Решение № 5449 от 26.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11533/2022
- Вид
- Решение № 5449
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 16.12.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петя Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5449 гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 8707/28.07.2022 г. по гр.д. № 45171/2021 г. по описа на СРС, 66 състав ЗАД „Б.В.И.Г.“ е осъдено да заплати на Р. В. Д. по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума в размер на 2185,35 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.03.2019 г. в гр. София, в района на кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ по вина на водач на трамвайна мотриса № 676, линия 4, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г. до погасяване на вземането, като отхвърля иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ като неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 5124,50 лева, а иска за сумата от 1332,20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.03.2019 г. – 29.07.2021 г. – изцяло.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 2185,35 лева до предявения размер от 5124,50 лева, както и за сумата от 1332,20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 1 от 12.03.2019 г. – 29.07.2021 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 175167/22.08.2022 г., подадена от Р. В. Д., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. От една страна, бил приел, че пресичането е предприето на кръстовище и по същество е пешеходна пътека, а от друга страна вменявал на ищцата обективен принос, тъй като не се била съобразила с преминаващите и приближаващи ППС, тяхната скорост на движение и характеристики, местоположение, със собствените си възможности да пресече пътното платно без да създава опасност в движението и да не удължава ненужно пътя по време на пресичането. Посочва, че пешеходците нямат такова задължение. Водачите, в случая ватмана, е следвало да спре и да изчака преминаващия пешеходец. Пешеходката се била съобразила с наближаващия трамвай от другата страна, поради което и единствено виновен за настъпване на ПТП е водачът на трамвайната мотриса. Освен това, неправилно съдът не признал част от направените разходи за силна храна, за болногледач, рехабилитация.
Следвало и лихвата да бъде присъдена от момента, в който е поискана.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 230060/27.10.2022, подаден от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде оставено в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 45171/2021 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Д. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
2
Ищцата твърди, че на 12.03.2019 г. около 17.30 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ в района на кръстовището с ул. „Поп Богомил“, когато била блъсната от трамвайна мотриса с инв. № 676. Мотрисата се движела по трамвайна линия № 4, с посока бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“, а ищцата пресичала от ляво надясно по посока на движението на трамвайната мотриса. Поддържа, че ватманът не съобразил, че пресича на пешеходна пътека и я блъснал. Твърди, че в резултат на ПТП получила счупване на ляво рамо.
Поставена й била превръзка тип Дезо и шийна отретза, а по-късно поради влошаване на състоянието й, на 20.03.2019 г. постъпила във ВМА и била оперирана на 23.03.2019 г. В резултат на ПТП претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства и консумативи, за силна храна (усилена диета), ортеза, медицински консумативи – остеосинтеза с LCP плака и винтове, патерици, наемане на инвалидна количка, заплащане на подводна гимнастика, за болногледач, за рехабилитация и за транспортни услуги. Общият размер на вредите бил 5124,50 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на трамвайна мотриса инв. № 676. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на трамвайната мотриса. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите, получени върху процесния лек автомобил и деянието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът на увредения автомобил бил спрял на нерегламентирано място.
Оспорва и размерът на предявения иск. Моли искът да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя за причинени на ищцата имуществени вреди, като е приел, че те са в размер на 3237,52 лева, като с оглед съпричиняване на вредоносния резултат (1/3) искът е основателен до сумата от 2158,35 лева. Съдът приема, че по делото не се 3 установяват направени разходи за ортеза – 55 лева, за подводна гимнастика – 36 лева, разходи за рехабилитация в размер на 600 лева, транспортни разходи – 200 лева и 43 лева – патерици, както и 372,48 лева за лекарства и 580 лева – силна храна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
С влязло в сила съдебно решение № 5113/25.08.2020 г. по грд. № 10214/2019 г. по описа на СГС, I-26 състав, изменено с Решение № 291/30.03.2021 г. по гр.д. № 3767/2021 г. по описа на САС, ГО-14 състав е прието за установено със задължителна за страните в настоящото 4 производство сила, че на 12.03.2019 г. е настъпило ПТП, при което Р. В. Д. е пострадала като е получила закрито счупване на горния край (шийката) на лявата раменна кост, както и че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като размерът на съпричиняването е определен на 1/3. Следователно неоснователни се явяват доводите на въззивника, че неправилно районният съд е приел, че е налице обективен принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Страните в настоящото производство са обвързани от пределите на задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, доколкото спорът относно настъпването на процесното ПТП и относно съпричиняването е разрешен окончателно и не може да бъде пререшаван. (чл.
299, ал. 1 от ГПК).
Следва да се посочи, независимо от това, че определеният с влязло в сила съдебно решение е съобразен с нарушенията на правилата за движение, извършени от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. По аргумент от разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата задължение да пропуснат движещите се по пешеходна пътека пешеходци имат водачите на нерелсови превозни средства, но не и водачите на релсови превозни средства . Като е предприела пресичане пред релсово превозно средство ищцата се е поставила в ситуация, като с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като по отношение на съотношението на приноса на водача и пешеходеца, районният съд е бил обвързан от определения размер от 1/3.
Неоснователни са доводите на въззивника, че районният съд е отхвърлил предявения иск в частта, с която са претендирани суми, представляващи направени разходи за болногледач и за специална диета.
Видно от мотивите на постановеното решение и определения размер на дължимото обезщетение, районният съд е уважил претенцията на ищцата в размер на 600 лева за болногледач и 500 лева за храна. При определяне на размера на обезщетението, дължимо като възстановяване на разходите за специална диета, съдът е съобразил събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно – медицинската експертиза, като не се установява да са направени разходи над сумата от 500 лева до претендирания размер от 5
1080 лева.
Решението е правилно и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумите от 55 лева за ортеза, 36 лева за водна гимнастика, 600 лева за рехабилитатор, 200 лева – транспортни разходи, 43 лева – патерици, както и за разликата над сумата от 127,52 лева до 500 лева – за лекарства.
Първоинстанционното решение е правилно, тъй като по делото не се установява от събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че ищцата е извършила твърдените от нея разходи, както и че дори да се приеме, че ги е извършила, то не се установява причинна връзка с настъпилото събитие.
Неоснователни са доводите на въззивника, че решението е неправилно в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на обезщетение за забава от датата на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния случай, молбата за определяне на застрахователно обезщетение подадена на 21.04.2020 г. В срока за произнасяне, застрахователят е направил искане да бъдат представени допълнително доказателства във връзка с установяване на застрахователното събитие. По делото няма данни доказателства поисканите доказателства да са представени. Следователно и доколкото исковата молба е подадена на 30.07.2020 г. преди да изтече срокът за представяне на доказателства, застрахователното дружество не е изпаднало в забава за плащане на застрахователно обезщетение за исковия период.
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dfc9f4d-2acb-4c51-bd4a-f5c7563418a4