Решение № 211 от 07.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове:

Петя Колева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200339 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Д. Д. чрез защитника му – адв. Л., срещу решение № № 83/27.02.2023 г. по ВНОХД № 956/2022 г. на Софийски апелативен съд.

С жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

Нарушението на материалния закон, според изложеното в жалбата, се е изразило в неправилно осъждане на подс. Д., който следвало да бъде оправдан, поради факта, че не е управлявал моторно превозно средство /МПС/, а пътно превозно средство. Акцентира, че трамвайната мотриса неправилно е била приравнена от въззивната инстанция на МПС. При формулиране на престъплението по чл. 342, ал. 1 от НК са изброени шестте транспортни средства, чиито водачи могат да бъдат субекти на престъпление по транспорта и между тях не е водачът на трамвайна мотриса. Затова намира за неправилно и потвърждаването на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС.

Нарушение на процесуалния закон претендира да е осъществено чрез повторение на механизма на пътно транспортното произшествие /ПТП/, приет от вещите лица в заключението на комплексната видеомедикотехническа експертиза /КВМТЕ/. Счита, че е налице неправилно прилагане на чл. 20, ал.

1

2 от ЗДвП от решаващия съд относно възникване на опасността и възможността да я възприеме подсъдимият като реална и непосредствена.

Отново като съществено процесуално нарушение третира неприемане на възражението от въззивния съд за случайно деяние.

В подкрепа на довода за явна несправедливост на наказанието сочи поведението на пострадалия, което според защитника не било отчетено от съда при индивидуализиране наказанието на подзащитния му. Затова настоява за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. Д. или намаляване на наказанието лишаване от свобода и отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание адв. Л. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Счита, че атакуваното решение е подробно, като е отговорено на наведените оплаквания от защитата на подсъдимия и е обосновано защо в случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Повереникът на частните обвинители – адв. Пр., намира касационната жалба за неоснователна. Смята решението на въззивния съд за подробно и аргументирано. Акцентира на казаното от подсъдимия, че е видял, че става дума за старец, както и че е подавал звуков сигнал около 3-4 секунди, които при движение на трамвая със скорост от 30 км/ч го изваждат далеч извън опасната зона спрямо позицията на пешеходеца и мястото на удара. Намира за законосъобразни изводите, че става дума за железопътен състав, независимо как превозното средство е наименовано в обвинителния акт, като сочи практика, в която мотрисата бива наречена по различен начин, но това не променя характера й на железопътен състав, който от своя страна е предмет на престъплението. Затова моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а решението на апелативен съд – София да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В последната си дума подс. Д. моли да бъде оневинен.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 260037/06.06.2022 г. по НОХД № 875/2021 г. Софийският градски съд е признал подс. Д. З. Д. за виновен в това, че на 02.10.2019 г. около 10,37 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство – трамвайна мотриса „Tramvai“, модел „Т6М-700“ с инв. № ***, движейки се по бул. „Кн. М. Л.“ с посока на движение от бул. „Т. Ал.“ към бул. „Сл.“, в района на № 36, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. А. А., настъпила на 05.10.2019 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за 2 срок от три години.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Осъдил подс. Д. да заплати направените по делото разноски.

С решение № 83/27.02.2023 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъдата на Софийски градски съд.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения е необходимо да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им.

При осъществения контрол от настоящия съдебен състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Не е налице твърдяното от защитата нарушение на процесуалния закон, поради изграждане от страна на съда на изводите за фактическата обстановка на основата на заключението на КВМТЕ. Формираните от въззивния съд изводи по фактите коректно са базирани на този доказателствен способ и на приетите за достоверни други доказателствени материали, намиращи се в корелация по между си, като е ясно проследима волята на съда защо това се е случило. Приетите за установени от апелативния съд факти, свързани с авторството на деянието, пътната обстановка и механизма на транспортното произшествие са били изградени на базата на всички събрани по делото доказателствени източници в това число и на заключението на КВМТЕ, защото не е налице друг начин, по който това да бъде сторено. Освен преките доказателствени средства своето място в разрешаване на случая несъмнено имат експертните заключения. И този подход на съда е законосъобразен, доколкото са взети предвид от експертите при изготвяне на заключенията обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, но и изводите на вещите лица, свързани с установяване на мястото, начина и причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие са били защитени от тях в открито съдебно заседание. Няма как без помощта на специалните знания на вещите лица съдът сам да достигне до правилни фактически и правни изводи.

Данните по делото са анализирани от проверявания съд обективно и без извращаване на съдържанието, на който и да е доказателствен източник, като подробно е аргументирано от него защо се доверява на едно или друго доказателствено средство или заключение.

За да даде вяра на комплексната видеомедикотехническа експертиза, съдът е отчел съотношението на това заключение с останалите доказателствени източници. Обосновал е прецизно защо кредитира заключенията на комплексната видеомедикотехническа и на допълнителната тройна автотехническа експертизи за изчисляване на параметрите и скоростта при настъпилото пътно транспортно произшествие. Ясно проследима е волята на съда за причината да се довери на професионалните изчисления, направени от вещите лица – инженери, участвали в експертизите. Тъкмо тези вещи лица действително не са тесни специалисти по железопътен транспорт, а автоексперти, но защитата е възразила срещу персоналния състав на 3 експертизите едва в пледоарията след приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Пак там е изразила и становището си, че обсъжданите заключения са необосновани и погрешни, като нито в жалбата до САС и допълнението към нея, нито в съдебното заседание пред въззивния съд е направила доказателствени искания с претенция за назначаване на повторна техническа експертиза с участие на специалисти по железопътен транспорт.

Самата оценка на доказателствата и доказателствените средства е суверенна дейност на инстанциите по фактите, като Върховният касационен съд не намира контролираната инстанция да е осъществила превратна интерпретация на доказателствени източници и експертни заключения.

Софийският апелативен съд не е подминал доказателствените източници, свързани с механизма на възникване на ПТП и е обосновал фактическите си изводи след съпоставка на всички, а не само на част от доказателствените материали. Прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

Не е налице и соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Поначало вярно е възражението на защитата, че законодателят в разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК изчерпателно е изброил шест транспортни средства, при управлението на които водачът им е субект на престъплението по транспорта, като измежду тях липсва изрично посочване на трамвая като транспортно средство.

Вярно е, по натам и че трамвайната мотриса не е МПС по смисъла на § 6 т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а пътно превозно средство – съобразно § 6 т. 10 от Допълнителните разпоредби към същия закон, когато се придвижва по пътищата.

Трамваят, без съмнение, е подвижен железопътен състав и като такъв водачът му може да е субект на престъпление по транспорта. В този смисъл, подс. Д. може и е субект на престъплението по чл. 342, ал. 1 от НК.

Действително, при формулиране на обвинението от прокурора срещу водача на трамвайната мотриса Д. е допусната непрецизност, като в обвинителния акт е отразено, че деянието е осъществено при управление на МПС, а не при управление на подвижен железопътен състав, като найвероятно объркването на държавния обвинител идва от факта, че трамваят е изрично приравнен на пътно превозно средство, което се подчинява на правилата за движение по пътищата, от една страна, а от друга при дефиниране на понятието МПС е посочено, че то е вид пътно превозно средство, макар от тази категория изрично да са изключени релсовите и индивидуалните електрически превозни средства. Същественото в разглеждания казус е, че подсъдимият като водач, макар и на трамвайна мотриса, е бил длъжен да се подчинява на правилата за движение по пътищата, което в случая не е сторено. Наред с това, различният вид превозно средство, с което е осъществено престъплението по транспорта, не води до 4 различна отговорност за субекта на деянието. Тъкмо на този извод следва да се настои, поради което и непрецизното обвинение срещу подс. Д. не се е отразило нито на вида и тежестта на неговата отговорност, нито на правото му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му престъпление, от където следва и изводът, че не е нарушено и правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Доводите на защитата за това, че подзащитният му е неправилно осъден, както и че не е било допуснато от него нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.

2 от ЗДвП, са били разгледани и са получили отговор от въззивната инстанция. Фактическите положения, които подс. Д. е твърдял относно момента, в който пешеходецът е станал видим за него, начинът му на придвижване, скоростта, с която се е движил трамваят и оттам възражението за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК са обсъдени и обосновано са отхвърлени.

В проверявания акт недвусмислено е посочен механизмът на възникване на пътнотранспортното произшествие, като съдът е счел, че подсъдимият е разполагал с техническа възможност да избегне удара, ако е натиснал своевременно спирачната система и е спрял движението на трамвая.

Софийският апелативен съд е изложил подробни съображения защо е приел, че подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме пресичането на пострадалия А. и да предотврати удара. Конкретните характеристики на пътната обстановка изключват достоверността на твърдението на подсъдимия за внезапно появяване на пострадалия пред трамвая, защото в този случай ватманът не би подал продължителен звуков сигнал, възприет от свидетелите и ударът не би възникнал от дясно на мотрисата. Водачът не може да се позовава на „непредвидимост“ на възникналата опасност за движението, щом своевременно е възприел същата при това от разстояние, надвишаващо опасната зона за спиране. Въззивният съд правилно е намерил, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинноследствена връзка със съставомерните последици, защото подс. Д. е възприел пострадалият А. най-късно, когато е пресичал трамвайното трасе, предназначено за обратно движение, но е активирал спирачната система едва, когато пешеходецът е предприел пресичане на трамвайното трасе, по което се движела управляваната от самия него мотриса. При задействане на спирачната система при пресичане на пешеходеца на трамвайното трасе, предназначено за обратно движение, ударът е бил предотвратим.