Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 21.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 522/2024
Вид
Решение № 213
Подписан
21.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4554/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, VII - въззивен състав.

В искането се излагат съображения за допуснато от Софийски градски съд, съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, при постановяване на решението по ВНОХД № 4554/23 година.

В подкрепа на тази теза се твърди, че първоинстанционният и въззивният съд са приели за безспорно от фактическа страна, че на 19.12.2019 г., около 11:50 часа, подсъдимият Д. И. И. е управлявал т.а. „Ситроен“ с рег. № ********, в гр. София, по бул.

„Ломско шосе“, с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към ж.к. „Обеля“. На бул.

„Ломско шосе“, срещу магазин „Евромастър“, подсъдимият бил спрян за проверка от полицейските служители при ОПП - СДВ О. А. В. и Я. И. Б., и в 11:56 часа те го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с инвентарен № ARSM0139, което отчело положителен резултат - 1,50 на хиляда. Полицейските служители съставили на подсъдимия И. АУАН № 941752/19.12.2019 г. и в 12:50 часа му издали талон за изследване № 0006384, след което го съпроводили до МБАЛ „Света Анна“ АД - гр.

София, където в интервала от 13:15 до 13:45 часа му били взети две кръвни проби.

На взетите от подсъдимия кръвни проби било извършено химическо изследване, за което бил съставен протокол № 859/20.12.2019 г., като при това химическо изследване 1 било установено наличие на етилов алкохол в кръвта му в количество 1,11 на хиляда.

На досъдебното производство са били извършени две медицински експертизи чиято задача е била да установят концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И., към момента на спирането му за проверка от полицейските служители (11.50 ч.) тоест момента на управление на моторното превозно средство.

Според заключението на първата СМЕ, изчислената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия И. към момента на спирането му - 11:50 часа е била между 1,32 и 1,40 на хиляда, в зависимост от точния час в който му е била взета кръвната проба.

Според заключението на допълнителната втора СМЕ - изчислената концентрация на алкохол в кръвта му към същия момент е била 1,32 на хиляда.

Първоинстанционният съд бил отказал да кредитира заключенията и на двете съдебномедицински експертизи, приемайки че при тях не са били взети предвид конкретните особености на скоростта на метаболизиране на алкохола от подсъдимия И., а заключенията им при определянето на фактора окисление се основавали на средни стойности, приети в практиката. След като не кредитирал заключенията на двете СМЕ-зи, първоинстанционният съд приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И. е 1,11 на хиляда, т.е. установената при химическото изследване на кръвните му проби с протокол № 859/20.12.2019 г., и поради това го е признал за невиновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, тъй като така приетата стойност на концентрацията на алкохол в кръвта му е по-ниска от минималната съставомерна стойност за това престъпление.

Въззивният съд възприел тезата на първоинстанционният съд, че не следва да бъдат кредитирани заключенията на медицинските експертизи, установили концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И. към момента на спирането му за проверка, аргументирайки се с обратното от регламентираното в чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия посредством такова експертно заключение, би било допустимо само ако е оспорено заключението на кръвното изследване, извършено в медицинска лаборатория, ако подсъдимият изобщо е отказал да даде кръвна проба и други.

В искането си до Софийския апелативен съд и.ф. Главен прокурор сочи, че разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК изисква да бъде установено по надлежния ред обстоятелството, че определено лице управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, който надлежен ред е уреден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.1, ал.3 от наредбата, процедурата е чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания, а чл.3а и чл.22, ал.1 конкретизирали, че изследването на кръвните проби за установяване на концентрацията на алкохол се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване по газхроматографски метод.

В процесния случай, по посочения надлежен ред, регламентиран в Наредбата, чрез химическото изследване по протокол № 859/20.12.2019 г. на взетите от подсъдимия И. кръвни проби, е било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 1,11 на хиляда.

2

От доказателствата по делото било безспорно установено, че това химическо изследване е установило концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, не към момента в който той е управлявал МПС - 11:50 часа, а към момента на вземането на кръвни проби от него – от 13:15 до 13:45 часа.

С оглед на този значителен интервал от време между вземането на изследваните кръвни проби и момента към който подсъдимия е управлявал МПС, който именно е и релевантен за преценката на съставомерността на деянието му като престъпление по чл.343б, ал.1 НК, били назначени и коментираните медицински експертизи, които въз основа на резултата от химическото изследване на кръвните проби, извършено по предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред, да дадат заключение и за основния за съставомерността на деянието на подсъдимия въпрос - каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му към момента, в който той е управлявал МПС.

Изготвянето на двете експертизи, за преизчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, в случая се е наложило като необходим процесуален способ, чрез който да бъде спазено изискването на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. Същите са назначени и извършени при спазване на предвидения за това процесуален ред и представляват допустим, според НПК, способ на доказване. Експертизите са изготвени компетентно, от вещо лице - клиничен токсиколог, притежаващо необходимата специализация по поставения за изясняване въпрос, който е изготвил заключението си въз основа на непротиворечивите доказателства по делото и съобразно научно признатите методи за установяване на концентрация на алкохол в кръвта за минал момент и следователно експертизите не страдат от пороци .

Изложеното, според и.ф. Главен прокурор, обосновавало извода, че като е игнорирал двете СМЕ-зи за изчисляване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И. към момента в който той е управлявал МПС и не е кредитирал заключенията им, съдът е формирал фактическите си изводи по отношение на съществени факти от значение за правилното решаване на делото в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, в резултат на което, с оправдаването на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е допуснал неправилно приложение и на материалния закон. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила и на закона са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

Основавайки се на чл.419, ал.1 във вр. с чл.420, ал.1, пр. последно във вр. с чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2, чл.424, ал.1, пр.2 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК, и.ф. Главен прокурор прави искане за възобновяване на ВНОХД № 4554/23 г. по описа на СГС, НО, 7-ми въззивен състав, отмяна на постановеното решение № 733/19.10.2023 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Д. И. редовно призован се явява лично. Подсъдимият, чрез защитника си адв. П., застъпва тезата за правилност и обоснованост на съдебното решение на въззивната инстанция, която изцяло потвърждава присъдата на първоинстанционния съд. Счита че първоинстанционния съд подробно е обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и е стигнал до правилни фактически и правни изводи. Според защитата правилно и двете съдебни инстанции не кредитират медицинските експертизи, като в своите актове са развили подробни съображения за това. Моли искането, макар и формално допустимо, да бъде 3 оставено без уважение като неоснователно.

Представителят на апелативна прокуратура поддържа становище за уважаване на искането като основателно. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от двете съдебни инстанции, след като те не са се съобразили с изготвената съдебно-медицинска експертиза установяваща съдържанието на алкохол в кръвта на извършителя към момента на спиране за проверка. Позовава се на съдебната практика на ВКС, според която е допустимо извършване на експертиза като процесуален метод за доказване на алкохолното съдържание, при разминаване на стойностите от техническото средство и кръвното изследване.

Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК при посочено основание по чл.422,ал.1,т.5 от НПК. Разгледано по същество се явява ОСНОВАТЕЛНО:

С присъда №163/30.03.2023г. по НОХД12082/2021г. Софийски районен съд,НО, 147-ми състав е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия Д. И. И. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С решение №733/19.10.2023г. по ВНОХД 4554/2023г.,

Софийска градски съд, НО,

VII-ми състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

На първо място, следва да се направи уточнение, че когато по едно наказателно производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция какъвто е настоящия случай, на проверка по глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. В такива случаи евентуално допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, биха могли да бъдат причина за възобновяване на делото само ако не са били констатирани и отстранени при извършената въззивна проверка, с което въззивния съд на свой ред е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав споделя принципните съображения изложени в искането и поддържани пред настоящия съд, че съдебния акт следва да почива на пълно, всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства включени в нормата на чл.102 от НПК, а фактическите изводи да се предхождат от задълбочен анализ на доказателствения обем и неговата взаимовръзка, като на тази основа се изгради вътрешното убеждение на съда. Правилно е отбелязано в искането, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила при извършения анализ на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства въз основа, на които е извел погрешни правни изводи относно съставомерността на деянието, съответно до нарушение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав констатира, че фактите и обстоятелствата по делото са подкрепени с достатъчно убедителни доказателства установявящи вината на извършителя, но отказа на съда да анализира в пълнота доказателствения материал по делото е довело до логически погрешни правни изводи, което се явява нарушение на изискването на чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на 4 обстоятелствата по делото.