Решение № 4 от 15.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Сливница, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200757 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. И. срещу Наказателно постановление № 23-0344000337 от 20.10.2023 г., издадено от Началника на РУ – Сливница при ОДМВР – София, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 15 броя контролни точки, за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесулани нарушения.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-0344-000337 от 20.10.2023 г., издадено от Началника на РУ – Сливница при ОДМВР – София се установява, че на М. В. И. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са отнети 15 броя контролни точки, за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП. /л.7/, а именно за това, че на 03.10.2023 г., в 23.08 часа в село Храбърско на кръстовището между ул. „Ален Мак“ и ул. „Хан Аспарух“ с посока на движение от ул. „Роса“ към ул. „Липа“ е управлявал лека автомобил **************, с рег. № ******************, като при извършена проверка отказва да бъде тестван за употреба с алкохол с алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARNA -0160 за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, за 1 което е издадено талон за изследване № 123520.

На първо място съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, по смисъла на чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН, а именно началника на РУ – Сливница, видно от представена по делото заповед от 04.01.2018 г. за преназначаване в длъжност и Заповед на министъра на вътрешните работи за определяне на правомощията на началниците на РУ /л.29 и л.26/

Същото е издадено въз основа на надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.37, ал.1, б. „б“ ЗАНН, определен със Заповед на министъра на вътрешните работи /л.26/ и заемащ съответната длъжност, видно от акт за встъпване в длъжност /л.32/.

Съдът не констатира противоречия в АУАН и в Наказателното постановление, както и други нарушения на административнопроизводствените правила. И двата акта отговарят на изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е описано коректно нарушението по ясен и недвусмислен начин, като същото е подведено под правилната материално-правна норма.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП.

Налице е съответствие между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. В тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че жалбоподателят е бил водач на лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер) и именно като такъв е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като му е издаден и талон за медицинско изследване и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

АУАН е връчен на жалбоподателя срещу положен от него подпис. Съставен е в присъствието на свидетел, който е подписал акта, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН Видно от представения по делото талон за изследване № 123520 /л.21/, който номер е отразен и в АУАН и в НП, в него е удостоверено, че М. В. И. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест за употреба на алкохол. В талона е указано до какъв период и къде следва да се яви проверяваното лице за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

В талона е удостоверено с подпис на свидетел – индивидуализиран с имена, ЕГН и адрес, че М. В. И. отказва да подпише и получи екземпляр от талона.

Посочената фактическа обстановка се установява и от разпитаните по делото свидетели Е. В. Г. – актосъставител и С. П. В. – свидетел на съставянето на акта и на констатиране на нарушението /протокол от о.с.з от 14.12.2023 г. л.34/, а именно, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал е посоченото по-горе МПС, бил е проверен от полицейски служители, лъхал е на алкохол и поради това му е било предложено да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер, но той отказал. Същите установяват и, че лицето е отказало да му бъде вречен талонът за изследване, както и е отказал да положи подписа си върху него.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както по между си така и с обсъдените по-горе писмени доказателства.

Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля, доведен от жалбоподателя – Г.М.Л., който заявява, че същата вечер закарал жалбоподателя до гр.

Божурище, за да даде кръв, но жалбоподателят се върнал при свидетеля и му заявил, че не може да даде кръв, защото полицаите е следвало да му дадат някакъв документ. Посоченият свидетел не е бил пряк и непосредствен свидетел на обстоятелството, че на жалбоподателя е отказано да даде кръв поради липса на съответен документ, а преразказва казаното му от 2 жалбоподателя.

Наред с това, дори и жалбоподателят да е посетил съответното здравно заведение, за да даде кръв и действително здравните работници да са отказали да направят изследването, поради липса на съответен документ за това, е изцяло по вина на жалбоподателят, който е отказал да подпише и получи екземпляр от талона за изследване и сам се е поставил в невъзможност да изпълни предписанията на полицейските служители, които са спазили процедурата за установяване на употребата на алкохол у водачи на МПС Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, действаща и към момента на установяване на процесното деяние.

В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и в последствие при издаване на НП, доколкото разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП включвала две алтернативни хипотези за отказ от тестване – чрез техническо средство и чрез изследване на кръв, които представлявали две отделни нарушения, които се санкционирали самостоятелно.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от посочената по-горе Наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство (ал. 3 от Наредбата), а при отказ от извършване на проверка с техническо средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване (чл. 3а, т. 1 от Наредбата).

Следователно е налице една нормативно регламентирана възможност на лицето да откаже да бъде тествано с техническо средство, като в този случай е разписано как следва да бъде сторено това.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП има за цел ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което отказва да бъде проверено за наличието на алкохол (или наркотични вещества и техните аналози ) в организма му.

Нарушението е изпълнено тогава и лицето се санкционира за това, че липсва резултат от изследване за алкохол (респективно наркотични вещества), а не за изборът му на метод на изследване.

В случай, че проверяваното лице е отказало тестване с техническо средство, но е извършено медицинско или лабораторно изследване, няма да е нарушено задължението визирано в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази хипотеза, ако само е съставен АУАН производството следва да бъде прекратено, а ако е издадено НП същото отменено.

За да е изпълнен съставът на нарушението лицето следва да е отказало да бъде тествано и след това да не е изпълнило предписанието по съставения му от органите талон за медицинско изследване.

Ето защо вписването и на двете обстоятелства в АУАН не може да се счете за 3 такова обстоятелство, което съществено да е нарушило правото на защита на санкционираното лице, доколкото именно това е пълният състав на вмененото му нарушение.

Действително на този етап, при съставяне на АУАН, актосъставителят е бил в невъзможност да знае, че лицето няма да изпълни предписанието, но макар и преждевременно предявяването на точния и пълен състав на нарушението не може да се счете за толкова съществен порок, още повече, че санкционираното лице е изпълнило състава на нарушението.

Цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 13/2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ВАС не е в посочения от същия смисъл. С Тълкувателното решение е прието, че се третират като две отделни нарушения отказът да се тества за алкохол и отказ от тестване за наркотични вещества, а не отказа от двата метода за тестване.

С оглед изложеното съдът приема, че в административно-наказателното производство по издаване на АУАН и впоследствие на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива по неправилно прилагане на материалния закон, които да обосноват отмяна на обжалваното НП.

По вида и размера на наказанията, в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, същите са определени точно, с фиксиран размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да му бъдат наложени наказанията в размера и срока, които са наложени с обжалваното Наказателно постановление.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в редакцията действаща към момента на извършване на нарушението, при отказ на водача, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, т. е при извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – на нарушителя се отнемат и 15 контролни точки.

Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно 15 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с процесното Наказателно постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.