Определение № 5567 от 17.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5567 гр. Варна, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502403 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на С. К. Г., чрез процесуалния й представител с вх.№ 86847/30.10.2024г. по описа на ВРС срещу протоколно определение постановено в съдебно заседание на 23.10.2024г. по гр.д. № 11328/2023г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството в частта по предявените от С. К. Г., ЕГН ********** срещу Д. Т.

Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че С. К. Г. е собственик на ½ ид.част от ПИ с ид. ....... и на 2/3 ид.части от жилищната сграда с ид.

........1 по КККР на гр. А.. въз основа на придобивна давност от 2002г. до настоящия момент, както и на 1/8 ид.част от ПИ с ид. ....... и 1/12 ид.част от жилищна сграда с идентификатор ........1, въз основа на наследяване и придобивна давност при владение на дворното място, установено през 1986г. и на сградата, установено през 1950г. на основание чл.299, ал.2 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът на първоинстанционния съд за непререшимост на спора за собственост предвид влязлото в законна сила решение по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС. Оспорва да е налице пълен идентитет между страните по двете дела и вида на предявените искове. Посочва, че по настоящото дело ищците са трима и исковете са положителни установителни, а по гр.д.№ 3990/2021г. ищец е била само С. Г. и там предмет на исковете с бил отричане правото на собственост на ответниците по отношение на процесните имоти. Потвърждава, че предмета на настоящото дело е идентичен с предмета на влязлото в законна сила решение по 1 посоченото гражданско дело, но счита че формирана сила на пресъдено нещо по разгледания там отрицателен установителен иск не се явява отрицателна предпоставка за допустимостта на настоящия положителен установителен иск. Моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна М. Б. Г. и Д. Т. Г., чрез процесуалния си представител са изразили становище за неоснователност на жалбата, поради което молят да бъде оставена без уважение. Считат за неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на пълен субективен и обективен идентитет между страните и предмета по настоящото гр.д.№ 11328/2023г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС, предвид на това че предмет на двете производства са предявени от ищцата С.

М..-Г. положителен и отрицателен иск за собственост по отношение на едно и също спорно право. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подаД. в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявените по гр.д.№ 11328/2023г. по описа на ВРС от С. К. Г. – М.. искове против ответниците Д. Т. Г. и М. Б. Г. са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид.част от ПИ с ид.

....... и на 2/3 ид.части от жилищната сграда с ид. ........1 по Кадастралната карта на гр.А.. въз основа на придобивна давност от 2002г. до настоящия момент, както и на 1/8 ид.част от ПИ с ид. ....... и 1/12 ид.част от жилищна сграда с идентификатор ........1, въз основа на наследяване и придобивна давност при владение на дворното място, установено през 1986г. и на сградата, установено през 1950г. на основание чл.299, ал.2 от ГПК.

Видно от приложеното по делото влязло в законна сила на 18.10.2023г. решение № 1819/25.11.2021г. постановено по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС, са отхвърлени предявените от С. К. Г.- М.., ЕГН ********** против Д. Т. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН ********** субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на дворно място, представляващо ......., кв.26 по плана на гр.А.. с площ 820 кв.м при граници: улица, ......, ......, ....., ведно с построената в дворното място жилищна сграда на два етажа с РЗП 120 кв.м.

Не е спорно, че ..... в кв.26 по плана на гр.А.. е имот с ид........ по Кадастралната карта на гр.А.. с площ от 817 кв.м., както и че построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. е имот с ид. ........1 по Кадастралната карта. Горното е видно и от отбелязванията на издадените скици на имота от действащата Кадастрална карта /л.17 и л.348/.

2

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Допустимостта на установителния иск за собственост и в двете му разновидности – положителен и отрицателен предполага наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му, което означава да бъде разрешен възникнал между страните спор досежно принадлежността на правото на собственост чрез установяване правото на собственост на ищеца /при положителния иск/ или чрез отричане претендираното от ответника право /при отрицателния иск/. Допустимостта на иска е свързана и с отсъствието на отрицателна предпоставка за предявяването му, представляваща предходно установена сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право. Такава съгласно чл.299, ал.1 от ГПК ще е налице, когато завеният спор вече е бил разрешен с влязло в законна сила решение, явяващо се задължително както за страните по спора /чл.298, ал.1 от ГПК/, така и за постановилият го съд /чл.297 от ГПК/.

В случая предметът на гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС е бил предявен от С. К. Г.

- М.. против ответниците Д. Т. Г. и М. Б. Г. отрицателен установителен иск за собственост на процесните имоти - ..... в кв.26 по плана на гр.А.. идентичен с имот с ид........ по Кадастралната карта на гр.А.., както и построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 120 кв.м. представляваща имот с ид. ........1 по Кадастралната карта. Исковете са отхвърлени с влязло в законна сила решение.

Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо, с което се признава, че ответникът е собственик на процесния имот. Т. е ефектът на съдебното произнасяне е идентичен на уважаване на предявен от ищец положителен установителен иск за собственост. В този смисъл е и Решение № 85/22.06.2015г. по гр.д.№ 2/2015г. на ВКС I г.о. Това означава, че влязлото в законна сила решение по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС задължава съдилищата да приемат, че собственици на процесните имоти ПИ с ид........ по Кадастралната карта на гр.А.., както и построената в него двуетажна жилищна сграда с ид. ........1 по Кадастралната карта са Д. Г. и М. Г..

Предмет на предявените по гр.д.№ 11328/2023г. по описа на ВРС искове отново е принадлежността на правото на собственост по отношение на, този път, идеални части от процесните два имота /ПИ с ид........ и сграда с ид. ........1 по Кадастралната карта/ между спорещите страни С. К. Г. - М.. и ответниците Д. Т. Г. и М. Б. Г.. В този случай исковете са предявени за установяване правото на собственост на ищцата С. Г. /положителен установителен иск/. Тази искова претенция се явява процесуално недопустима, тъй като спорът вече е разрешен с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС и той е в полза на ответниците, които се явяват съдебно признати собственици на процесните имоти. Изводът за идентичност на спора по страни и предмет, резултатиращ в основание за прекратяването му поради недопустимост, не се опровергава от факта, че по гр.д.№ 11328/2023г. по описа на ВРС на страната на ищците освен С. Г. – М.. има и други лица – Г. К. Г. и Н. Г. Г.. Тези ищци упражняват самостоятелна защита на твърдяно от тях право на собственост, което не е било предмет на съдебна преценка и следователно формира 3 допустим предмет на установителна искова претенция, по която съдът дължи произнасяне по същество. Не е налице и заявено от ищцата ново основание за придобиване на собствеността по отношение на процесните имоти възникнало или настъпило след влизане в сила /на 18.10.2023г./ на съдебното решение по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС, което да преодолява формираната с него сила на пресъдено нещо.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените от С. Г. против ответниците Д. Т.

Г. и М. Б. Г. положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с предмет правото на собственост по отношение на ид.части от ПИ с ид........ и сграда с ид.

........1 по Кадастралната карта на гр.А.., поради наличие на сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 3990/2021г. по описа на ВРС, за правилни и законосъобразни. Това в основание за потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло.

Насрещната страна по жалбата - Г. К. Г. и Н. Г. Г. са направили искане чрез процесуалния си представител за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, което се явява основателно за сумата от 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено в съдебно заседание на 23.10.2024г. по гр.д. № 11328/2023г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството, в частта по предявените от С. К. Г., ЕГН ********** срещу Д. Т. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че С. К. Г. е собственик на ½ ид.част от ПИ с ид.

....... и на 2/3 ид.части от жилищната сграда с ид. ........1 по КККР на гр. А.. въз основа на придобивна давност от 2002г. до настоящия момент, както и на 1/8 ид.част от ПИ с ид. ....... и 1/12 ид.част от жилищна сграда с идентификатор ........1, въз основа на наследяване и придобивна давност при владение на дворното място, установено през 1986г. и на сградата, установено през 1950г. на основание чл.299, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ 142, вх.7, ет.1, ап.140 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: с.К..., област Варна сумата от 200 /двеста/ лева – сторен разход за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5