Определение № 7894 от 25.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62358/2024
- Вид
- Определение № 7894
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7894 гр. София, 25.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20241110162358 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу И. С. К., ЕГН **********, за признаване установено съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2024 г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
С оглед разясненията в определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21 на СЕС и определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на СЕС, както и Определение № 2247 от 15.02.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС– налице е неяснота относно обстоятелството от кои вноски по погасителния план (12 бр. по 153,04 лева общо 1836,48 лева) колко се иска, както и извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал такива – кога и как са отнасяни те.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника И. С. К., ЕГН **********.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
УКАЗВА на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена молба да уточни:
1/ от кои вноски по погасителния план по договора колко се иска;
1
2/ извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал такива – кога, в какъв размер са същите и как са отнасяни към вноските по погасителния план.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 4258/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.06.2026 г. в 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
Ответницата чрез назначения особен представител, който е уведомен от връчителя по телефона посочен в съобщението 202611111960, от адрес, изискан от САК и по реда на чл.
44, ал. 2 от ГПК от установения по делото телефон.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 146 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1177,25 лева, от които:
600 лева главница по Договор за потребителски кредит № .......... от 23.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението в съда 23.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението,
26,43 лева договорна лихва върху главницата за периода от 23.12.2018 г. до 31.03.2019 г.,
306,43 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2018 г. до 18.01.2024 г.,
164,37 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 23.01.2024 г.,
80,02 лева законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 23.12.2018 г. до 18.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.04.2024 г. по ч. гр. дело № 4258/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че на 23.12.2018 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит №.......... по електронен път с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получил сумата от 1600 лева, като се е задължил да върне същата на 3 равни вноски по 208,81 при фиксиран лихвен процент 26,24% и ГПР 50%. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Твърди, че на 23.12.2018 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ООД, с който „Ай Тръст“ ООД се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря солидарно пред него за задълженията на ответника, който бил сключен. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което те са погасени от поръчителя. Твърди, че вземането, произтичащо от процесния договор му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., за което длъжникът е уведомен чрез връчването на исковата молба. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит. Аргументира, че ответникът дължи лихва за забава по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава. Предсрочна 2 изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора, както и че такава не е претендирана за периода на обявеното извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е постъпил от ответника чрез назначения особен представител.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД, е да докаже наличието на валиден договор за заем, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга, сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ООД и извършено от поръчителя плащане на просроченото задължение по договора за заем в полза на „Кредисимо“ ЕАД; по иска по чл. 146 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава на твърдяното основание спрямо поръчителя, и размера на обезщетението за забава, както и че вземанията възникнали в полза на поръчителя са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата: НЯМА.
УКАЗВА на страните, че с оглед задължението на съда да приложи относими императивни правни норми като чл. 10, чл. 19, и чл. 23 от Закона за потребителския кредит, имат възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да вземат становище по приложението на посочените текстове към правоотношението.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата: НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4