това не беше доказано по категоричен и убедителен начин .Самата Ч. потвърди описаното от нея в справката по чл.402 от КТ ,която и беше предявена ,като потвърди съдържанието на вписаното , а така също и направените лично от нея поправки в декларацията.Като там е потвърдила именно обратната версия ,тази описана и доказана от актосъставителя.Св.Ш. също видно от показанията му е отсъствал по време на проверката липсвал е около час от ресторанта и в този смисъл показанията му не могат бъдат ползвани по доказване на основния факт,как е протекла проверката и съответно каква дейност е извършвала Ч. по време на същата.Като посочените от съда гласни доказателства не можаха да се противопоставят категорично и убедително на коментирания по-горе гласен и писмен доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по 63, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана неговата отговорност.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

1. В ДР ,параграф 1 е дадена и легалната дефиниция на работодател,съгласно ,която- "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за 3 изпълнение на работа в предприятие ползвател;В този смисъл качеството на работодател на „Нивелиа-1 „ ЕООД Пловдив е доказано по този факт не е спорен по делото.

Съгласно ал. 1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По несъмнен и категоричен начин е установено, че Х. Ч. е била допусната да работи в дружеството-жалбоподател, без да й е бил връчен трудов договор и без да й е било връчено регистрирано уведомление от ТД на НАП. От справка с изх. № 30 E003953303/01.10.2025 20:52 г. за приети и уведомления от НАП, се установява, че договорът сключен с Ч. е бил регистриран в НАП след извършената проверка - на 01.10.2025г., което от своя страна налага единственият възможен извод, че Ч. в е работила на 01.10.2025 г. в посочениея час на проверката, съответно е била допусната до работа, като не й е било връчено копие от трудов договор и не й е било връчено уведомлението регистрирано в ТД на НАП. Невъзможно е трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП в деня на проверката в часа следващ проверката, а в същото време да се приеме, че такъв заедно с уведомление е било връчено на работника в предходен момент.

В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. С особено доказателствено значение е и декларацията на Ч. ,в която тя лично е посочила, че работи в проверявания обект.

Всичко това води до обоснованият извод на съда, че Ч. е била допусната до работа преди да й бъде връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и копие от трудов договор.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото са налице и трите кумулативноизискуеми предпоставки за това: 1. сключен трудов договор с работника; 2. реално допускане на работника до работа; 3. липса на връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ на работника към момента на допускане до работа. Приложена е и коректната санкционна норма - чл.

4

414, ал. 3 КТ.Като съгласно същата на работодателя е наложена санкция в предвидения минимум.

Нарушението е било описано по ясен и недвусмислен начин - посочено е, че по време на проверката е заварено лице, което работи като е допуснато до работа без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ .

Посочени са доказателствата, въз основа на които е прието, че нарушението е извършено, датата на извършване на нарушението, датата на установяването му.Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Съдът следи служебно и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ ,касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение".Това е така ,тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ .Т.е процесното деяние е изключено от обхвата на чл. 415в ал.1 от КТ.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид изричните разпоредби на Закона за приемане на еврото в Република България и възприетия принцип за автоматично превалутиране ,то всички суми в настоящето съдебно решение ,което представлява правен инструмент по смисъла на посочения закон,следва да бъдат отразени в тяхната еврова равностойност.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез процесуално представителство в откритото съдебно заседание пред РС-Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че с оглед направеното в този смисъл искане, справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 70 евро .

По аргумент от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК , вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра 5 на труда и социалната политика.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 162500235 /07.11.2025г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" /Дирекция "ИТ"/ гр. П., с което на "Нивелиа-1“ЕООД ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул.*** е наложена имуществена санкция в размер на 766.94 евро за нарушение на чл. 63 ал.2 вр, ал. 1 на основание чл. 414, ал.