Решение № 22965 от 15.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56205/2023
- Вид
- Решение № 22965
- Подписан
- 15.12.2025
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1, т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.126, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.7 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22965 гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й. като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110156205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК
Образувано е по предявен от С. П. Р., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против А. П. Р., ЕГН **********, за развод по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете Натанаил А.
Р., ЕГН **********, както и иск по чл. 56 СК – относно ползването на семейното жилище, находящо се в *********
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 2018 година, като имат едно родено дете - малолетния Н. А. Р., ЕГН **********, роден на 03.09.2019 година. Твърди се, че в началото на връзката между страните ответника е имал изблици на необоснована ревност, което е продължило и след сключване на брака. Подробно се излагат обстоятелства във връзка със случка през месец септември 2018г. при която се твърди, че ответника е отправил отново безпочвени обвинения спрямо ищцата. Твърдят се брачни провинения на ответника, изразяващи се в грубо поведение, вербална агресия, психическо насилие. Сочи се, че ответника е заключвал ищцата в спалнята на техния апартамент, като не е давал да излиза, както и се е държал грубо с нейната майка, а след кончината на баща е изисквал да му посочи срок до който ще скърби. Твърди се също, че ответника се е отнасял твърде строго и с детето на страните, и го е зашлевил през лицето когато то е било едва на две години.
Ищцата сочи, че се опасява, че ищеца е поставил записващи устройства в къщата и на телефона й. Твърди, че ответника употребява марихуана и пие алкохол. Твърди се, че ищцата 1 е полага основните грижи за детето и по време на съвместното съжителство между страните, като се сочи, че ответника не се е включвал активно в грижите не си е играел с детето. Сочи се, че поради ескалиране на положените, ищцата е подала молба за защита, като на 07.07.2023г. е била издадена ЗНЗ от СРС, 158-ми състав, като и от този момент е налице фактическа раздяла между страните. Предвид изложеното ищцата счита брака за изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето и същият да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева, считано от 07.07.2023 година. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в *********Претендират разноски.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна заявява, че не оспорва обстоятелствата, че с ищцата са съпруги и че имат Дете Н. Р., както и, че са разделени след самоволното напускане от страна на ищцата на семейното жилище и настаняването й в Кризисен център. Твърди, че желае прекратяване на брака с ищцата и не оспорва иска за развод, но оспорва изложените в исковата факти и обстоятелства довели до дълбокото и непоправимо разстройство на бака. Твърденията, че вината за разстройството на брака е на ответника, както и всички обстоятелства свързани с необоснованата ревност на ответника, грубото му отношение към ищцата и детето, за употребата на наркотици и зловредната употреба на алкохол. Сочи се, че част от случките описани в исковата молба не са се случвали, а друга част са невярно представени. Ответника подробно излага развоя на събитията след запознанството на страните, като обстоятелствата във връзка с раждането на детето, , че ответника за срок от около година не е работил, както и че по време на ковид пандемията са се преместили да живеят при родителите на ищцата, както и че бащата на ищцата по това време е бил болен от рак и е починал на 01.09.20г., както и че когато ответника се е разболял от ковид е живял в семейното жилище в гр.
София, се припокриват. Твърди се, че ищцата имала увлечение по окултни и свръх естествени практики, което се задълбочило, след раждането на детето и смъртта на бащата на ищцата. Подържа се, че страните са живеели в Гърция за периода от месец май 2021 до октомври 2021г., като ответника е работил дистанционно, а ищцата е била в отпуск по майчинство. Подържа се също и че ответника е спечелил работа по проект на Европейската комисия, като сочи, че ходил в Брюксел по комадировки за по 4/5 дни, а само две от командировките са били с продължителност 20 и 25 дни, като отрича да е живял в Брюксел.
Сочи за причина за влошаване отношенията на страните е това, че майката на ищцата започнала да се намесва в отношенията им и да внушава на ищцата, че не е щастлива с ответника, вследствие на което ищцата се е променила, започнала да прави скандали и се задълбочило увлечението по окултното. Твърди се, че ищцата е държала да кърми детето до двегодишна възраст което не се отразявало добре, детето не посещавало детска градина отново по настояване на майката въпреки, че е бил записан, като в тези периоди ответника се грижел за него, тъй като работел от вкъщи. Сочи, че ищцата започнала да дърпа и бута детето, като разказва за случай в които го е ударила през лицето и му се е карала да заспива.
2
Подробно се описват обстоятелства около напускане на семейното жилище от ищцата и настаняването в кризисен център, като се твърди, че ответника е научил с изненада за образуваното от ищцата дело по реда на ЗЗДН, както и че не е имало повод за изнасянето на ищцата, както изложените твърдения за насилие са неверни. Сочи, че ищцата неоправдано и незаконно е ограничила контактите на детето с бащата чрез настаняването му в кризисен център и бащата и детето не са се виждали половин година, за което ответника също е подал молба за защита, по която е било образувано гр.д. 43055/2023г. по описа на СРС, 83-ти състав и по което също е била издадена ЗНЗ. Не оспорва претенцията по чл. 56 СК .
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от А. П. Р., ЕГН ********** срещу С. П. Р., ЕГН ********** с правно основание чл.
49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответната страна по насрещния иск, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете Н.А. Р., ЕГН **********. Ответника птендира на него да му бъдат възложени родителскита права по отношение на детето, като в условията на евентуалност, в случай, че родителските права бъдат предоставени на майката се иска на бащата да бъде определен максимално широк режим на лични контакти. Претендира се издръжка в размер на 300,00 лева, а в случай че не родителските права бъдат възложени на майката не се противопоставя да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева.
В отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата по насрещния иск оспорва същата. Твърди се, че бащата, ако е бил загрижен за детето си и е искал да възобнови контакти си с детето възможно по скоро е следвало да образува дело за родителски права, вместо това е сезирал съда с искане по ЗЗДН, което е било присъединено за общо разглеждане с образуваното от ищацата такова пред СРС, 158ми състав. Сочи се също, че майката е предоставяла възможност н абащата да се среща, но бащата е отказал срещите.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ищцата катекорично сочи, че е положила всички усилия да не бъде прекъсван кантакта на бащата и детето дори и доката са се намирали в кризисен център. Сочи, че бащата се е отказал сам от ползане на социалната услуга като в последствие сам е избрал ИСДП където тя е завела детето за да бъде подготвено, но бащата отново сам се е отказал от тези срещи. Сочи, че след изтичането на шестмесечния срок е спазила съдебното определение като е предала детето на бащата, но той вместо да се радва на времето с детето го е завел на среща с господин Тодоров. Заявява, че през лятото не е ограничавала семейството на ответника да виждат детето, напротив дори ги е канила. Сочи, че бащата е дошъл да види детето на рождения ден и тогава ги е записвал въпреки, че е казал, че не ги записва. Твърди, че никога на е имала задължение да води детето в Център за защита на правата на децата, както и че съда е определил срещите между детето и бащата да се провеждат в Център Отворена врата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ответника сочи, че КСУДС е по разпределение на Анимус, като той е отказал срещите тъй като от Анимус са го изкарали пристъпник. Твърди, 3 че е отишъл в ИСДП за да организират срещите, но след четири месеца е разбрал, че немогат да осъщестят това за което ги е потърсил се е свързал с Фондация Защита правата на децата, която е лицензиран доставчик. Подчертава, че господин Тончев е присъствал на срещите между него и детето, когато бащата е водил детето в парка, в непринудена среда, за да наблюдава срещите и отношенията между него и детето. Твърди, че ищацата на родгения ден на детето също е била с телефон и е записвала. Изразява опасенията си да остане насаме с ищцата и майка й предвид заведените срещу него дела. Сочи, че в представената от тях експертиза пише споделеното от детето, че баба му го удря през лицето и му дърпа ушите, когато не слуша, както и че майка му го пошляпва, както и че не е чуло баща си да казва лоши думи. Сочи, че иска 50 процента от времето да прекарва той с детето, а другите 50 процента да бъде с майка си. Твърди че не цели да вземе детето от майка му, а просто да го вижда.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните С. П. Р. и А. П. Р. са сключили граждански брак на 19.08.2018 година в град София, за което е издадено акт за сключен граждански брак с № 0293 от 19.08.2018 година на Столична община, район Триадица. (видно от удостоверение за сключен граждански брак на л.19 от делото). По време на брака на страните се е родило тяхното ДСП-Възраждане в депозираните по делото социален доклад от 18.01.2024 година и ДСП – Връбница от 25.01.2025г се сочи, че майката и детето са напуснали семейното жилище на страните на 07.07.2023 г., като към момента на изготвяне на социалния доклад са се намирали в кризисен център. Посочено е, че връзката между бащата и детето е прекъсната, тъй като седем месеца не са се виждали, но майката е изразила становище, че осъзнава необходимостта на детето да комуникира и да се вижда с бащата, като в тази връзка предстои да бъдат провеждани срещи в контактен център към ИСДП. В долкала от 18.01.24г. бащата е заявил, че е напуснал семейното жилище в гр. София, на ул. Перник № 114, за да може детето и майкта да се върнат в жилището. Бащата живее на същата улица, но № 107, в собствено жилище, като при посещението е констатирано, че за детето има обособена детска стая и много добри хигиенно – битови условия. Посочено е също, че до 01.10.2023г. бащата е работил като IT консултант, като към момента на изготвяне на доклада е безработен, но е заявил, че получава доходи от наеми и може да задоволи потребностите на детето. В хода на социалното проучване е установено, че детето е спокойно в присъствието на майка си, не е констатирана тревожност, както и когато социалните работници са говорили с детето за баща му и са му показвали семейни снимки. В докалада също е посочено, че бабата и дядото на детето по бащина линия са посетили ДСП- Връбница, като са изразили своите притеснения за детето и това, че нямат възможност да контактуват с детето. По делото е постъпило писмо на 21.02.24г. в което е посочено, че страните не могат да се споразумеят относно това къде да бъде реализиран контакта на бащата и детето, тъй като отношенията им са изключително влошени.
Разпечатката съдържа 22 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dfc8f4f-0086-40b1-8740-6393f6d8212a