Решение № 219 от 18.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Плевен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500412 по описа за 2026 година Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК .

Производството пред Плевенски Окръжен съд е образувано по жалба на Н. С. Ц., с ЕГН: ********** – длъжник по изп.д. №458/2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, постановен с разпореждане от 26.02.2026 г. В жалбата се твърди, че с молба от 29.01.2026 г. взискателят по делото „КРЕДИМОЛ“ООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, но ЧСИ не се е произнесъл по същата. Твърди се, че това бездействие на ЧСИ мотивирало длъжника да подаде на 20.02.2026 г. молба, с която е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело въз основа на ползващата го молба на взискателя. Сочи се, че ЧСИ е отказал да прекрати делото, поради това, че длъжникът не е погасил таксите и разноските по изпълнението, посочени в Постановление за приети разноски от 03.02.2026 г. Освен че оспорва дължимостта на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 774,63 евро, длъжникът счита, че ЧСИ е абсолютно обвързан от волята на взискателя дали и докога да бъде висящо изпълнителното дело. Счита, че след като взискателят е десезирал ЧСИ, последният е длъжен да прекрати 1 изпълнителното дело и да вдигне всички обезпечителни мерки. Поради това моли за отмяна на незаконосъобразния отказ.

Ответникът по жалбата – взискателят „КРЕДИМОЛ“ООД не е взел становище по основателността и.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. ЧСИ счита, че с правилото на чл.433, ал.2 от ГПК законодателят е изрично е уредил, че пълното погасяване на дълга, за събирането на който е образувано принудително изпълнение, включва и заплащане на разноските по изпълнението и че само тогава е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Плевенски Окръжен съд, като обсъди оплакванията в жалбата и мотивите на ЧСИ и като прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Изпълнително дело № 458/2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. е образувано срещу Н. С. Ц., по молба по молба на взискателя „КРЕДИМОЛ“ООД, въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №5790/2022 г. по описа на Плевенски Районен съд, в изпълнение на заповед за изпълнение от № 3246/15.11.2022 г.

След наложени обезпечителни мерки и предприети действия за събиране на вземането, с молба от 29.01.2026 г. взискателят „КРЕДИМОЛ“ООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и връщане на изпълнителния лист. ЧСИ се е произнесъл по молбата, като с разпореждане от 03.02.2026 г. е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело с мотива, че не са платени от длъжника следващите се такси по ТТРЗЧСИ.

С молба от 20.02.2026 г. и длъжникът е поискал да се вземе предвид молбата на взискателя и ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело. Последвал е втори отказ със същите мотиви, който е предмет на 2 обжалване по настоящото дело.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Още в тази норма личи разграничението, което законът прави между актовете на ЧСИ за прекратяване и актовете на ЧСИ по приключване на принудителното изпълнение.

Процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433 от ГПК. Прекратяването може да настъпи по силата на закона /арг. чл.433, ал.1, т.3, 4, 7 и 8 от ГПК/, като в тези случаи съдебният изпълнителен само констатира настъпилия юридически факт, при проявлението на който изпълнителното производство е прекратено. В други случаи /арг. чл.433, ал.1, т.1, 2, 5 и 6 от ГПК/ съдебния изпълнител следва да прецени настъпването на определени юридически факти, обосноваващи упражняването на неговото правомощие за прекратяване на изпълнителното производство, и тогава съответният негов акт има конститутивно действие.

Нормата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, на която длъжникът-жалбоподател се позовава в конкретния случай, установява едно единствено изискване – да е подадена писмена молба от взискателя. Никакви други изисквания или ограничения не са предвидени в закона. Безспорен е факта, че още на 29.01.2026 г. взискателят „КРЕДИМОЛ“ООД като „господар“ на изпълнителния процес е десезирал съдебния изпълнител, като е поискал освен прекратяване на изпълнителното дело, да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано то. Законодателят не е предвидил изискване за взискателят да мотивира молбата си по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Той решава дали да се прекрати заведеното по негова молба изпълнително дело, даже и когато не е събрано цялото му вземане. В този случай ЧСИ няма правно основание да противопоставя свои съображения за отказ да стори това дори в хипотеза като настоящата, при която не са събрани от длъжника такси и разноски по изпълнението. За тези случаи, в разпоредбата на чл.433, ал. 2 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Редакцията на нормата сочи, че хипотезите в ал.1, при които изпълнителното производство се прекратява се различават от хипотезата на ал.2, когато изпълнителното производство се приключва. Това 3 още по-добре личи от нормата на ал.3, която задължава съдебния изпълнител във всички случаи по ал.1 и ал.2 да вдигне служебно наложените възбрани и запори, незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

Следователно – при наличие на хипотеза по чл. 433, ал.1 от ГПК ЧСИ е длъжен не само да прекрати изпълнителното дело, но и незабавно да вдигне служебно възбраните и запорите, наложени за сумата на основното задължение. Ако има несъбрани разноските по изпълнението, след събирането им ЧСИ следва да издаде разпореждане за приключване на производството.

В заключение – Плевенски Окръжен съд не споделя тезата на ЧСИ, че пълното погасяване на дълга, за събирането на който е образувано изпълнителното дело, включва и заплащане на разноските по изпълнението и че само тогава е налице основание за неговото прекратяване. От изложеното по-горе следва, че това са два отделни акта, с различни предпоставки и правно действие, при осъществяване на които ЧСИ следва да издаде последователно: първо постановлението за прекратяване, а след събиране на разноските – и разпореждането за приключване на изпълнителното дело. За това че ст.д. за два отделни момента от развитието на производството, доводи се съдържат и в разпоредбата на чл.433, ал.5 от ГПК.

Поради гореизложеното, обжалвания отказ на ЧСИ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, както на ЧСИ бъде указано да постанови прекратяване на изпълнителното дело и да изпълни задълженията си произтичащи от чл. 433, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ОТКАЗА на ЧСИ Ц. Н. да прекрати на основание чл.433, ал.2 от ГПК производството по негово изп.д.

№458/2022 г., обективиран в разпореждане от 26.02.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Ц. Н. да прекрати производството по негово изп.д.

№458/2022 г. и да изпълни произтичащите от това прекратяване задължения по чл. 433, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Ц. Н. за извършване на последващи действия, 4 съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5