Решение № 354 от 04.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Варна, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от И. Н. Г., ЕГН ********** против Решение № ***********г., постановено по гр.дело № ********г. по описа на РС - В., в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за осъждане на „П.В.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 200 КТ за сумата над 20 100 лева до пълно претендирания размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Изложени са подробни съображения за неправилност на атакуваното решение.

Поддържа се, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания доказателствен материал. Сочи се, че неправилно не е взето предвид решението на ТЕЛК, от което се установява, че жалбоподателят е с намалена трудоспособност 40% в резултат от трудовата злополука. Навеждат се доводи, че работникът няма да бъде напълно възстановен напълно и ще води ограничен начин на живот. Твърди се, че неправилно от обезщетението е приспадната сумата от 900 лв. по задължителната застраховка. Искането е за отмяна на решението в обжалваното му част и уважаване на исковата 1 претенция в пълния й размер. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „П.В.“ ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от „П.В.“ ЕАД, ЕИК ******* против Решение № ***********г., постановено по гр.дело № ********г. по описа на РС - В., в частта, с която „П.В.“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Н. Г. сумата от 20 100 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди се, че неправилната преценка на доказателствата е довела до погрешни фактически констатации и правни изводи. Според жалбоподателя работникът е нарушил разпоредбата на чл.34 ЗЗБУТ и отговорността на работодателя следва да бъде намалена, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. Н. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение.

В становище „З.А.“ АД се присъединява към изложените във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба от „П.В.“ ЕАД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица, имащи право на жалба и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

2

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 200, ал.1 КТ, предявен от И. Н. Г. срещу „П.В.“ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се, че ищецът работи като докер при ответника в продължение на 32 години, категория на труд - втора. На 27 август 2022г. – събота, в 9:30ч., по време на работа дневна смяна от 7 до 14ч. и при изпълнение на трудовите си задължения И. Г. претърпял трудова злополука докато почиствал хамбара на чуждестранен кораб. Ищецът отишъл в единия ъгъл и там видял четири шахти. Едната шахта била със счупен капак и отворена, пълна с въглища, а останалите три били здрави. Почукал на единия да провери дали е здрав, след това стъпил върху него. Работел с лопата. На девето по ред загребване капакът не издържал. Ищецът пропаднал с единия крак в шахтата и паднал на дясната си страна, като силно ударил дясното си рамо. Ищецът изпитвал силна болка, не можел да спи, стоял и спял само на стол. На 29 август лекарите установили категорично счупване на дясно рамо. Започнато било лечение в АМЦСМП „М.Д.“. От НОИ – ТП В. е издадено разпореждане, с което злополуката е определена за трудова. Консервативното лечение не дало резултат и болките продължавали. На ищеца му е направен ЯМР, който установил лезия на ротаторния маншон на дяснораменна става. На 20 юни 2023г. ищецът бил приет в болница за операция на дясно рамо. На 21 юни 2023г. била извършена операция, която установила тотално скъсване на сухожИ. и мускулни влакна. В резултат на злополуката ищецът преживял много болки и страдания и продължава да не живее спокойно. По реда на чл.

143 ГПК уточнява, че оспорва твърдението, че е получил 20 000 лева от работодателят си по повод на злополуката. Освен 900 лева по задължителната застраховка по застрахователната полица с дружество „А.“ е получил по колективния трудов договор 2 000 лева, които 2 000 лева са за направени разходи за лекарства и посещение на лекари, за изясняване на състоянието му.

Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски

Ответникът „П.В.“ ЕАД оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи се, че разследването на 3 трудовата злополука е приключило с Протокол 12 от ********г. със заключение, че злополуката е настъпила поради невнимателни действия от страна на пострадалия, т.е. налице е проявена груба небрежност от работника, поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена, поради съпричиняване. Твърди се, че ищецът не се е съобразил с обстановката, при която е полаган труда, а и при обясненията на работника се установява, че същият се е усъмнил в здравината на капака. Ищецът е получил обезщетение за злополуката около 20 000 лв. по задължителната застраховка, което обезщетение следва да бъде приспаднато от съда. Оспорва се претендираната сума в исковата молба като прекомерно завишена.

Третото лице - помагач ЗАД „А.“ депозира становище, в което заявява, че на 10.02.2023г. е заплатило в полза на ищеца сумата от 900 лева, представляваща дължимо обезщетение, съгласно договор за застраховка „Трудова злополука“ за риска „временна загуба на работоспособността вследствие трудова злополука над 120 дни“. Поддържа възраженията, изложени от ответника и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

С постановеното по спора Решение № ***********г. по гр.дело № ********г. по описа на РС - В., първостепенният съд е осъдил „П.В.“ да заплати на И. Н. Г. сумата от 20 100 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 200 КТ, като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 20 100 лева до пълно претендирания размер от 50 000 лева.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори между страните, че И. Г. към 27.08.2022г. е работил при ответника на длъжност „докер“, както и че настъпилата на 27.08.2022г. злополука е приета за трудова по реда на чл. 55 КСО, съгласно разпореждане № ********* от 08.09.2022 г., издадено от Териториално поделение на НОИ – град В..

От болничен лист № ***********, е видно, че на И. Н. Г. му е определена временна нетрудоспособност от 28.08.2022 г. до 10.09.2022 г. в 4 резултат на счупване на горния край на раменната кост, в резултат на злополука и му е определен домашен амбулаторен режим. С последващ болничен лист от 23.09.2022 г. временната неработоспособност е продължена за период от 11.09.2022 г. до 10.10.2022 г., а в последствие от 11.10.2022 г. до 09.11.2022 г. и от 10.11.2022 г. до 09.12.2022 г., от 10.12.2022 г. до 08.01.2023 г. и от 09.01.2023 г. до 07.02.2023 г., съгласно представените болнични листи от 14.10.2022 г., 11.11.2022 г., 16.12.2022 г., 12.01.2023 г. Видно е, че на И. Н. Г. му е определена и временна нетрудоспособност, от ЛКК ортопедична, за срок от 08.02.2023 г. до 21.02.2023 г., в резултат на трудова злополука и счупване на горния край на раменна кост.

Като писмено доказателство е прието медицинско направление от АМЦСМП „М.Д.“ от 29.09.2022 г., от което се установява, че на И. Н. Г. му е поставена диагноза Счупване на горния край на раменна кост.

От експертно решение № 203 от 20.03.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.

М. – В.“ ЕАД е видно, че И. Н. Г. се е намирал във временна неработоспособност от 28.08.2022 г. до 21.02.2023 г. като му е определена временна нетрудоспособност за срок от 50 дни, необходима с оглед настъпила трудова злополука на 27.08.2022 г.

Издаден е амбулаторен лист от ******** г. и от 26.04.2023 г., от който е видно, че на ищеца е поставена диагноза Синдром на ротационния маншон, като е насочен към консулт с ортопед и извършване на изследване чрез ядрено магнитен резонанс. От амбулаторен лист от 14.06.2023 г. е видно, че И. Н. Г. се изпраща за хоспитализация, тъй като диагностично лечебния процес не може да се осъществи в условията на извънболнична помощ.

Като писмено доказателство е приета епикриза с ИЗ № ****, издадена от МБАЛ „Е.“ ООД в полза на И. Н. Г., от която се установява, че същият е приет на 20.06.2023г. и изписан на 22.06.2023г. Извършено е оперативно лечение, извършено на 21.06.2023 г. Издаден му е и болничен лист от МБАЛ „Е.“ ООД за периода от 20.06.2023 г. до 20.07.2023г.

От застрахователна полица № 0000921874 се установява, че е налице сключена застраховка по отношение на работниците и служителите, с висока степен на риск за живота и здравето, подлежащи на задължително застраховане за риска в структурата на „П.В.“ ЕАД, съобразно приложен списък. Същата е сключена между ЗАД „А.“ и „П.В.“ ЕАД, валидна за 5 периода от 01.04.2021г. до 31.03.2023г. Към застрахователната полица е представен и списък на подлежащите на застраховане лица, сред които е и И.

Н. Г.. С оглед сключената задължителна застраховка, се установява заплащане на сумата от 900 лева, заплатена на 06.02.2023 г., видно от изготвения доклад от 08.02.2023г. по преписка по щета от 06.02.2023г. и преводно нареждане от 10.02.2023г.

От представените справки за изплатено възнаграждение на И. Г., се установява, че за месец август 2022 г. е получил за трудова злополука 182,41 лева, а за месец октомври му е начислена еднократна помощ в размер на 710 лева. От справка към дата 17.08.2023 г. се установява, че в полза на И. Н. Г. са изплатени обезщетения и помощи от допълнителното обществено осигуряване за периода от 28.08.2022 г. до 21.08.2023г.

Приети като писмени доказателства по делото са заявление от 27.02.2023 г. и от 23.08.2023 г., от И. Н. Г., от което се установява, че същият е поискал от работодателя изплащане на стойността на направените от него медицински разходи в размер на 415 лева и сумата от 4782,20 лева, за което представя фактури и фискални бонове.

От служебна бележка от 01.02.2024г., издадена от „П.В.“ ЕАД се установява, че за периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024г. И. Н. Г. има отработени 54 дни, като е ползвал платен годишен отпуск в размер на 6 дни и няма представени болнични за този период като заема длъжността „докер“ в отдел „товаро – разтоВ. дейност“.