Решение № 1471 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330101899 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана искова молба от „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД, с ЕИК: 203154824 против „*** ФРУТ“ ЕООД, с ЕИК: ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 454.24 лева /две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима и неизплатена продажна цена по сключен между страните неформален договор за търговска продажба, обективирана във Фактура № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 18.11.2022г. до окончателното й изплащане , за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС, *** – ти гр. състав.

Ищецът излага, че между страните е сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки, в частност зеленчуци, като на ***г. ищецът „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД е продало на ответника „ДАНЕВ ФРУТ“ ЕООД 1682 килограма домати, при единична цена от 1.10 лева за килограм без ДДС, на обща стойност 1850.20 лева без ДДС и 650 килограма моркови, при единична цена от 0.30 лева за килограм без ДДС, на обща стойност от 195.00 лева без ДДС или всичко възлизащо на обща стойност от 2 454.24 лева с ДДС.

1

Ищецът сочи, че описаните стоки са поръчани от „*** ФРУТ” ЕООД на „НАТУРАЛИ ФРУКТ" ЕООД и са получени от ответника в офиса на ищеца в с. ***, обл. ***, стоково тържище "***"АД - офис *.

Ищецът сочи, че за извършената продажба е издал данъчна фактура № *** г. на обща стойност от 2 454.24 лева с ДДС. Твърди, че тъй като обичайно е в трайни тьрговски отношения с дружествата, на които продава стоки, има установена търговска практика да предоставя на своите клиенти възможност за отложено плащане от 60 дни. Сочи се, че между управителите на дружеството-ищец и на дружеството-ответник също е направена устна договорка за изпълнение на паричното задължение по фактурата в срок от 60 дни, като продажните цени по Фактура № ***г. е следвало да се заплатят в срок до 20.11.2017г. Излага се, че към момента на депозиране на исковата молба, процесната Фактура № ***г. на обща стойност 2 454.24 лева с ДДС е неизплатена от страна на ответника и същата е изцяло дължима.

Ищецът твърди, че между управителите на двете дружества, страни по настоящото производство, е имало комуникация като управителят на ответника многократно е подканян да заплати закупените от него стоки.

Поради неизпълнението па задължението за плащане на дължимата сума, на 18.11.2022г. ищецът депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника „*** ФРУТ” ЕООД за дължимата сума по данъчна фактура № *** г. , ведно със законната лихва, считано от датата, следваща дата на падежа до момента на депозиране на заявлението, както и съдебни разноски, която сума към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била платена.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „*** ФРУТ“ ЕООД. С отговора за изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът излага, че стоката по процесната фактура е заплатена на ***г. — датата на издаването в брой и на ръка от работник па „*** ФРУТ”ЕООД па представител на „НАТУРАЛИ ФРУКТ”ЕООД - Е. Р., която не е издала касов бон при плащането. Сочи се, че задължението за плащане по фактурата, респективно падежът на вземането, е на дата ***г. Възразява се, че във фактурата не е записано, че задължението следва да се плати разсрочено, респективно не е определен нов падеж па плащане. В самата фактура изрично е записано: ’’Дата па плащане: ***г.

Ответникът излага, че никога не е получавал стока от ищцовото дружество на отложено плащане. Твърди, че винаги стоката на ищеца е плащана в брой и то при получаването на същата. Възразява, че в процесната фактура никъде не е посочено, че следва да бъде заплатена по банков път.

Сочи, че фактурата е платена в брой и така е осчетоводена в месечния отчет за месец септември 2017г. в счетоводството на ответника. Излага, че по фактури, издавани при предходни облигационни отношения между страните, никъде не е отразено ищецът да е давал стока на отложено плащане на ответника.

2

Сочи, че практиката между двете фирми винаги е да се изтегли стоката, да се заплати на ищеца и тогава управителят или друго лице от „*** ФРУТ”ЕООД с мотокар да вземе стоката, като плащанията на стоката винаги са ставали в брой и на ръка.

Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза 5 –годишна погасителна давност за вземането, доколкото претенцията на ищеца била заявена в съда след дата ***г. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното .гр.д. № ***г. по описа на ПРС, *** – ти гр. състав, образувано по депозирано от „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ***г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като в законоустановения едномесечен срок същият е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта. С оглед депозираното възражение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения иск:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства /фактури на л. 53 – 74 вкл./, че страните са били в трайни търговски отношения, като ответникът „*** ФРУТ“ ЕООД е закупувал от ищеца „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД различни видове плодове и зеленчуци в периода 2017г. – 2018г.

Страните не спорят, че на ***г. ищецът е продал на ответника 1682 килограма домати при единична цена от 1,10 лева за килограм без ДДС и 650 килограма моркови, при единична цена от 0.30 лева за килограм без ДДС, или всичко на обща стойност 2454, 24 лева с ДДС. Сделката е остойностена във Фактура № ***г. Във фактурата словом е записано „дата на данъчно събитие/плащане: ***г.

Спорният въпрос по делото е дали ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 2454, 24 лева с ДДС по процесната Фактура № ***г.

Съдът намира за безспорно установено, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, по силата на който „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД е доставило на „*** ФРУТ“ ЕООД описаните стоки в представените по делото фактури, с посочените в тях стойности. Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение 3 на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Следва да се посочи, че представените от същия журнална сметка и дневник на покупките представляват частни свидетелстващи документи, които обаче не носят подписа на ищеца, за да удостоверят неизгодни за него обстоятелства, като процесните документи не са годни да установят факта на извършено плащане в брой /според твърденията на самия ответник/. Това е така, доколкото не може да се установи, че процесната сума е постъпила в патримониума на самия ищец.

Липсва разписка или друг писмен документ, удостоверяващ плащането.

Ангажираните от ответника гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Е. Т. и Д. П., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК също не установиха факта на плащане на процесната сума от страна на ответника в полза на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката. Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че продавачът „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД е изпълнил точно задължението си като е доставил описаните в процесните фактури стоки. Ответната страна не оспорва факта, че стоката е доставена, като процесната фактура е отразена в счетоводството на ответника и е включвана в дневника за покупкопродажбите по ДДС /л. 75 – 78 от делото/. Последното представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Изводът, който се налага е, че за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

С оглед установяване на вземането, съдът дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за погасяването му по давност.

По делото, от страна на ответника, са представени 23 на брой фактури /на л. 53 – 74 вкл./, от които се установява, че ответникът „***ФРУТ“ ЕООД е закупувал от ищеца „НАТУРАЛИ ФРУКТ“ ЕООД различни видове плодове и зеленчуци в периода 2017г. – 2018г., като самият ищец признава, че всички фактури, с изключение на процесната, са били заплатени в брой от страна на ответника. Твърди обаче, че за процесната фактура е уговорено отстрочено плащане в срок до 60 дни от нейното издаване по банков път, като фактурата е останала неплатена и до ден – днешен. Това обстоятелство обаче е 4 голословно и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Още повече, че в установените между страните трайни търговски взаимоотношения, заплащането на стока е ставало на ръка, а не по банков път.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В случая, доколкото по делото липсват доказателства да е уговорено твърдяното от ищеца отложено плащане на процесната Фактура № *** г. с 60 дни и видно от самата фактура, падежът на задълженията е на ***г.

Съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Безспорно е, че вземането по процесната фактура подлежи на погасяване с общата петгодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на ***г., като в случая паричното задължение по фактурата е погасено по давност на 19.09.2022г. По отношение задължението на ответното дружество по процесната фактура, от страна на ищеца не се твърди наличие на прекъсване или спиране на течението на давностния срок. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.