Присъда № 12 от 17.12.2024, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 12/17.12.2024 г. по НОХД № 146/2024 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Р, ТО - И е обвинила:

Б. Ф. Ш., ЕГН **********, в това, че на 16/17.06.2023 г. в гр. И, обл. Р, отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир на стойност 651.20 лв. и 1 бр. златна гривна на стойност 730.40 лв., всичко на обща стойност 1381.60 (хиляда триста осемдесет и един лв. и 60 ст.) лева, от владението на Т. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

Подсъдимият, в производство за предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Съжалява за постъпката си.

Представителят на РП - Р поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ над минимума, което след редукцията с 1/3, предвид воденото съкратено съдебно следствие, да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата в лицето на назначения служебен защитник адв. П. М. от АК - Р не оспорва фактическата и правна страна на обвинението. Пледира да бъде наложено наказание в минимума при приложението на чл. 58 НК, като се отчете семейното положение на подсъдимия.

При водено съкратено съдебно следствие, в условията на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът ползвайки самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.

Подсъдимият Б. Ф. Ш. е роден на **.**.**** г. в гр. И, обл. Р, с постоянен адрес гр. И, обл. Р, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждана.

Пострадалият Т. В. М. и подсъдимият Б. Ш. са от гр. И, познавали се, но не били в близки отношения. Св. М. работел в Кралство В и периодично се връщал в Б за кратко. В началото на месец юни 2023 г. той се прибрал в гр. И.

На 15.06.2023 г. надвечер излязъл в центъра на града и там срещнал подс. Ш., който бил заедно със св. Р С. Двамата съжителствали на семейни начала. Св.

М. и подсъдимия се заприказвали, употребили наркотични вещества и Б. Ш. поканил пострадалия в дома си на ул. „Д“ № ... Там двамата пили алкохол, а подсъдимият забелязал, че свидетелят има златен синджир на врата и златна гривна на ръката. Гривната била с тегло 8.3 гр., 14 - каратово злато, а синджира – 7.4 гр., 14 – каратово злато. Ш. харесал накитите и решил да ги отнеме. Той предложил на М. да прави секс с приятелката му и свидетелят се съгласил. Дал пари на подсъдимия, но той започнал да увърта и св. М. си тръгнал.

Късно вечерта на следващия ден – 16.06.2023 г. подс. Ш. се обадил по телефона на св. М., поканил го отново в дома си и му обещал да се реваншира за предната вечер. Свидетелят отново отишъл на гости, двамата се почерпили и подсъдимия му обещал, че ще прави секс със св. Р С. Понеже М. не искал това да се случи в дома на Ш., двамата със свидетелката излезли да търсят хотел, но тъй като не намерили отворен такъв, се върнали отново в дома на подсъдимия. Св. Стоянова оправила легло в една от стаите и излязла, а св. М.

1 започнал да се съблича. Вече било станало около полунощ на 16 срещу 17.06.2023 г. Няколко минути по – късно вместо св. С в стаята при св. М. влязъл подс. Ш., приближил се и без да каже нещо ударил пострадалия с юмрук в лицето и той паднал на дИ.а. Тогава подсъдимият се навел над него и откачил от врата му и ръката му златния синджир и златната гривна, след което ги сложил демонстративно на масата пред себе си и му казал да се маха от дома му. Св. М. се изплашил много и си тръгнал от дома на подсъдимия.

Отишъл в дома на сестра си – св. А В. и й разказал за случилото се. Двамата се върнали в дома подс. Ш. и започнали да го увещават да им върне златните накити. Подсъдимият взел няколко обикновени гривни от дома си и ги дал на св. А В., като заявил, че златната гривна и златния синджир, собственост на св. М., няма да им ги върне. През следващите няколко дни св. М. се опитал да убеди Ш. да му върне накитите, но той категорично отказал.

За случилото се св. М. подал жалба в полицията, като в последствие било образувано и досъдебно производство.

От заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза се установява, че към датата на извършване на престъплението пазарната стойност на 1 бр. златен синджир с тегло 7.4 гр., 14 карата възлиза на 651.20 лв., а на 1 бр. златна гривна с тегло 8.3 гр., 14 карата – 730.40 лв. Общата стойност на отнетите вещи е в размер на 1381.60 лв.

Изложеното се установява от показанията на свидетелите Т. М., А М., Р С, М Т, О Ш и П. П., заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза, както и от писмените доказателства по делото. Данните относно личността на подсъдимата съдът прие за установени от писмения доказателствен материал – Биографична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост.

От правна страна съдът приема обвинението за ДОКАЗАНО.

Авторството на престъплението се установява категорично от самопризнанията на подсъдимата, които кореспондират и се подкрепят от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които установяват предмета на посегателство, времето и начина на извършване на деянието.

Така подс. Ш. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК – на 16/17.06.2023 г. в гр. И, обл. Р, отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир на стойност 651.20 лв. и 1 бр. златна гривна на стойност 730.40 лв., всичко на обща стойност 1381.60 (хиляда триста осемдесет и един лв. и 60 ст.) лева, от владението на Т. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

От обективна страна елементите на деянието са налице както следва – подс. Ш. е отнел чужди движими вещи от владението на другиго, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –подсъдимият влязъл в стаята при св. М., нанесъл му удар с юмрук в лицето и го съборил на дИ.а. След което, възползвайки се от уплахата, която е предизвикал у пострадалия с действията си, се навел над него и свалил златния синджир от врата му и златната гривна от ръката му. Отнетите вещи поставил на масата и изгонил св. М. от дома си.

От субективна страна подсъдимият действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се 2 обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.

Същият е съзнавал, че извършва посегателство върху личността на човек и върху имущество, което не му принадлежи, но въпреки това е употребил сила и е отнел вещите без съгласието на собственика и с явното намерение за своене.

Всички събрани доказателства в своята съвкупност установяват времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние.

Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват и в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда фактическа обстановка. По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.

Предвид изложеното съдът признава подс. Ш. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си наказание. При определяне на същото съдът отчете следните отегчаващи вината обстоятелства: наличие на предходни осъждания, лоши характеристични данни. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства - изразява съжаление за стореното.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Отчитайки предходното, съдът му налага наказание над минимума, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) тодини, което при условията на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с една трета и му налага наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца, което следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, подс. Ш. следва да заплати по сметка на държавния бюджет направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 70.20 лв.

Съдът приема, че така постановената присъда ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдими я и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК за превенция.

По изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

Съдия при РС - Исперих:...................................

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 12 гр. Исперих, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска

Съдебни

Христо Р. И. заседатели: Айлин Дж. Ш.ева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА и прокурора И. И. като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Наказателно дело от общ характер № 20243310200146 по описа за 2024 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Ф. Ш., роден на **.**.**** г. в гр. Исперих, обл. Разград, с постоянен адрес гр. Исперих, обл. Разград, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, ЕГН **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 16/17.06.2023 г. в гр. Исперих, обл.

Разград, отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир на стойност 651.20 лв. и 1 бр. златна гривна на стойност 730.40 лв., всичко на обща стойност 1381.60 (хиляда триста осемдесет и един лв. и 60 ст.) лева, от владението на Т. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като на посоченото правно основание го осъжда на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, което при условията на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и (осем) месеца, което следва да се изтърпи ЕФЕКТИВНО, при първоначален режим СТРОГ.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НПК подсъдимия Б. Ф. Ш. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР – Разград за разноски в хода на досъдебното производство сумата от 70.20 (седемдесет лв. и 20 ст.) лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

1

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2