Решение № 22841 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22841 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20241110176956 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, срещу К. Л. М., ЕГН: **********.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В исковата молба ищецът твърди, че между ответника и „Юробанк България“ АД е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит № FL388389 от 17.04.2008 г., по силата на който в полза на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лева.

Кредитополучателят е следвало да погаси задължението си в срок от 120 месеца.

Сочи се, че поради неизпълнение от страна на ответника, „Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. дело № 4930/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав. По това дело на 11.02.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Сочи, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4930/2013 г., било образувано първоначално изпълнително дело № 324/2013 г. по описа на ЧСИ М.К.К., рег.

№ 788 при КЧСИ, като установеният постоянен адрес на К. Л. М. бил посетен три пъти от призовкар на съдебния изпълнител, с което заповедта за изпълнение била влязла в сила.

В условия на евентуалност, ако съдът счете, че заповедта за изпълнение не била влязла в сила, ищецът твърди, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се считал за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато бил 1 спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Тъй като заявлението било подадено на 07.02.2013 г., на основание чл. 116, буква ,,б” от ЗЗД от посочената дата давностният срок за процесното вземане бил прекъснат, а на основание чл.

115, буква ,,ж” от ЗЗД давността била спряла да тече.

След прекратяване на изпълнително дело № 324/2013 г. било образувано ново изпълнително дело № 431/2017 г. по описа на ЧСИ М.К.К., рег. № 788 при КЧСИ, по което били предприети конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника.

Поради изложеното счита, че давностният срок за събиране на процесното вземане не бил изтекъл.

Счита, че подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК през 2024 г. било просрочено, тъй като към този момент заповедта за изпълнение вече била влязла в сила. В допълнение, на 12.12.2024 г. между страните било сключено Споразумение за разсрочване на вземането и съгласно разпоредбата на чл. 4 от последното ответникът изрично признавал задължението по основание и размер, откъдето било видно, че длъжникът не поддържал направеното в предходен момент възражение по чл. 414 ГПК.

Твърди, че на основание чл. 15 от Договора предсрочна изискуемост на вземането настъпвала, без да е необходимо волеизявление на никоя от страните по договора за кредит. Поради неплащане от страна на длъжника, кредитът бил станал предсрочно изискуем. Това обстоятелство било настъпило преди издаването на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не били приложими в конкретния случай постановките на цитирания акт, съгласно които предсрочната изискуемост предполага изявление от страна на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.

Сочи, че в действащия към момента на сключване на договора за кредит Закон за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. и отменен на 05.03.2010 г., не се предвиждало към договора за кредит задължително да се прилагат общи условия.

Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 07.02.2013 г., поради което давността била прекъсната от този момент. Настоящият установителен иск следвало да се счита за предявен към този момент. Освен това давността не била текла и поради обстоятелството, че било образувано изпълнително дело 431/2017 г. по описа на ЧСИ М.К.К., рег.

№ 788 при КЧСИ, по което и било поискано прилагането на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника.

Ищецът поддържа, че на 18.01.2016 г. бил сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „Юробанк България " АД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, по силата на който цедентът бил прехвърлил на ищеца необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение № l към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия били и вземанията на ,,Юробанк България" АД към К. Л. М..

На базата на изрично пълномощно, предоставено от ,,Юробанк 2

България” АД, „ЕОС Матрикс” ЕООД било изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес. В условия на евентуалност, в случай че съдът не приеме доводите за изпращане на уведомлението от страна на цесионера в качеството му на упълномощен представител на цедента, ищецът развива аргументи, според които длъжникът бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчването на препис от исковата молба.

Твърди, че на 12.12.2024 г. с ответника било сключено споразумение за разсрочване на паричното задължение, което споразумение имало характера на признаване на вземането от страна на длъжника.

Въз основа на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът дължи на „ЕОС Матрик" ЕООД паричните суми, за които били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по ЧГД 4930/24 по описа на СРС, както следва: 8 966,95 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 07.02.2013 г. до изплащане на вземането; 3708,21 лева - договорна лихва от 17.05.2008 г. до 22.01.2013 г.; 665,86 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2010 г. до 22.01.2013 г.

Ответникът, чрез адв. В. Н., не е подал отговор на исковата молба.

Във възражението по чл. 414 ГПК е направено възражение за погасяване на задължението по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства е видно, че на 17.04.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи Бьлгария" АД като кредитодател и К. Л. М. като кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL388389, приложен на листове от 8 до 13 от делото, по силата на който договор банката предоставя на ответника в настоящото производство кредит в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/. Средствата по кредита са били предоставени и отчетени по банкова разплащателна сметка с IBAN BG70BPBI79401053319402, открита на името на кредитополучателя в банката.

Не е спорно между страните, а и видно от приложеното по делото бордеро /л. 14/, отпуснатият кредит е бил усвоен еднократно от кредитополучателя на 17.04.2008 по посочената банкова сметка.

На основание чл. 3, ал. 1 от договора, за ползването на кредит кредитополучателят се е задължил да плаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити, увеличен с договорна надбавка в размер на 6,70 пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за потребителски кредити е бил в размер на 8,25 % годишно съгласно договора.

В допълнение, на основание чл. 3, ал. 2 договорът е сключен и при годишен процент на разходите кьм датата на отпускане на кредита - 16,82 %.

Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите съгласно договора лихви, в сроковете и условията на договора, а именно на 120 месечни вноски, всяка в размер на 161,03 лева, като крайният 3 срок за погасяване на кредита е до 17.04.2018 г.

Видно от Анекс № l от 22.05.2009 г. към договора за кредит срокът за погасяване на задължението и размерът на месечните вноски се променят, като считано от 22.05.2009 г. до 15.04.2018 г. размерът на дължимите погасителни вноски е станал 177,82 лева с една изравнителна вноска от 168,44 лв.

Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било образувано първоначално изпълнително дело № 324/2013 г. по описа на ЧСИ М.К.К., рег. № 788 при КЧСИ. Видно от писмо от ЧСИ М. К., постъпило в съда на 09.05.2025 г., по изпълнително дело № 324/2013 г. не са били връчени на длъжника изпълнителен лист и заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, а делото е било преобразувано в изпълнително дело № 431/2017 г., по което на 21.10.2024 г. на упълномощен представител на длъжника са били връчени покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

На 18.01.2016 г. се е сключил Договор за продажба на вземания (цесия) между „Юробанк България " АД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/, по силата на който цедентът е прехвърлил на ищеца необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение № l към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, приет като доказателство по делото, от 18.01.2016 г. „Юробанк България " АД /в качеството на цедент/ прехвърля на „ЕОС Матрикс" ЕООД /в качеството на цесионер/ портфейл от необслужени вземания по договори за кредити, предоставени на физически лица, изброени в Приложение № 1, заедно с всички обезпечения, привилегии и други акцесорни права, произтичащи от портфейла. От представеното извлечение от Приложение № 1 /л. 45-47/ към договора за цесия, се установява, че ответникът по делото фигурира в списъка на длъжниците по договор за потребителски кредит.

С писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа /л. 44/ кредиторът е упълномощил „ЕОС Матрикс” ЕООД да уведоми съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към Дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на горепосочения договор за прехвърляне на вземания.

На базата на изрично учредената представителна власт в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД, последният е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес /л. 48/. Получаването на уведомлението от страна на длъжника е удостоверено с полагането на квалифициран електронен подпис, отговарящ на изискванията на eIDAS.

На 12.12.2024 г. между страните по делото е сключено Споразумение за разсрочване на парично задължение, като разпоредбата на чл. 4 на същото съдържа признание на задължението по основание и размер от страна на длъжника. Съгласието на страните за сключване на въпросното споразумение 4 също е удостоверено с полагането на квалифициран електронен подпис.

По делото е назначен съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, което не е оспорено от страните, съдът кредитира като обосновано, пълно и компетентно изготвено от специалист в сферата на счетоводството и финансите. Според вещото лице незаплатените от ответницата суми по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 14 294,27 лв., от които 8966,95 лв. – главница, 3708,21 лв. – договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 22.01.2013 г., както и 1619,11 лв. – наказателна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 07.02.2013 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал.