Решение № 16 от 26.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. С. М. против Решение № 119/ 03.04.2025 г. по гр. д. № 428/2024 г. на ОС - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените против Р. Н. Г. искове по чл. 45 ЗЗД общо за сумата от 25 957 лв., от които 25 100 лв. за неимуществени и 857 лв. за имуществени вреди.

Решението се обжалва с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд за недоказаност на иска, като счита, че същият е направен при превратна преценка на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения, че претърпяното телесно увреждане е вследствие на неправомерното поведение на ответника, с оглед на което иска да се отмени решението и бъде постановено ново, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемият Р. Н. Г. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Б. С. М. е предявил против Р. Н. Г. обективно съединени искове по чл.

45 ЗЗД общо за сумата от 25 957 лв., от които 25 100 лв. за неимуществени и 857 лв. за имуществени вреди.

Предявените искове се основават на твърденията, че на 10.09.2025 г. на път II – 37 в района на бензиностанция „Алпи“ възникнал словесен конфликт между ищеца Б. С. М., който е управлявал мотоциклет, и водача на бял микробус с рег. № ********, по повод спазване на правилата за движение по пътищата; в същия момент от пътническото място на лекотоварния автомобил слязъл ответника Р. Н. Г., който с бързи крачки се приближил почти в гръб на ищеца и го блъснал с двете ръце; вследствие на неподозираната атака ищецът паднал с мотора на пътното платно, в резултат на което получил Руптура Т.М. бицепс брахии декстра ин партис дисталис – скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка в долната му част.

От своя страна ответникът оспорва иска с твърдения, че вина за настъпване на вредите има единствено ищецът, който се приближил с мотора към него и го изритал в левия му крак; за да се предпази от нов удар, ответникът го хванал за едната ръка, като в този момент поради загубата на равновесие ищецът паднал с мотора, като го повлякъл върху себе си.

По делото не е спорно, което се установява и от възпроизведения в съдебното заседание на 14.01.2026 г. видеозапис от охранителната камера на бензиностанция „Алпи“, че на 10.09.2025 г. около 07. 50 ч. на входа на бензиностанцията ищецът Б. С. М. като водач на мотоциклет препречил пътя и спрял до шофьорската врата на бял микробус, управляван от св. С. Н. Г., за да му поиска обяснение за опасно шофиране. Установява се също така, че в този момент от пасажерското място на буса слязъл ответника Р. Н. Г., който се приближил до ищеца, между двамата възникнало съприкосновение, вследствие на което ищецът паднал заедно с мотора на земята.

Спорен между страните е механизмът на настъпване на вредите – дали ищецът е паднал, след като е бил бутнат от ответника или това се дължи на загубата на равновесие след отправен удар с крак по него. Информация за развилия се между страните конфликт се съдържа във видеозаписа от 2 охранителната камера на бензиностанцията, приобщен по делото по реда на чл. 204 ГПК, което има характера на пряко доказателствено средство. От същия по категоричен и недвусмислен начин се потвърждава тезата на ищеца, че причина за настъпване на вредите е поведението на ответника, който след излизането от лекотоварния автомобил с бързи крачки се приближил странично към ищеца и го блъснал с двете ръце. Тезата на ответника, че ищецът се приближил до него с мотоциклета и го ритнал по крака, вследствие на което загубил равновесие и паднал, се опровергава от приобщения запис, от който е видно, че именно е ответникът е този, който тичешком се приближава до ищеца, след което незабавно и без забавяне го блъска с двете ръце. В този момент вниманието на ищеца е било насочено към пътното платно, поради което не е забелязал приближаването на ответника и по никакъв начин не е реагирал на нападението. Този механизъм на настъпване на вредите се потвърждава и от показанията на св. Ц. Й. (служител на бензиностанцията), който лично е възприел приближаването на ответника към ищеца и бутането му с ръце. Нито във видеозаписа, нито в показанията на посочения свидетел се съдържат данни за боричкане между страните, което да потвърди защитната теза на ответника. Точно обратното – видеозаписът и показанията на св. Й. по категоричен начин сочат, че именно ответникът е този, който е нападнал и блъснал ищеца. Не следва да се кредитират показанията на св. С. Г. (брат на ответника), че от страничното огледало на буса видял как ищецът рита брат му, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото, а освен това противоречат на събраните по делото доказателства, за които не са налице съмнения в тяхната достоверност. От изложеното се налага извод, че основната и единствена причина за падането на ищеца е противоправното поведение на ответника, който го е изблъскал с двете ръце, докато е бил на мотора и е изчаквал да се включи в движението. Горният извод не се опровергава от представеното Съдебномедицинско удостоверение на съдебния лекар д – р Б. П. (л. 91), според което ответникът е получил изгаряне от втора степен на лявата подбедрица; кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци на ляв крайник, както неправилно е приел окръжният съд, тъй като от него не може да се изведе самостоятелен извод, че ищецът е ритнал ответника, а единствено потвърждава безспорния факт, че ответникът е паднал върху ищеца, вследствие на което е получил охлузвания по крака и се е изгорил от допира с ауспуха на мотоциклета.

3

При преценка основателността на иска съдът е обвързан единствено от описания в исковата молба механизъм на настъпване на вредите (конкретното противоправно поведение на ответника), който се установи по категоричен начин по делото. Обстоятелството, че в сигнала до прокуратурата пострадалият е посочил друг начин за възникване на вредите, е без правно значение и не може да послужи като аргумент за недоказаност на иска, каквото становище се застъпва в писмените бележки на пълномощника на ответника.

Що се отнася до твърденията, че причина за настъпване на конфликта е арогантното и провокативно поведение на ищеца, който е препречил пътя на буса и е потърсил обяснения от неговия водач, същите са неотносими, тъй като не могат да обосноват нито изключване, нито намаляване имуществената отговорност на ответника.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил руптура на сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул на дясната мишница в долната част скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка в долната му част. Налице е причинна връзка на полученото увреждане с поведението на ответника (бутането на ищеца), тъй като според вещото лице скъсването на сухожилието се дължи на опита на пострадалия да задържи мотора, което е довело до силна флексия на двуглавия мускул на ръката. Причинно – следствена връзка е налице, когато вредата е закономерна и логична последица на конкретно противоправно поведение, без което тя не би настъпила. В случая, за да се предпази от падането на мотоциклета върху него, ищецът е предприел силно и рязко усилие за неговото задържане, довело до процесното увреждане, което не би възникнало без блъскането му от ответника. Становището на вещото лице в съдебно заседание, че хипертрофията на мускулатурата на ръката може да бъде благоприятстващ фактор за скъсване на сухожилието, което остава на базисно ниво, както и че посоченото увреждане е възможно да се получи дори при неволево рязко свиване на мускулите под действието на тежестта на тялото, има хипотетичен характер и не може да обори заключението му, че скъсването на сухожилието се дължи на внезапната и силна контракция на мускула при опита на пострадалия да задържи мотора.

4

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая са налице кумулативно предвидените в чл. 45 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между вредите и деянието.

Що се отнася до размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е получил скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка в долната му част. На 13.09.2022 г. е постъпил на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА – София, където на 15.09.2022 г. е извършена реинсерция на скъсаното сухожилие на двуглавия мускул на дясната ръка с помощта на анкер № 1. Скъсването на сухожилието на бицепса е свързано с внезапна и силна контракция на мускула, което води до авулзия (изтръгване) от залавното му място. Това скъсване е довело до болезнено „пукащо“ и парещо усещане, болка в предната част на лакътя, подуване в областта на мускула и лакътя и слабост при сгъване на лакътя. Засегнатата ръка е с нарушена, но не с липсваща функция и с нея могат да се извършват активни движения, но не и в пълен функционален обем. Според вещото лице периодът на пълно функционално възстановяване – обем движения и мускулна сила в лакътната става е около 5 месеца и половина, за какъвто период ищецът е бил във временна неработоспособност.

Относно търпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. В. П. – сестра на пострадалия, която сочи, че след операцията във ВМА изпитвал силни болки и за около три 5 месеца носил презрамка на рамото. Не можел сам да се обслужва, поради което се наложило да напусне работа, за да се грижи за него. След сваляна на фиксатора продължил да има болки в ръката, като по – голямо облекчение и възстановяване на функционалността й почувствал след изтичане на 6 месеца от операцията. Към настоящия момент продължава да чувства болки при натоварване на ръката.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да съответства като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, чийто интензитет и продължителност е функционално свързан с тежестта на увреждането. В случая ищецът е претърпял скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка в долната му част, което е наложила оперативно лечение за поставяне на анкер (имплант) за фиксиране на скъсаното сухожилие към костта. Възстановителният процес е протекъл за срок от около 6 месеца, но и към момента ищецът продължава да изпитва болки при натоварване на ръката. За срок от около 3 месеца е бил с фиксатор на ръката, вследствие на което не е можел да се обслужва напълно сам и се е налагало да разчита на помощта на своята сестра – св. В. П. за посрещане на обичайните ежедневни потребности - чистене, пазаруване, приготвяне на храна. Вследствие на полученото увреждане ищецът не е могъл да упражнява своето хоби – управление на мотоциклет, ограничило е социалните му контакти, за период от 5 месеца не е могъл да полага труд като шофьор, нарушен е бил обичайният му начин на живот, което несъмнено е рефлектирало негативно и на психоемоционалното му състояние за един некратък период от време.