Решение № 2776 от 20.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б.В. И. П. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110202485 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-4332-014996/19.07.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, на Д. ИВ. Ч. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.03.2021 г., около 09:07 часа, в гр. С., с посока на движение от ул. "8." към ул. "Й. Й." управлява л. а. "К......" с рег. № .........., регистриран на дружество „.......“ ООД, като пред № 7, при извършена проверка е установено, че поставените табели са с изтекъл срок (автомобилът е с изтекло разрешение за временно движение) на 03.03.2021 г., видно от разрешение за временно движение № 001417081.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че процесният автомобил е бил регистриран, като е имал поставени табели с временни регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл срок на валидност на същите и на разрешението за 1 временно движение, което по своята същност представлява управление на автомобил, чиято регистрация е с изтекъл срок, но последното не може да се приравнява на управление на нерегистрирано превозно средство. На следващо място се сочи, че за жалбоподателя, който е управлявал автомобила – собственост на трето лице, не е съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни табели, нито да поиска да бъде продължен срокът им, поради което и нарушението е несъставомерно от субективна страна. Иска се отмяна на НП, алтернативно - да се наложи наказание в законоустановения минимум.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. ИВ. Ч., редовно призован, се явява лично. В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като навежда, че в конкретния случай не е съобразил, че месец февруари е по – кратък, респективно и издадените временни номера важат за по – кратък срок. В депозирана по делото писмена защита, адв. Н., процесуален представител на въззивника с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Д. ИВ. Ч. срещу Наказателно постановление № 21-4332014996/19.07.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната 2 фактическа обстановка:

По искане на И. М. Ч. на 04.02.2021 г. в ОПП – СДВР било издадено разрешение за временно движение № 001417081/04.02.2021 г. със срок на валидност до 03.03.2021 г. и транзитни табели с рег. № ХХХХХХХХХ за лек автомобил марка ""К." с рама № ХХХХХХХХ.

На 05.03.2021 г., около 09:07 часа, в гр.София с посока на движение от ул. "8-... " към ул. "Й. Й." и пред № 7, Д. ИВ. Ч. управлявал горепосочения лек автомобил с поставени транзитни табели с рег. № ХХХХХХ, които били с изтекъл срок на валидност. По същото време и на същото място Д.Ч. бил спрян с управлявания от него автомобил за проверка от полицейски служители на ОПП – СДВР. Последните установили, че Д.Ч. управлява автомобила с транзитни табели, които са с изтекъл срок на валидност. За констатираното нарушение Е.А. Л. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу Д. ИВ. Ч. АУАН № 383718/05.03.2021 г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С постановление от 02.07.2021 г. на прокурор от СРП бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 15293/2021 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като материалите по същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за преценка основанията за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача Д.Ч..

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 15293/2021 г. по описа на СРП било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-014996/19.07.2021 г. от Началник Група към ОПП – СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на Д. ИВ. Ч. били наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на Д. ИВ. Ч. на 31.01.2022 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек 3 автомобил; заверено копие от материалите по пр. пр. № 15293/2021 г. по описа на СРП, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – т. 2. 10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 02.07.2021 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОППСДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на Д. ИВ. Ч.. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административно наказващия орган със съставяне на АУАН.

Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал 4 качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.

При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е 5 имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай по преписката е наличен АУАН серия GA № 383718 от 05.03.2021 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно, описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д. ИВ. Ч. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.