Определение № 892 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500747 по описа за 2026 година

Производството е по чл.83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от жалбоподателя Р. И. И. ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Л. Б. от САК срещу определение № 2630/02.03.2026г. по гр.д. № 438/2026г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, с която е направено искане от ищецът по делото Р. И. И. ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Л. Б., със съдебен адрес: ***, да бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

Частната жалба е подадена в срок, платена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

РС Пловдив, за да обоснове своя акт сочи, че молителката Р. И. е на 44 години, декларира минимална работна заплата, 1/2 ид.ч. от недвижим имот, през 2023 г. е прехвърлила чрез дарение недвижим имот, притежава ЕООД чиято дейност е прекратена след завеждане на делото през м. февруари 2026 г. В декларацията за СИС се сочи, че издържа дете под 18 г. възраст, като не се сочи, дали същата има съпруг, фактическо съпружеско съжителство и дали това дете получава издръжка.

Неоснователно е възражението в жалбата, че ищцата няма доходи за да внесе държавна такса по иск за очевидно нищожен договор за потребителски кредит. Доказаните доходи и имущество на молителката дават възможност на същата да плати държавната такса по заведения от нея иск. Държавните такси по Тарифата за държавните такси по ГПК са с минимален размер, продиктуван именно от идеята, за възможността да бъдат заплащани от всички граждани, а не само от имащите висок доход. Правилен е извода на РС Пловдив, че по това дело няма категорични доказателства, че съответното лице е лишено от възможност да получава каквито и да е доходи, когато то не получава никакви доходи и, когато няма въобще финансова възможност да поема разноски в процеса, тъй като заплащането им ще 1 постави в опасност дори физическото му оцеляване, предвид липсата на парични средства и невъзможността същите да се набавят.

При това не е налице хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК, така че ищецът да няма средства да заплати държавната такса и разноските по това дело. Ето защо определението на РС Пловдив е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2630/02.03.2026г. по гр.д. № 438/2026г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2