Разпореждане № 3682 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 19.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1749 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, за заплащане на следните суми: 1099,02 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/18.01.2024 г., дължима от вноска № 12 с падежна дата 05.01.2025г. до вноска № 27 с падежна дата 05.04.2026г., ведно със законната лихва за забава от 08.05.2026 г. до окончателното изплащане; 855,54 евро – договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 855.54 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 05.01.2025г. до вноска № 27 с падежна дата 05.04.2026, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2026г. до окончателното изплащане; 510.37 евро

- неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 510.37 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 05.01.2025 до вноска № 27 с падежна дата 05.04.2026, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2026г. до окончателното изплащане; 670,40 евро. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 670.4 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 05.01.2025 до вноска № 27 с падежна дата 05.04.2026г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2026г., 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 353,85 евро - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда, а именно: за период 06.05.2024г. – 07.05.2026г.

С оглед изложеното и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, както и комплексна преценка за действителността на процесния заемен договор, съдът намира следното:

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на 1

Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно, задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

С оглед горното и при изясняване на сочените обстоятелства, относими към процесното вземане, съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 2

1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не са включени възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Това означава, че ГПР е невярно посочен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се приема, че ГПР е неточно посочен.

В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи.

Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае за реални услуги следва и от размера им – двете надвишават отпуснатата сума по кредита. Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са договорна конструкция за прикриване на възнаградителна лихва, с която се цели 3 извеждането й извън ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4 ГПК. Това следва от факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до тази граница.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

В случая заявителят е посочил с уточняваща молба, че длъжникът е заплатил 1710,85 евро. Поради това от размера на чистата стойност на кредита – 2556,46 евро (5000 лв.) следва да се приспаднат 1710,85 евро, т.е. дължими остават 845,61 евро. Последната сума обаче е дължима при хипотеза, в която заявителят претендира цялата сума по кредита, т.е. всички вноски. В настоящия случай претенцията е само за част от вноските, а именно – от вноска № 12 до вноска № 27. Поради това, за да се избегне евентуално неоснователно обогатяване /в случаите, когато дружеството е образувало друго дело за друга част от вноските/, то следва да му се присъди сума в размер на 253,41 евро /1099,02 евро – 845,61 евро/. Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми.

4

На заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро. Предвид посоченото по-горе, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 2,77 евро за юрисконсултско възнаграждение и 4,31 евро за държавна такса.