Определение № 917 от 25.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. С., 25.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002902375 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на страните.

Ищецът, П. Т. П., обжалва решение № 1025 от 28.07.2025 г. по гр. д.

3056/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 3141 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 5858/2023 г. по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над сумата 160 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й К. И. Петков. Поддържа, че решението в тази част е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Сочи, че въззивният съд не е определил дължимото обезщетение при спазване на застъпения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, включително не е съобразил релевантните и доказани обстоятелства относно търпените от нея страдания и установените в законна лимити на застрахователните обезщетения. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът й да бъде уважен за пълния предявен размер.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства?

1

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?

3. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приеме за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?

4. Следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите изводи?

5. При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо?

6. Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивна проверка по чл. 269 ГПК – чл. 271 ГПК, след като съответната страна – въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично и необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд, включително и при положение че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК?

Излага, че са налице относими въпроси, които обосновават приложението на чл. 52 ЗЗД, без да ги формулира.

В указания срок не са депозирани писмени отговори на касационната жалба на ищеца от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД и третото лице помагач на неговата страна Н. Н. Л.а.

Ответникът, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, обжалва решение № 1025 от 28.07.2025 г. по гр. д. 3056/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3141 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 5858/2023 г. по описа на СГС в частта, с която е уважен предявеният от П. Т. П. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й К. И. Петков. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост.

Оспорва определения размер на обезщетението като прекомерен и несъответен на принципа на справедливост. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил задълбочено поддържаните възражения за съпричиняване на резултата от пострадалия, предвид доказаното по делото негово поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, и е постановил необоснован съдебен акт. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът отхвърлен.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че релевантните въпроси касаят оценката приноса на пострадалия и задължението на съда да извърши обстоен анализ на всички 2 релевантни факти и доказателства, без да формулира конкретен правен въпрос.

С депозиран в срок писмен отговор ищецът, П. Т. П., оспорва касационната жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на решението в обжалваната от ответника част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че липсва спор относно отговорността на ответника като застраховал гражданската отговорност за причинени вреди при управлението и ползването на л. а. „Рено“ „Трафик“, с peг. № СА9415СН.

Намерил е за безспорно установено и че на 22.11.2022 г. е настъпило ПТП в гр.

С. в района на пътен възел на АМ „Тракия“ и „Околовръстен път“ между л. а.

„Рено“ „Мастер“ с peг. № СВ5833МВ, управляван от К. И. Петков, и л. а.

„Рено“ „Трафик“, с peг. № СА9415СН, управляван от Н. Н. Л., като в резултат от ПТП, К. И. Петков, е получил тежки травматични увреждания, от които е починал в УМБАЛ „Света Анна“, гр. С.. Посочил е, че механизмът на произшествието се установява както от КСМАТЕ, така и от показанията на свидетелите К. Николаев К. и К. Ивайлов Ефтов, колеги на починалия, които са били заедно с него по време на настъпването на ПТП. Съобразил е, че според заключението по автотехническата част на експертизата, която не е оспорена от страните и съдът кредитира, мястото на удара между т. а. „Рено“ „Трафик“ и т. а. „Рено“ „Мастер“ по широчина на платното за движение е на около 2 - 3 м. вдясно от левия край на платното за движение на входа към Околовръстен път на гр. С. и по дължина на платното за движение на около 2 м. след края на металната еластична ограда в ляво на движението на т. а.

„Рено“ „Трафик“. Отчел е, че преди настъпилото ПТП посоката на движение на т. а. „Рено“ „Трафик“ е била от магистрала Тракия по платното за движение към връзката с Околовръстен път на гр. С. в посока с. Казичене със скорост около 141 км/ч. Посочил е, че при кредитиране заключението на експерта и съобразяване характеристиките на платното за движение - завой надясно, критичната скорост, с която т. а. „Рено“ „Трафик“ е могъл да премине завоя, е била 87 км/ч, в който случай би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с т. а. „Рено“ „Мастер“. Възприел е и извода на експерта, че поради високата скорост, водачът на т. а. „Рено“ „Трафик“ - Л., е изгубил контрол върху автомобила, в резултата от което е предизвикал удара с т. а.

„Рено“ „Мастер“, в който се е намирал пострадалия Петков. Намерил е за установено от събраните по делото писмени доказателства, че третото лице помагач Л. е превозвал с управлявания от него автомобил чужди граждани, преминали през границата на страната с Р. Турция, с намерение за прехвърлянето им през границата с Р. Сърбия. Изтъкнал е, че механизмът на 3 процесното произшествие се потвърждава и от показанията на свидетелите К.

Николаев К. и К. Ивайлов Ефтов, колеги на починалия, които е кредитирал като обективни, непосредствени и непротиворечиви. Посочил е, че и двамата дават показания, че: преди инцидента са се прибирали от нощна смяна; по пътя са чули по станцията, че други колеги имат неподчинение на автомобил на АМ Тракия - подали са сигнали за спиране, товарният автомобил е отказал да се подчини и са започнали да го следват в посока С.; тримата са се прибирали в същата посока по Околовръстния път от „Младост“ в посока Казичене; обадили са се по радиостанцията на дежурния няколко пъти да кажат, че ако имат нужда от съдействие, ще се отзоват; спрели на моста, след мантинелата, между околовръстното, посока Казичене, и ръкава, който слиза от магистралата, когато са видели светлините на буса; свидетелите слезли от техния бус, а след няколко секунди са видели как бусът „Рено“ „Трафик“ влиза в ръкава с много висока скорост; успели само да прескочат мантинелата и да се дръпнат настрани, а преследваният микробус се е ударил в техния, който бил в спряно положение и в него се намирал Петков.

Въззивният съд е кредитирал и медицинската част на КАТМЕ, изготвена след запознаване с медицинските документи, включително от аутопсията на тялото на пострадалия, и приел, че по делото се установява, че при удара К.

Петков е получил тежка открита черепно - мозъчна травма, тежка лицево челюстна травма, изявена с контузия в областта на дясна скула, счупване на дясната скулна кост и странична стена на десния горно - челюстен синус с излив на кръв в синуса, вследствие на които травми е починал в УМБАЛ „Св.

Анна“.

Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че установената скорост на движение от 141 км/ч, с която Н. Л. е управлявал т. а. „Рено Трафик“, не е съобразена с характеристиките на пътя - завой надясно, преминаването по който е възможно със скорост, не по - висока от 87 км/ч, и посочил, че пътният инцидент е причинен в резултат от нарушения на третото лице помагач на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като управлението на МПС с несъобразена скорост е довело до загуба на контрол върху управлявания автомобил, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинената в резултат от него смърт на пострадалия Петков. Допълнил е, че от събраните доказателства по делото и приобщените към него материали от досъдебното производство, установяващи скоростта на движение на автомобила, отказ на водача да се подчини на сигнал за спиране и опит за бягство от преследващите го полицейски служители, може да се направи извод, че описаното деяние е извършено умишлено от третото лице помагач.

Относно търпените от ищцата неимуществени вреди е съобразил събраните по делото гласни доказателства, установяващи, че П. и К. били в прекрасни семейни отношения, уникално и сплотено семейство. К. бил достоен и честен мъж, отговорен, внимателен към семейството си, гордеел се, че дъщеря му е отличничка. Семейството е било изключително задружно, имало е много любов и подкрепа между тях. К. е бил стожера на семейството.

Загубата се отразила изключително зле на съпругата му, защото двамата са били неразделни. Сега тя се опитвала да се държи, но й е много мъчно и 4 тежко, сринала се е психически от загубата на К.; променила се, вече не е толкова усмихната и жизнена; постоянно й е мъчно за загубата на К., понеже били много години заедно, имали чудесни семейни отношения, изградили са дом и са живели чудесно и задружно.

При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил нормата на чл. 51 ЗЗД, че на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда – чл. 52 ЗЗД. Споделил е практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. по описа на ОСТК на ВКС, че обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане делинквента. Посочил е, че при иска по чл. 432 КЗ съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост, предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобразява събраните доказателства в тяхната съвкупност. Позовал се е на задължителната практика по т. 11 на ППВС № 4/1968 г., която не е изгубила значение, както и на константната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.