Решение № 5376 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5376 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110207482 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на В. П. Х. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на бул. „В. Л.“ №*****************, против Наказателно постановление №**********, издадено на ****************** година от Директора на СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.

Жалбопоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че посочената в акта и наказателното постановление заповед на Министъра на здравеопазването на Република България, е общ административен акт по силата на чл. 63, ал. 11 от Закона за здравето и затова следвало да се издаде по реда на чл. 73 от Административно-процесуалния кодекс. Същата противоречала на основни конституционни права, не била обнародвана в държавен вестник и не преминала обществено обсъждане. От горното следвало, че същата е нищожна и не поражда целените с нейното издаване правни последици. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Развити са съображения, че наложеното наказание не отговаря на целите, 1 предвидени в чл. 12 от същия закон.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Директорът на СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ответна страна по жалбата, не се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт М. В. Г., представя писмени бележки, в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните и писмените доказателства по делото. Иска съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Ноторно известно е, и между страните в настоящото производство не се спори, че на 14. V. 2020 година Министерският съвет на Република България приема Решение №325, с което обявява извънредна епидемична обстановка. Извънредната обстановка е удължена със следните решения на Министерския съвет на Република България:

Решение №378 от 12. VI. 2020 година;

Решение №418 от 25. VI. 2020 година;

Решение №482 от 15. VII. 2020 година;

Решение №525 от 30. VII. 2020 година;

Решение №609 от 28. VIII. 2020 година;

Решение №673 от 25. IX. 2020 година;

Решение №855 от 25. XI. 2020 година;

Решение №72 от 26. I. 2021 година;

Решение №395 от 28. IV. 2021 година;

Решение №426 от 26. V. 2021 година и

Решение №547 от 28. VII. 2021 година.

На 31. VIII. 2021 година, по време на извънредната епидемична обстановка Министърът на здравеопазването на Република България издава на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето представена по делото Заповед №************* По силата на част I, т.

7 от заповедта всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. метростанции, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и други), която се използва съгласно препоръките в приложение №3 към заповедта.

На 12. Х. 2021 година, по време на действието на посочената заповед, около 14 50 часа свидетелят Я. К. К. с ЕГН********** на длъжност младши инспектор в I група на сектор „Метрополитен“ към ответната дирекция, изпълнява служебните си задължения като 2 обхожда перон I на метростанция „Г. М. Димитров“ в гр. София. Свидетелят установява, че жалбоподателят се придвижва по перона без поставена маска. Предупреждава го да си постави такава, но жалбоподателят отказва.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Я. К. К. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства:

Заповед №РД-01-743, издадена на 31. VIII. 2021 година от Министъра на здравеопазването на Република България; удостоверение за заеманата от свидетеля длъжност.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 12. Х. 2021 година от компетентно длъжностно лице – свидетелят Я. К. К. с ЕГН********** на длъжност младши инспектор в I група на сектор „Метрополитен“ към ответната дирекция, в присъствието на един свидетел.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето – на 12.

Х. 2021 година. Жалбоподателят саморъчно вписва в акта обяснения, според които няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Директор на ответната СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на 07. ХII. 2021 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и без да вземе предвид възражения по направените в него констатации, направени по реда на чл. 44, ал. 1 от същия закон, налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20. XII. 2021 година, а жалбата постъпва в Софийския районен съд на 29.

XII. 2021 година – първи работен ден след почивния 27. XII. 2021 година.

3

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Процесният акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателното постановление са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. ал. 1 и 3 Закона за административните нарушения и наказания и са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели. Същите са връчени лично на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Актът и постановлението съдържат всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, като не се установява противоречие в съдържанието им.

Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението по чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето е описано пълно и точно, като е посочено изпълнителното деяние на същото, а именно, че жалбоподателят се намирал на закрито обществено място (перон I на метростанция „Г. М. Димитров“ в гр. София) и не поставил на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата. Посочена е и конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведена съответната противоепидемична мярка. В такъв смисъл са и Решение №3427, постановено на 20. V. 2022 година по административно дело №1956 по описа на ХХ касационен състав на Софийски градски административен съд за 2022 година; Решение №3844, постановено на 10. VI. 2022 година по административно дело №2791 по описа на IV касационен състав на Софийски градски административен съд 2022 година; Решение №4253, постановено на 24. VI. 2022 година по административно дело №2556 по описа на III касационен състав на Софийски градски административен съд 2022 година; Решение №4304, постановено на 27. VI. 2022 година по административно дело №2504 по описа на III касационен състав на Софийски градски административен съд 2022 година, и други.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл.

63а, ал. 1 или 2 от Закона за здравето. В настоящия случай в т. I. 7 от Заповед №РД-01-743 от 31. VIII. 2021 година на Министъра на здравеопазването на Република България на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от Закона за здравето и в условията на обявена и удължена извънредна с посочени по-горе Решения на Министерския съвет на Република България епидемична обстановка, е въведена противоепидемична мярка, съгласно която, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. метростанции, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение №3.

4

С оглед горното, към момента на извършване на деянието, предвид продължения срок на въведената в страната извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на здравеопазването, жалбоподателят, намирайки се на обществено място – на перон на метростанция, е имал задължение да постави на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която маска да покрива носа и устата му. Доколкото по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение, то е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на посочената заповед на министъра на здравеопазването. Процесната заповед на министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от Административно-процесуалния кодекс, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се създават права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение №8865, постановено на 06. VII. 2020 година по административно дело №3873 по описа на Върховния административен съд на Република България за 2020 година; Определение, постановено на 01. VI. 2020 година по административно дело №4088 по описа на Върховния административен съд на Република България за 2020 година, и други). В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63а, ал. 5 от Закона за здравето, в която е посочено, че заповедта на Министъра на здравеопазването на република България по ал. 1 от същата разпоредба е общ административен акт.

Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им.

За така извършеното нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето налагане на глоба в размер от 300.00 до 1 000.00 лева. В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер. Затова и не е необходимо да се обсъждат наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това, обжалваното постановление се явява правилно и в своята санкционна част.