Решение № 262181 от 06.08.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 262181 06.08.2021 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15243 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. С. Г., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 16.02.2019 г. на л.а. собственост на ищеца – „Фолксваген Голф“ с ДК № *** били нанесени вреди, вследствие ПТП и виновно, противоправно поведение на Х.К., който имал валидна и действаща застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № ***, за МПС „БМВ“ с ДК № ***.

Била заведена преписка по щета, а претенцията за заплащане на обезщетение – предявена на 18.02.2019 г. Ответникът платил 154 лева по банков път, която сума се твърди да е недостатъчна за възстановяване на щетите.

След депозирана жалба, на 06.06.2019 г. била изплатена доп. сума от 438,10 лева. Ищецът сам възстановил вредите на обща стойност от 1500 лева – части и труд. Въпреки отправените последваща жалба и искания, на 25.09.2019 г. получил писмо с отказ да бъдат платени допълнителни суми.

Предвид изложеното, се моли за осъждане на ответника да плати сумата от 907,90 лева – главница, представляваща остатък от неплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по МПС, както и общо 35,35 лева – 28,25 лева - обезщетение за забава върху главница от 907,90 лева за периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г. и 7,10 лева – върху главница от 1346 лева за периода 19.05.2019 г. – 06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва исковете по основание и размер – в т.ч. наличието на застрахователно събитие; нямало съставен протокол за ПТП; възникване на произшествието с участие на сочените в ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството; наличието на твърдените щети по л.а. на ищеца. В уведомлението до застрахователя същият претендирал настъпването на други вреди с различна стойност – 700 лева и 300 лева за адв. възнаграждение. Размерът на претенцията бил завишен и не отговарял на действителната стойност на увредените елементи.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: наличието на валидна и действаща към

16.02.2019 г. застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № ***, за МПС „БМВ“ с ДК № ***; ищецът е собственик на посоченото в ИМ МПС; уведомяване на застрахователя за настъпило ПТП от 16.02.2019 г. с образувана преписка по щета; плащане от застрахователя на сумите от 154 лева и 438,10 лева по щетата /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 2221/18.02.2020 г. – л.36-37/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следва да се посочи, че – възраженията на ответника относно - наличието на застрахователно събитие; възникване на произшествието с участие на сочените в ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството; наличието на твърдените щети по л.а. на ищеца – са неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите щети. С плащането е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните писмени и гласни док. и док. средства – налице е двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП /л.55 -неоспорен/, механизмът и самото настъпване на произшествието се установяват от св. показания на виновния водач – Х.К. /л.92/, които се кредитират като ясни, непосредствени, незаинтересовани и кореспондиращи на останалите док – ва, в т.ч. на приетата без възражения допълнителна САТЕ.

С оглед горното, всички елементи на ФС на главната претенция са доказани, при което искът е установен по основание. Относно размера – според заключението на доп. САТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено - тъй като стойността на ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност на МПС, следва, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но икономически нецелесъобразно, поради което се касае за икономически тотална щета. Стойността на щетите е 958 лева. Това е установеният размер на вредите.

От тази сума следва да се приспаднат извършените плащания в полза на ищеца преди делото в размер на 154 лева и

438,10 лева, при което искът е доказан до размер от 365,90 лева, до който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица, а за разликата – отхвърлен като неоснователен. Не са ангажирани доказателства и не се установява от страна на ищеца, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, да се дължи обезщетение в по – висок от посочения размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Установява се наличие на главен дълг до посочения размер. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ - лихвата за забава е дължима, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

В случая и за двете суми се претендира обезщетение за забава от по – късни дати от посочените в закона, док. за най – ранна следва да се приеме датата на уведомяване на застрахователя от ищеца, първото плащане на обезщетение е от 04.04.2019 г. /л.14/, а лихва се търси от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията– 19.05.2019 г. Следователно, лихва е дължима за исковите периоди, предвид наличие на законовите предпоставки за това, както следва: за периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г. върху установената за дължима главница в наст. производство от 365,90 лева, в размер на 11,38 лева, както и за периода 19.05.2019 г. – 06.06.2019 г. върху главница от 804 лева /958 лв. – 154 лв./ в размер на 4,24 лева, изчислени от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор.

До тези размери за исковите периоди, претенциите са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, а за разликите – отхвърлени като неоснователни.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.

78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 100 лева – ДТ; 180 лева – деп. САТЕ, като се претендират и адв. възнаграждения от 600 лева – за наст. производство и 300 лева – за процедура по доброволно уреждане на спора. Последното не подлежи на присъждане в наст. производство – това не са разноски по водене на делото, нито такива, които подлежат на присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Такава сума би могла да касае самостоятелна искова претенция за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие във връзка с преговори за доброволно уреждане на отношенията, но такава не е предявена, при което и съдът не дължи произнасяне, нито съобразяване на подобни разноски.

Възражението за прекомерност на адв. възн. е своевременно и основателно. При минимум от 300 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, хонорар от 600 лева е завишен, като предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, положените процесуални усилия, ангажиране на док., явяване в 4 о.с.з. и пр., съдът приема, че справедливо и адекватно по размер е такова от 500 лева. По съразмерност на ищеца се дължат 315,49 лева.

Ответникът също е направил искане, представил списък и док. за плащане на 150 лева – деп. САТЕ и 5 лв. – СУ, като по съразмерност му се дължат 92,31 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д да плати на П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 365,90 лева /триста шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ***, вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 16.02.2019 г. по вина на водач, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, съгласно полица № *** за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от постъпване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до окончателното погасяване; 11,38 лева

/единадесет лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава върху тази главница за периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г., както и 4,24 лева /четири лева и двадесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху главница от 804 лева за периода 19.05.2019 г. – 06.06.2019 г., както и общо 315,49 лева /триста и петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 365,90 лева до пълния предявен от 907,90 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликите над уважените размери от 11,38 лева до 28,25 лева и над 4,24 лева до 7,10 лева за посочените периоди, като неоснователни.

ОСЪЖДА

П.

С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, сумата от общо 92,31 лева /деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред

Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ