Решение № 4092 от 17.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8788/2023
- Вид
- Решение № 4092
- Подписан
- 17.11.2024
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1, т. 13 · Закон за енергетиката
- чл. 91 · Закон за енергетиката
- чл.94а · Закон за енергетиката
- чл. 103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4092 гр. Варна, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20233110108788 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.
„Владислав Варненчик" № 258 срещу „Навибул Холдинг" АД с ЕИК 813144624, със седалище и адрес на управление в гр. В., ет. 1 представлявано от П. Х.в Тухчиев осъдителен иск с петитум да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1852,68 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактури №0331765449/13.01.2023г.; фактура №0003806673/13.01.2023г.; фактура №0334059447/14.03.2023г. за обект на потребление, находящ се в гр. В., с абонатен номер 32Z41**********6 и обект на потребление, находящ се в гр. В., с абонатен номер 32Z411152086149Р, с клиентски №7100013917, както и сумата от 40,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на посочените фактури до 06.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ответникът е собственик на обект на потребление, находящ се в гр. В., с абонатен номер 32Z41**********6 и обект на потребление, находящ се в гр. В., с абонатен номер 32Z411152086149Р.
Твърди, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго1 Про Продажби" АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Твърди, че ответникът има качеството на небитов клиент с оглед стопанското предназначение на присъединения обект. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основА.е чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обектите, цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирА.я от потребителя капацитет на мрежата, и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия. Всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирА.я от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.
Излага, че за посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между стрА.те е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на обект с абонатен номер 0100804977 на регулирА.я пазар -той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявА. от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулирА.те от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на електрическа енергия, при 2 условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
Твърди, че ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Счита, че поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. обектът с абонатен номер 0100804977 служебно преминава от "Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на Търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирА. на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор.
С уточняваща молба ищецът посочва, че дължими суми по процесиите фактури са както следва:
1/ по Фактура №0331765449/13.01.2023г. - фактурата е в размер на 1 835.40 лв., разплатена е компенсация от държавата 760.27 лв. и са прихванати 528.93лв. от кредитна ФП***/14.02.2023г. - 1 292.72 лв. остатък за плащане 546.20 лв.
(1835.40 лв. -760.27 лв. -528.93 лв. = 546.20 лв.).
2/ По Фактура №0003806673/13.01.2023г. - Фактурата е в размер на 1 299.60 лв., дължима сума 1 299.60 лв.
3/ По Фактура №0334059447/14.03.2023г. - Фактурата е в размер на 6.88 лв., дължима сума 6.88 лв.
4/ С кредитно известие ФП***/14.02.2023г. - 1292.72 лв. са прихванати ФВ 0003799256/14.12.2022 г. - 763.79 лв. и 528.93 лв. от ФП ***/13.01.2023г. 1835.40 лв.
5 / След извършеното прихващане сумата
ФП№0003806673/13.01.2023 г. е дължима и е предявена. от
1299.60 лв. по
Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основА.е и размер, като сочи, че видно от констативен протокол №768102-1 от 13.12.2022 г., подписан между „Навибул холдинг" АД - Варна и ЕРП Север е извършен демонтаж на съществуващ електромер с фабричен номер 11270322100538929, на адрес гр. В., 86149, Времянка.
Втори електромер на обекта не е бил поставян. След 13.12.2022 г. не е била потребявана електрическа енергия. Начисленията направени след тази дата са недоказА. и неоснователни доколкото издадените счетоводни документи не доказват реално сторено потребление в посочените количества и периоди, като след тази дата не е имало монтиран измервателен уред и не е било провеждано отчитане. Че се касае за обект в гр. Варна, намиращ се на ул. Д., е видно от Приложение А към издадените и приложени от ищеца фактури, а не както той твърди, че се касае за потребление на обект на ул. Х. К. в гр. Варна, където е седалището и адреса на управление на 3 ответното дружество.
Последната фактура, която е била дължима от ответното дружество за обекта на ул. Д. е с номер ***/14.12.2022 г., на стойност 613,70 лв., като същата е била заплатена в касов салон на Изи Пей на 28.12.2022 г.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени фактури, както следва:
1/ Фактура №0003799256 от 14.12.2022 г. с начислено междинно плащане за месец декември 2022 г. на стойност 763.79 лева с ДДС (636,49 лв. без ДДС).
2/ Дебитно известие № 0331765449 от 13.01.2023 г. на стойност 1075.13 лева към фактура №0003799256 от 14.12.2022 г. на стойност 763.79 лева с ДДС за периода:
01.12.2022-31.12.2022 г. и Приложение А към фактурата, съгласно което за електромер 1127032100538929 за адрес: гр. В., вх.86149 – времянка дължимата сума за месец декември е в размер на 2160,26 лв. с ДДС, а за електромер 1127031900363436 с адрес: гр. В., наименовА.е на обекта: ********** офис, дължимата сума за месец декември е в размер на 5,73 лв. с ДДС.
3/ Фактура №0003806673 от 13.01.2023 г. на стойност 1299.60 лева с ДДС и 1083,00 лв. без ДДС за начислено междинно плащане за месец януари 2023 г.
4/ Фактура №0334059447 от 14.03.2023 г. на стойност 6.88 лева за начислена електрическа енергия за месец февруари 2023 г.;
5 / Кредитно известие №0332918435 от 14.02.2023 г. към фактура Фактура № 0003806673 от 13.01.2023 г. за сумата от 1292.72 лева, като е посочено, че за месец януари е дължима сумата от 5,73 лв., фактурирано е междинно плащане в размер на 1077,27 лв., данъчна основа 1077,27 лв. и 215,45 лв. ДДС, общо 1292,72 лв. – сума за плащане (от доставчика).
От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. А. В. се установява, че с кредитното известие №0332918435, издадено на 14.02.2023г. е закрито задължението по фактура 0003799256 от 14.12.2022г за междинно плащане за м.12.2022г. и част от ДИ *** от 13.01.2023г. за окончателно дължимото потребление за м.12.2022г. От ДИ *** от 13.01.2023г. за окончателно дължимото потребление за м.12.2022г. остава дължима сумата от 546,20 лв. Поради тази причина фактура 0003806673 от 13.01.2023г. за междинно плащане за м.01.2023г. остава дължима, както и фактура *** от 14.03.2023г.
Представен е Констативен протокол №768102-1 от 13.12.2022 г. за демонтаж поради закриване на мястото на потребление на електромер №1127032100538929, в който е посочено, че показА.ята на електромера при демонтажа му са, както следва:
1.6.0 – 0; 1.8.1- 5468; 1.8.2-12543; 1.8.3-8801.
4
Представена е разписка за заплащане №0400017506258490/28.12.2022 г. на сумата от 613,70 лв., дължима по фактура ***/14.12.2022 г.
Видно от справка за потреблението е, че за обект, находящ се адрес: гр. В., няма потребени количества електрическа енергия за процесния период, а за обект, находящ се в гр. В., времянка е посочена като потребена еднотарифна електрическа енергия, както следва: – 2179 за месец ноември 2022 г. и 3268 за месец декември 2022 г.
Съгласно справка от АВ по ЕИК на НАВИБУЛ ХОЛДИНГ АД е видно, че на 13.08.2021 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, предназначение - за офис, площ по документи -144,6 кв.м, Офис 2 в сграда №1, ПИ с ид. ***, находящ се в гр. В. с длъжник „НАВИБУЛ ХОЛДИНГ“ АД и купувач – И. Т. К., ЕГН **********.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основА.е чл.200 ТЗ, във вр. с чл. 91 от ЗЕ.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правно основА.е за начисляване на процесните сума, в т.ч. съществуването на вземането си по основА.е и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума и точното определяне на нейния размер.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ответникът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия за обект с адрес на потребление: гр. В. в периода до 13.12.2024 г. (протокол за демонтаж на електромера поради закриване на обекта на потребление). Твърди се, че процесното количество електрическа енергия е начислено в следствие на реален отчет. За потреблението през периода 01.12.2022г. – 13.12.2024 г. са издадени две фактури, както следва: 1/ Фактура №0003799256 от 14.12.2022 г. с начислено междинно плащане за месец декември 2022 г. на стойност 763.79 лева с ДДС (636,49 лв. без ДДС) и 2/ Дебитно известие № 0331765449 от 13.01.2023 г. на стойност 1075.13 лева към фактура №0003799256 от 14.12.2022 г. Съгласно Приложение А към фактурата (дебитното известие), за електромер 1127032100538929 за адрес: гр. В., вх.86149 – времянка дължимата сума за месец декември е в размер на 2160,26 лв. с ДДС, ведно с начисленото авансово плащане с Фактура №0003799256 от 14.12.2022 г. От тази сума е извадена като недължима от крайния клиент сумата от 760,27 лв., представляваща компенсация по одобрена от МС „Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия“. Така остава дължима за целия период сумата от 1399,99 лв. без ДДС или сумата от 1679,99 лв. с ДДС. От тази сума ищецът претендира сумата от 546.20 лв., поради извършени прихващия на основА.е Кредитно известие №0332918435 от 14.02.2023 г. към фактура Фактура № 0003806673 от 5